Решение № 779 от 09.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000500550 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 263485/15.12.2022г, постановено по гр.д.№505/2021г по описа на СГС, ГО, 4 с-в, е осъдено ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788, да заплати на Н. Т. Я. с ЕГН **********, сумата от 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2020г., около 15.00ч, в гр.София, причинено виновно от Д. И. Г., при управление на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******, която в нарушение на правилата за движение по пътищата предприела маневра ляв завой към напречната ул. „Поп Богомил“, и в резултат блъснала насрещно движещия се по бул.“Княгиня М.Луиза“, от бул. „Тодор Александров“ към бул. „Сливница“ мотоциклет марка „БМВ Ф700“, с рег. № *******, управляван от ищеца Н. Т. Я. с ЕГН **********, и му причинила телесни увреждания, като отговорността й е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица с № BG/22/120000399811, със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2021г. Отхвърлена е исковата претенция за сумата от 6000.00 лв., която е горница над присъдените 20000.00лв. до общо претендираните 26000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2021г. на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. К. Д. от САК, в качеството на процесуален представител на Н.

Т. Я., сумата 2100.00 лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Осъден е Н. Т. Я. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата 192.00лв., представляваща сторените съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска. Осъдено е ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК 121130788 да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800.00лв., както и сумата 539.00лв., представляваща сторени разноски от бюджета на съда.

1

Решението е обжалвано от ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрисконсулт К.А., в частта му, с която е осъдено дружеството да заплати на Н. Т. Я. сумата за разликата от 10 000лв. от 20 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 5.01.2021г до окончателното изплащане., на СГС-800лв. за държавна такса и 539лв. за разноски, на адвокат К.Д.-2 100лв. за адвокатско възнаграждение. Излага доводи, че определеното обезщетение е завишено по размер с оглед принципа на справедливост и съдебната практика. Сочи, че при определяне на обезщетението следва да се съобразят характера и степента на уврежданията, периода на тяхното проявление. Позовава се на съдебно-медицинската експертиза, съгласно която Н. Т. Я. е получил контузия в областта на главата и навяхване на шията, мозъчно сътресение, нараняване в областта на дясната глезенна става, разкъсно-контузна рана на гърба на носа, като общият възстановителен период е 2 месеца, и проявите на претърпяното мозъчно сътресение са изчезнали окончателно. Останали са трайно „лека девиация“-изкривяване на носната преграда и остатъчен траен белег-около 2 см. в основата на носа. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна-Н. Т. Я., представляван от адв.К.Д. от САК, е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че съдът правилно е съобразил релевантните обстоятелства при определяне на обезщетението и същото не е завишено по размер. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски.

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ищецът по делото-Н. Т. Я. е посочил в исковата молба, че на 22.09.2020г, около 15ч, в гр.София, е настъпило ПТП, в което като мотоциклетист, с поставена обезопасителна каска, е пострадал. Лек автомобил „Дачия“, с рег. № *******, управляван от Д. И. Г., се е движил по бул.“Кн.Мария Луиза“ от бул.“Сливница“, към бул. „Тодор Александров“ и в района на кръстовището с ул.“Поп Богомил“, при извършване на маневра „ляв завой“ е отнел предимството и е ударил насрещно движещия се мотоциклет „БМВ“, с рег. № *******, управляван от него, като му били причинени телесни увреждания-мозъчно сътресение, нараняване в областта на дясна глезенна става и разкъсно-контузна рана на гърба на носа.

Отговорността на виновния водач била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица с № BG/22/120000399811, със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г. В резултат на ПТП търпял болки и страдания с голям интензитет за продължителен период от време, каквито търпи и към момента. Претърпял е множество медицински интервенции и тежък период на възстановяване, престоял в болнично заведение от 22.09.2020г до 24.09.2020г. За продължителен период не е могъл да се обслужва самостоятелно, поради което бил поставен в зависимост от помощта на трети лица. Преживял стрес, чувство за малоценност и безпомощност, занижена самооценка, нарушение в социалния живот. Поради продължаващи силни болки в областта на главата, придружени с виене на свят и позиви за повръщане, на 5.10.2020г потърсил отново лекарска помощ, и при преглед било установена локомоторна атаксия /нарушено равновесие при ходене и промяна на походката/. На 21.10.2020г била установена анталгична позиция на главата, поради изразен вертебрален синдром. На 05.10.2020г. е отправил искане до ответника да му изплати застрахователно обезщетение, но до изтичане на срока за произнасяне и към момента плащане не последвало. Появили се нарушение на съня, понижено настроение, тревожност. Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 26 000лв за обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 22.09.2020г, ведно с лихвата за забава от датата на завеждане на претенцията пред ответника-5.10.2020г 2 до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е заявил, че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******, управляван от Д. И. Г., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „Лев Инс“ АД, със застрахователна полица с № BG/22/120000399811, със срок на действие от 03.02.2020г. до 02.02.2021г. – валидна към датата на ПТП. Оспорил е механизма на ПТП с възражението, че същото не е настъпило по вина на Д. И. Г., водач на л.а. марка „Дачия“, с рег. № *******. Навел е твърдения, че ПТП е настъпило по вина на ищеца, който управлявал мотоциклета в нарушение на правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, а именно: без да контролира непрекъснато ППС; с превишена, несъобразена с пътните условия скорост, за да бъде в състояние при препятствие да намали скоростта или да спре; при изпреварване навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение, с което създал пречки за насрещно движещите се ППС и не пропуснал насрещно движещи се такива; движел се в непосредствена близост до друго ППС; управлявал мотоциклета без предпазна каска. При евентуалност е възразил, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, по съображения, идентични с изложените за негова изключителна вина за настъпване на ПТП. Възразил е, че не е налице причинна връзка между ПТП и твърдените неимуществени и имуществени вреди, а в отношение на евентуалност е оспорил същите по интензитет и проявление. Оспорил е претенцията по размер.

С постановеното решение съдът е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000лв., ведно със законната лихва от 5.01.2021г до окончателното изплащане. Приел е, че ПТП е настъпило изцяло поради субективните действия на водача на лекия автомобил Д. И. Г.. Решението е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която исковата претенция е уважена за сумата от 10 000лв. и отхвърлена за разликата от 20 000лв. до 26 000лв., ведно със законната лихва от 5.01.2021г. до окончателното изплащане.

Безспорно между страните по делото е, че на 22.09.2020г е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът Н. Т. Я., при което са му били причинени вреди от застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил.

Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и връзка помежду им.

Спори се между страните относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От заключението по приетата СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания: „Контузия в областта на главата и навяхване на шията.

Мозъчно сътресение. Нараняване в областта на дясната глезенна става. Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“. Травматичните увреждания – „Контузия в областта на главата и навяхване на шията. Мозъчно сътресение. Нараняване в областта на дясната глезенна става“, са донесли на ищеца всяко: „разстройство на здравето, неопасно за живота“, а травматичното увреждане „Разкъсно-контузна рана на гърба на носа.“, е донесло на ищеца:

„болки и страдания“. След ПТП ищецът е постъпил в болнично заведение и му е оказана спешна помощ. Постъпил е след загуба на съзнание за около 5-7 минути, повърнал 2-3 пъти, с главоболие и болки в шията и рана на носа. След изследвания е бил поставен на строг постелен режим с включени терапии. Изписан е от болницата с подобрение на 24.09.2020г., като лечението е продължило амбулаторно, с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи средства. Поради влошаване на състоянието – главоболие, световъртеж, позиви за повръщане, нарушена координация при движение е потърсил 3 двукратно лекарска помощ на 05.10.2020г и на 21.10.2020г. Мекотъканните увреждания и наранявания на носа и десния глезен са отзвучали /зараснали/ за срок от 2-3 седмици.

Проявите на претърпяното мозъчно сътресение са продължили около 2 месеца, след което окончателно са изчезнали. По време на лечебния и възстановителен процес ищецът е търпял болки и страдания с различна интензивност, като най-интензивни били през първите 3-4 седмици под формата на упорито главоболие, световъртеж и физически болки в зоните на контузиите и нараняванията. След този период са били периодични, при промяна на времето и претоварване, когато се е налагало да ползва повече седативни и обезболяващи средства.

От ПТП при ищеца са останали трайно: „лека девиация“ - изкривяване на носната преграда и остатъчен, траен белег – около 2см в основата на носа от получената разкъсноконтузна рана, което представлява „козметичен дефект“, т.к. раневия белег е във видимата част на главата.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Ц. О. Б., която е дала показания, че живее на съпружески начала с ищеца. Знае за инцидента с него през м. септември 2020г., като е узнала от негов колега. Отишла да го види в болницата. Той не я познал в началото и нищо не й разказал за ПТП. Бил мръсен и със засъхнала кръв. Имал болки. Давали му обезболяващи. Останал в болницата няколко дни и го изписали. Не можел сам да се обслужва. Имал нужда постоянно от помощ. Хранела го с пюрета. Не можел да се движи, да гледа телевизия или телефона си. Всичко го напрягало. Все му се виел свят и не се чувствал добре, стягала го главата. Това продължило два-три месеца. Тогава не ходел на работа. После се върнал на работа. Инцидентът му се отразил зле психически. В него останал страх от движещи се автомобили. Постоянно й напомнял докато управлява мотоциклет да се прибере, че някой ще я засече, ще я удари.