Акт от 28.09.2022, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- 278/2022
- Подписан
- 28.09.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 58, ал. 1, т. 10 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 6, ал. 3, т. 1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83, ал. 5 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83 ал. 6 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА при участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа адм. дело №278 по описа за 2022 година докладвано от съдия Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 83 ал. 6 от ЗОБВВПИ.
Делото е образувано по жалба на А.А.И. *** против решение № УРИ-1670з-164/08.06.2022г. на Началника РУ Сливен, с което на А.А.И. е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони.
В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че оспорващият отговаря на изискванията за издаване на разрешително. Като т. и з. п. притежавал б. г.в землището на с. Ч., общ.
Сливен, и както той, така и н. били застрашени от нападения. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание лично и чрез представител по пълномощие – адв. Ю. К. АК Сливен поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на РУ – Сливен, редовно призован се представлява от гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата, моли съда да я остави без уважение. Представя подробни писмени бележки, в които доразвива съображения за законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
В РУ Сливен служба КОС е постъпило заявление с вх. № 167000-2325/09.05.2022 г. /л.10/, ведно с приложени документи от А.А.И. / л.л.11 – л.17/, с което било поискано издаването на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони за него. В допълнителните мотиви към заявлението е посочено, че оспорващият желае придобиване на огнестрелно оръжие с цел охрана и самоотбрана на с. и и.си.
Започнала проверка, обективирана в докладна записка УРИ 1670р-13938/07.06.2022 г. /л.7/, докладно записка № УРИ-1670р- 13937/07.06.2022г. /л.8/ и докладна записка № УРИ-1670р-13936/07.06.2022г. / л.9/, видно от които срещу А. няма образувани досъдебни производства, няма данни лицето да е извършвало противообществени прояви, да е влизал в пререкания с близките и съседите си, няма данни да злоупотребява с алкохол и наркотични вещества и да има издадени ограничителни заповеди по ЗЗДН. С докладна записка № 1670р-13938/07.06.2022 г. на Началник РУ Сливен било предложено на А.А. да не бъде издадено разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие, тъй същият не е посочил основателна причина за издаване на късо нарезно оръжие и не са налице данни за заплаха срещу живота, здравето или имуществото му.
С решение № УРИ-1670з-164/08.06.2022г. Началник РУ Сливен, отказал на А.И. издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ с мотив, че липсва основателна причина - самоотбрана, както и липсват доказателства, от които да се установява, че срещу А. е имало заплаха за живота, здравето и имуществото му.
Отказът е връчен на А. на 08.06.2022 г., а жалбата срещу оспорения административен акт е депозирана пред административния орган на 22.06.2022 г, /видно от пощенското клеймо на л.33/.
По делото е разпитан като свидетел С.
Д., с. на оспорващия, от показанията на който се установява, че през пролетта в. х.с к. в б. г. на А., които с. д.. А. отишъл при тях и след като к.тръгнали, поискал да ползва т. на Д., като се оплакал, че са го н. Д. го разубедил да не сигнализира в п., защото н. са о..
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. В конкретния случай административният орган приема, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Тази норма предвижда, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) в действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване на разрешение за придобиване законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право.
Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието, респективно липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение.
За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо да съществува конкретно застрашаване на охраняваните субекти, обекти и обществени отношения. В рамките както на проведеното административно производство, така и в проведеното съдебното производство липсват конкретни данни за отправени заплахи и посегателства против личността и собствеността на оспорващия А.. Твърденията в хода на административното производство, че през годините са извършвани посегателства против собствеността и личността на А., поради което и същият има право да се защитава в това число и чрез оръжие за самоотбрана, останаха недоказани. В подаденото от него заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана.
От показанията на свидетеля Д. не се установява по категоричен начин реална опасност и извършено посегателство спрямо личността и собствеността на оспорващия, доколкото свидетелят не е бил в непосредствена близост до г. на А., не е възприел разговора между лицата в к. и оспорващия, а възпроизвежда при разпита в съдебно заседание това, което му е разказал впоследствие А.. Макар съдът да ги кредитира изцяло, показанията на Д. не установяват конкретни факти за посегателство спрямо личността и собствеността на оспорващия А.. В случая не се представиха доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето, сигурността или имуществото на жалбоподателя или на членовете на неговото семейство и съответно за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие.
По отношение на твърденията на заявителя за потенциална опасност от набези и кражби на имущество от собствения му имот следва да се има предвид, че заплахата от действия с такъв характер върху имущество принципно съществува хипотетично за всеки гражданин в това населено място и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, която необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за притежаване на оръжие.
Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не каквито не съставляват изложените от лицето аргументи, поради което актът на административния орган, с който му е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоохрана е законосъобразен.
Разширяването на тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените в чл. 1 от ЗОБВВПИ дейности. Не такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована "доказана необходимост" за притежаването, носенето и съхранението на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В този смисъл е последната практика на ВАС изразена в решение по адм. дело № 739/2022 г., VII о.
С оглед на изложеното процесният административен акт е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.И. *** против решение №
УРИ-1670з-164/08.06.2022г. на Началника РУ Сливен, с което на А.А.И. е отказано издаване на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: