Определение № 20127 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20127 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева

Членове:

Екатерина Стоева

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100512722 по описа за 2025 година Производство по чл.274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Г. П. против Решение № 21449/26.11.2024г. /с характер на определение/ по гр.д. № 51499/23г. по описа на СРС, 26 състав, в частта, с която производството е прекратено на основание чл.233 ГПК поради отказ по отношение установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата над 13.99лв. до първоначално предявения размер 50лв. и осъдителния иск по чл.195, ал.1, пр.2 ЗЗД, в условията на евентуалност по чл.55, ал.1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД, за разликата над 13.99лв. до първоначално претендирания размер 25лв.

Жалбоподателят счита определението за неправилно по съображения, че не е изявявал воля за отказ от посочените искове по чл.233 ГПК, а с подадената по делото молба на основание чл. 214, ал. 1 ГПК поискал тяхното изменение чрез намаляване размера им.

Ответникът по частната жалба „Булсатком“ ЕООД не е изразил становище.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Предмет на производството по гр.д.№ 51499/23г. на СРС, 26 състав, са предявени от А. Г. П. против „Виваком България“ ЕАД /правоприемник на „Булсатком“ ЕООД/ установителен иск, че не дължи сумата от 50лв., представляваща месечни такси за доставка на интернет за периода 01.08.2023г.-30.09.2023г. по развален договор за интернет услуги и осъдителен иск за сумата 25лв., представляваща платена без предоставяне на тази услуга такса за м.07.2023г.

1

В последното проведено на 28.10.2024г. съдебно заседание е прието заключение на вещо лице по ССч.Е и делото обявено за решаване. В него ищцата или пълномощникът й адв.В.Т. не са взели участие.

С молба, подадена по пощата на 28.10.2024г., но докладвана на съдията на 31.10.2024г. след съдебното заседание, пълномощникът на ищцата заявил на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение на исковете чрез намаляването им по размер всеки от по 13.99лв.

С постановеното на 26.11.2024г. решение СРС приел, че не е налице намаляване цената, а отказ от иск за горницата над 13.99лв., тъй като няма съгласие от ответника за оттегляне, а и с намаляване на цената ищецът прави отказ/оттегляне на първоначалната искова претенция, поради което на основание чл.233 ГПК прекратил производството по делото за разликата над 13.99лв. до претендираните съответно 50лв. и 25лв.

От тези обстоятелства е видно, че ищцата не е заявила отказ от спорното право по смисъла на чл.233 ГПК, а изменение на предявените искове по чл.214, ал.1, изр.3 ГПК с намаляването им по размер.

Изменението по чл.214, ал.1 ГПК не е равнозначно на оттегляне или отказ от иска, тъй като според ТР № 4/23.11.2022г. по тълк.№ 4/2021г., ОСГТК на ВКС, частичният отказ от иск и намаляване размера са различни процесуални действия, уредени самостоятелно в ГПК и за тях са предвидени различни предпоставки за допустимост. Изменението по намаляване на иска не внася промяна в основанието или вида на търсената защита, а само в обема на спорното материално право, поради което не води до прекратяване на делото или отказ, респ. оттегляне на иск. За допустимостта му е достатъчно да бъде заявено от ищеца до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, при което искът се счита предявен в изменения му намален размер и спрямо този размер съдът разрешава спора по същество с решение. За разликата до първоначалния размер ищецът не дължи допълнително изявление по чл.232 ГПК или чл.233 ГПК, съответно няма необходимост съдът да изисква уточнения в тази посока, защото тези разпоредителни процесуални действия са различни от изменението, за което действие чл.214 ГПК не изисква съгласие на ответника. Уточнение е лишено и от смисъл, тъй като спорното право е вече въведено като предмет на спора и нова, последваща защита при тези юридически факти е преклудирана, т.е. последиците от намаляването на размера са идентични на отказ от иска /иск за разликата би бил недопустим/. Затова при допуснато изменение в размера на предявен иск не следва да се съчетава с определение за прекратяване на производството по отношение намалението.

В случая, при ясно изразена воля на ищцата с подадената към деня на последното съдебно заседание молба за изменение по чл.214, ал.1 ГПК, СРС неправилно е 2 квалифицирал изявлението като отказ от иск по чл.233 ГПК. Същевременно постановявайки решението по същество на исковете съобразно намаления размер от 13.99лв., съдът фактически е зачел поисканото изменение, като се е произнесъл по целия предмет на спора, въпреки липсата на нарочно постановено определение за допускането му. В обжалваната понастоящем част решението /с характер на определение/ за прекратяване на производството за разликата до 50лв., съответно 25лв. по изложените съображения се явява недопустимо и подлежи на обезсилване.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 21449/26.11.2024г. /с характер на определение/ по гр.д.

№ 51499/23г. по описа на СРС, 26 състав, в обжалваната част за прекратяване производството на основание чл.233 ГПК поради отказ по иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата над 13.99лв. до първоначално предявения размер 50лв. и осъдителен иск по чл.195, ал.1, пр.2 ЗЗД, в условията на евентуалност по чл.55, ал.1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД, за разликата над 13.99лв. до първоначално предявения размер 25лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се изпрати на зам.председателя на СГС за образуване на производство по подадената въззивна жалба от ищцата А. П. срещу посоченото решение в останалата част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3