Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 60 от 21.08.2025, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
Административно наказателно дело 368/2023
Вид
Решение № 60
Подписан
21.08.2025
Състав
МАЯ ЙОСИФОВА КИРЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 123, ал. 1, т. 3 б. В · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 216, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 244, ал. 2, пр. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 25, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Луковит, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0297-000440 от 04.09.2023г. на Началник група в ОДМВР Ловеч, РУ-Луковит, с което на жалбоподателя И. Н. В., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 2. глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. В от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

В настоящето съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Явява се адвокат Р. М. с пълномощно по делото. Поддържа жалбата на изложените в нея съображения, както и излага допълнителни мотиви в тази насока.

Наказващият орган Началник група в ОД МВР - Ловеч, РУ - Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо наказващият орган моли да бъде оставена жалбата без последствие и се потвърди наложеното наказание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 11.08.2023 година в село П., обл. Ловеч възникнал конфликт между две групи лица, което наложило намесата на органите на РУ - Луковит. Разпитаните в хода на съдебното производството свидетели М. А. И./актосъставител/, П. Г. Ц., Ц. Д. С., Г. В. Г.полицейски служители при РУ - Луковит и доведения от жалбоподателя Л. М. Р., не са свидетели на инцидента, в т.ч. и на описваното в атакуваното наказателно постановление пътно-транспортно произшествие.

1

Според показанията на полицейските служители, били изпратени от ОДЧ при РУ – Луковит по повод сигнал на тел. 112 за масово сбиване в с. П.. При пристигането си на място около 45 минути след инцидента заварили на ул. Г.`С.Раковски № 4 голяма група лица, които държали тръби, мотики, били настроени конфликтно. Полицейските служители констатирали материални щети според показанията им вследствие на ПТП - блъскане на лек автомобил във веранда на жилищна сграда на ул. *** /увредена механична игра „джага“ и част от навес/ и на лек автомобил *** с рег.№ ***. Полицейските служители твърдят, че присъстващите на мястото лица им обяснили, че щетите са нанесени от жалбодателя, който е управлявал МПС - лек автомобил “***” ***, чрез което и при управление на същото е блъснал верандата и лекия автомобил. Жалбоподателят не бил установен на мястото от полицейските служители, а на по-късен етап.

На 14.08.2023 г. на жалбодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № GA988303, в който са посочени за нарушени нормите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.123,ал.1,т.3 б. В от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление/НП/, с което на жалбодателя са вменени следните нарушения:

1.Участник в движението,който създава пречки за движението,имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората-чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и 2.При наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска,не уведомява службата за контрол,както и на изпълнява указанията й - чл.123,ал.1,т.3 б. В от ЗДвП. За посочените нарушения и на основание чл.185 от ЗДвП на жалбодателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева, а на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Установява се, че за случая било образувано и досъдебно производство № 221/2023 г. по описа на РУ – Луковит за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, спряно с Постановление за спиране на досъдебно производство от 25.08.2022 г. на РП – Ловеч, ТО – Тетевен на осн. чл. 244, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НК /л.38 – 40/. Прокурорът е преценил, че деянието представлява маловажен случай и престъплението следва да се квалифицира по чл.

216, ал. 4 вр. ал. 1 НК, за което наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия до съда. Жалбоподателят не е бил привличан като обвиняем.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач и всички останали приобщени писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените писмени доказателства.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, но не и в присъствието на свидетели- очевидци, присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Съдът намира, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. От свидетелските показания на актосъставителя и останалите разпитани свидетели по делото се установява, че АУАН е съставен от неочевидец, а така също 2 вписаните в същия свидетели/полицейски служители при РУ на МВР-Луковит/също не са очевидци.

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая актосъставителят не е очевидец на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Посочените в акта свидетели са служители на РУ на МВР Луковит, които не са очевидци, което води до липса на свидетели при съставянето на АУАН, а липсата на свидетели се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

В показанията си тези цитирани свидетели изрично отбелязват,че на мястото на инцидента са присъствали около 80-100 души,които според тях са били очевидци на ПТП, именно те са посочили като извършител на деянието жалбоподателя, но никой от тях не е бил вписан като свидетел-очевидец в АУАН.

При съставянето на АУАН не са снети писмени сведения от свидетели – очевидци, а актът е съставен от неочевидец и свидетели по акта, също неочевидци.

Следва да се има предвид, че винаги, когато са налични свидетели-очевидци /както е в случая/ АУАН следва да се изготвя в тяхно присъствие, като това не е случайно, а има за цел да гарантира законосъобразното провеждане на процедурата по съставянето на акта и препятстването на възможности за евентуална злоупотреба от страна на актосъставителите.

В случая подходът, който е предприет от актосъставителя – да ползва за свидетели лица, които не са очевидци, въпреки, че такива е имало, препятства успешното доказване на вмененото нарушение, тъй като в случая жалбоподателят оспорва фактическата обстановка.

В тежест на наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си относно извършеното нарушение.

Съдът намира, че така вмененото административно обвинение се явява и недоказано, което обосновава извод и за неправилно приложение на материалния закон.

Поради това съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но такива не са претендирани, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление № 23-0297-000440 от 04.09.2023г. на Началник група в ОДМВР Ловеч, РУ-Луковит, с което на И. Н. В., ЕГН ********** с адрес:

*** са наложени следните административни наказания: 1. глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; 2. глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. В от ЗДвП.

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –Ловеч в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4