Решение № 136 от 26.09.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Търговище, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20253530200268 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на О. М. Х., ЕГН ********** от

****************, чрез адвокат С. П. от АК – Пловдив, със съдебен адрес гр.Пловдив, пл.“Съединение“ № 3, ет.4, офис 411 против Електронен фиш, Серия К, № 9114862/06.05.2024 г. на ОДМВР – гр.Търговище, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени електронния фиш като незаконосъобразен и неправилен по изложените в жалбата и в молбите съображения.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В молба вх. рег. № 8288/01.09.2025 г. процесуалния защитник на жалбоподателя – адвокат С. П. от АК – Пловдив моли да се уважи жалбата и да се отмени обжалвания електронен фиш. Претендира разноски в размер на 400 лв., за които представя списък.

Административнонаказващия орган, редовно призован, в открито съдебно заседание не изпраща представител. В писмено становище рег. № 363000-13079/09.04.2025 г., депозирано от гл. юрисконсулт Л. Ж. се твърди законосъобразност на издадения електронен фиш, по подробно изложените в становището аргументи. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 1 възнаграждение на насрещната страна.

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения по чл.189, ал.8 от ЗДвП срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2024 г. в 09:15 часа в обл.Търговище, гр.Търговище, на ПП I-4 км. 227+300 до Метанстанция с ATCC MultaRadar SD580, насочено към гр.Варна, било заснето движението на лек автомобил „*******“ с рег. № ********* със скорост от 84 км/ч. след приспаднат толеранс от – 3 км/ч., при максимално допустима скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. От извършена служебна справка в Централната база на КАТ по регистрационния номер на автомобила е установено, че същият е собственост на жалбоподателя. С издадения електронен фиш (ЕФ) за нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. ЕФ е връчен на 07.03.2025 г. съгласно справка в АИС АНД.

Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по ЕФ по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, като в 14-дневния срок от получаването му не е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи и писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, а го е обжалвал по реда на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - ЕФ Серия К № 9114862/06.05.2024 г; справки от АИС АНД; справка от централна база КАТ; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888; заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН; писмо с изх. рег. № 20-0065/18.07.2023 г. от БИМ; протокол за проверка № 101-СГ-ИСИС/13.07.2023 г. на БИМ; писмо с рег. № 363000-6055/14.02.2025 г. на ОДМВР – Търговище; писмо с изх. рег. № 24-00-30/20.02.2025 г. на АПИ, ОПУ – Търговище; скица; методически указания с рег. № ОВ4600/26.04.2012 г., експертно решение № 2108/22.08.02 г. на „МБАЛ – Пловдив“ и др., както и снимки от ATCC MultaRadar SD580 от 06.05.2024 г. Така приложения снимков материал, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира посочените по-горе доказателства като ги намира за непротиворечащи 2 помежду си.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления (НП) и електронни фишове (ЕФ) районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН, която проверява законосъобразността на НП/ЕФ, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това правомощие, съдът служебно констатира, че ЕФ е издаден от ОД на МВР Търговище, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. Същият е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Видно от приложената схема (л.22) и от писмо вх.рег. № 363000-6937/21.02.2025 г., че на път I-4 при км. 227+130 вляво има монтирана стационарна камера за засичане на скоростта на ППС, че на път I-4 от км. 230+000 до км. 228+000 има поставени пътни знаци В26, а при км.

226+920 вдясно и км. 227+465 вляво са поставени пътни знаци В26, ограничаващи скоростта на движение на пътните превозни средства до 60 км/ч. Освен това се установява, че от 01.01.2024 г. не е променяно мястото на пътни знаци В26, които се намират на едно и също километрично положение от момента на поставянето им. Пътен знак В26 при км. 226+920 – 60 км/ч. вдясно важи за посока София-Варна, а пътен знак В26 при км. 227+465 вляво важи за посока Варна-София. И двата знака са поставени преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, а скоростта на движение на собствения на жалбоподателя лек автомобил е била засечена на км. 227+300, т.е. при действието на пътен знак – В26, ограничаващ скоростта на движение до 60 км/ч.

По силата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч. - с глоба 100 лв. Или деянието, вменено на жалбоподателя е обявено за наказуемо чрез налагането на административно наказание „глоба“.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" (ЕФ), от своя страна, се съдържа в пар.1, т.1 от ДР на ЗАНН , която дефиниция е възпроизведена и в пар.6, т.63 от ДР на ЗДвП, съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно ТР № 3

1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От последното следва извода, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, издадения електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.

Нарушението е установено от автоматизирано техническо средство – АТСС MultaRadar SD580. Същото е монтирано в гр.Търговище, на ПП I-4 км.

224+300 до Метанстанцията, поради което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към датата на нарушението АТСС е преминало задължителна последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, поради което одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от приетото по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888 (на л.15 по делото), както и от писмо с вх. рег. № 363000-22629/18.07.2023 г., се установява, че процесното техническо средство Multa Radar SD 580 е одобрен тип средство за измерване, преминало проверка на 13.07.2023 г., във връзка с което е издаден Протокол от проверка № 101-СГ-ИСИС/13.07.2023 г., т.е. към датата на нарушението – 06.05.2024 г. същото е преминало съответната проверка от Българския институт по метрология, като видно от Заповед № А616/11.09.2018 т. на председателя на ДАМТН е, че периодичността на проверката му е една година. Съдът намира, че отговаря на изискването на ЗДвП техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Ето защо съдът приема, че за такова нарушение законосъобразно е санкционирането с електронен фиш на собственика на МПС, с което е извършено нарушението.

От анализа на събраната по делото доказателствена съвкупност се достига до извода, че по категоричен начин се потвърждават фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 06.05.2024 г. в 09.15 ч., с АТСС MultaRadar SD580, насочено към Варна, 4 било заснето движението на лек автомобил марка "**********“ с рег. № **********, със скорост от 84 км/ч., след приспаднат толеранс от -3 км./ч., над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 60 км/ч, каквото ограничение било въведено, като е посочено отклонение от 24 км/ч. От ЕФ се установява мястото на извършване на нарушението, а именно в гр.Търговище на ПП І - 4 км. 227+300 до Метанстанция. Посочените обстоятелства се установяват и от приложения по делото снимков материал като съдът не споделя въведеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че е налице „липса на ясно заснет и четлив регистрационен номер“ на лекия автомобил.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът, който трябва да носи отговорността за констатираното административно нарушение.

Процесният автомобил е собственост на О. М. Х., видно от справка в Централната база на КАТ. Предвид нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят, в качеството му на собственик, се явява лицето, чиято административнонаказателна отговорност следва да бъде ангажирана. В случая, собственика на МПС-то, с което е извършено нарушението се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил същото. В конкретния случай, не се установява жалбоподателят да е предоставил чрез надлежно попълнена и подадена писмена декларация данни за лицето, управлявало собственото му МПС на процесната дата, поради което и съдът намира за неоснователни доводите за неправилно ангажиране на административно наказателната му отговорност.