Решение № 883 от 20.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. П., 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330202175 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД1-2 от 20.03.2024 г., издадено от ВПД **** на Първа РСПБЗН към РДПБЗН гр. П. с което на ,,Л.Л.‘‘ ЕООД с ЕИК: 201104210 са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева за извършено нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева за извършено нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ.

Дружеството жалбоподател, чрез процесуалните представители адв. Г. и адв. С. обжалват процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което искат неговата отмяна. Липсвало извършено нарушение, доколкото процесният обект все още се водил строителен, поради което не бил пропуснат срокът за поставянето на негорима ивица. Също така неправилно били наложени административни наказания ,,глоба‘‘, вместо ,,имуществена санкция‘‘. Претендират разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена се яви лично наказващият орган, който оспори подадената жалба. Намира същата за неоснователна, 1 поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че на 12.02.2024 г. при извършена контролна проверка на основание чл. 125, ал. 1 от ЗМВР на строеж затворен комплекс с три жилищни сгради в УПИ XXII 5100264 се установило, че В.Г. в качеството си на управител на ,,Л.Л.‘‘ ЕООД и в качеството му на строител изпълнява строежа в несъответствие с основните изисквания към строежите за безопасност в случай на пожар, съгласно изискванията на чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и в несъответствие с одобрените проектни материали материали по отношение на това, че по периметъра на сгради 1 и 2 е положена топлоизолация с клас по реакция на огън Е, като за същата не са изпълнени предвидените в одобрените проектни материали ивица за топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална ширина 20 см, разположена на височина до 90 см от нивото на прилежащия терен /измерено до долния ръб на ивициата/, както и ивица от топлоизолация с клас по реакция на огън А1 или А2 с минимална ширина 20, разположена на височината на тавана на третия етаж, подът който бил разположен над нивото на прилежащия терен, което е в несъответствие на изискванията на чл. 14, ал. 15, т. 1 и т. 3 от Наредба № Iз -1971 за строителнотехнически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на регионалното развитие и благоустройство. Също така се установило, че в несъответствие с одобрените проектни материали, по отношение на това, че за сгради 1, 2 и 3 е изпълнил сухотръбия с тръба с диаметър два цола, с изводи със спирателни кранове и съединители тип ,,щорц‘‘, които не са разположени съгласно одобрените проектни материали в непосредствена близост до входа в евакуационните стълбища на всеки етаж и в непосредствена близост до 2 изхода на сградата не бил изпълнен извод със спирателен кран и съединител щорц за захранване с вода на сухотръбието от пожарен автомобил, което е в несъответствие с изискванията на чл. 207, ал. 1 от Наредба № Iз-1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Предвид гореизложеното били наложени два броя административни наказания, глоба в размер от 2000 лева и глоба в размер от 1000 лева.

В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката Е.

Б., която потвърди отразеното от нея в АУАН.

По инициатива на дружеството жалбоподателя бяха разпитани свидетелите Г.Р. и И.Д., като първият посочи, че работи в дружеството, което извършва строителен надзор на процесния обект, а вторият работи в дружеството жалбоподател. Показанията и на двамата свидетели бяха в насока, че все още не е бил довършен строителният обект, като първо се поставяла цялата изолация, след което се изразявали ивици, като на тяхно място се поставяла каменна вата.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Разпоредбата на чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ е в насока, че строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение І на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (ОВ, L 88/5 от 4 април 2011 г.) - безопасност в случай на пожар.

В конкретния случай от въззиваемата страна са изложени твърдения, че строителният обект не отговаря на изискванията за безопасност в случай на пожар, поради което на дружеството жалбоподател на основание чл. 232, ал. 8 ЗУТ са били наложени два броя административни наказания, съответно за първото нарушение в размер от 2000 лева и за второто нарушение в размер от 1000 лева.

3

В случая е налице съществено процесуално нарушение, тъй като на юридическото лице – нарушител са били наложени наказания два броя глоби вместо имуществена санкция. Действително се установява, че в настоящия случай административно-наказващият орган неправилно е наложил на нарушителя - юридическо лице, глоба вместо предвидената в закона за този субект имуществена санкция. Съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН видът и размера на наказанието са задължително съдържание на всяко наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни разпоредби, а така и с вида и размера на наложеното му наказание. Съгласно чл. 13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат изчерпателно предвидени административни наказания: обществено порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Тези наказания се предвиждат само по отношение на нарушители, които са физическите лица, тъй като деянието, извършено от тях, следва да е извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица. Имуществената санкция, като вид административно-наказателна санкция, се предвижда в друга разпоредба от ЗАНН - чл.83, ал.1, като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Така има ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини.

Глобата – като вид санкция, може да бъде наложена само на физически, но не и на юридически лица. Налагането на санкцията глоба на юридически лица в случая е недопустимо, тъй като въвежда неизясненост и спорност по отношение на това кой е извършителя и на кого е наложена санкцията.

Неправилното посочване на вида на санкцията за извършено административно нарушение не може да бъде поправено в процеса на съдебното обжалване на порочното наказателно постановление, доколкото за въззивната съдебна инстанция не съществува правомощието да измени санкционния акт по отношение на това обстоятелство.

Ето защо, обжалваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото в полза на дружеството жалбоподател следва 4 да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение по делото, като са налице доказателства за извършени такива в размер от 600 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД1-2 от 20.03.2024 г., издадено от ВПД **** на Първа РСПБЗН към РДПБЗН гр. П. с което на ,,Л.Л.‘‘ ЕООД с ЕИК: 201104210 са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева за извършено нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева за извършено нарушение по чл. 169, ал. 1, т. 2 ЗУТ.

ОСЪЖДА Регионална дирекция пожарна безопасност и защита на населението да заплати на ,,Л.Л.‘‘ ЕООД с ЕИК: 201104210 сумата в размер от 600 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5