Решение № 3054 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3054 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330116643 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищецът Д. С. Г., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. С. М., е предявил против „Аутоком БГ” ООД, ЕИК: 202877847, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Каблешков” № 63, представлявано от ********** И.П.З., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 222, 72 лева, дължима на отпаднало основание- поради развален договор за покупко- продажба от 08.10.2025 г. на 4 броя гуми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 03.12.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните имало сключен договор за покупкопродажба, по който ищецът поръчал чрез онлайн сайт 4 броя гуми Bfgoodrich Mud Terrain T/A KM2 255/85R16, срещу заплащане на цена в размер на общо 1 222, 72 лева, като заплащането следвало да стане с доставката. След като заявката била потвърдена от ответника, се издала фактура № 3000062904/ 08.10.2025 г. на стойност 1 222, 72 лева, платена от ищеца. Комуникацията между страните ставала по телефон или вайбър, като след плащането ищецът започнал да прави опити да се свърже с ответника, за да разбере защо не се извършва доставката на гумите. Ответникът обаче не отговарял на позвъняванията, като ищецът по вайбър си поискал връщане на парите, което му било обещано, но и това не се осъществило. В тази връзка ищецът развалил договора за продажба поради неизпълнение от страна на ответника, а и защото вече нямал интерес от доставката. По случая било допуснато и предварително обезпечение на иска. Моли за връщане на сумата, платена на 1 отпаднало основание. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си признава, че от ответника е извършено заплащане на главницата, но поддържа искането си за присъждане на законната лихва и разноските.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, в който се посочва, че исковата претенция вече била погасена чрез плащане по банков път. Предвид веднага извършеното плащане след получаване на исковата молба, моли за прилагане на последиците по чл. 78 ал. 2 от ГПК, като се твърди, че не бил дал повод за завеждане на делото, защото между страните нямало формален договор с краен падеж на задължението, за да изпадне в забава. Оспорват се разпечатките от вайбър съобщения, които не представлявали годно доказателство за водена между страните електронна кореспонденция.

Моли за отхвърляне на иска, както и моли да не му се възлагат разноски в негова тежест. В съдебно заседание страната не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от фактура № 3000062904/ 08.10.2025 г. на стойност 1 222, 72 лева, ответникът доставя на ищеца 4 броя гуми Bfgoodrich Mud Terrain T/A KM2 255/85R16, като срокът за плащане е при получаване.

С преводно нареждане от същата дата- 08.10.2025 г. ищецът по банков път е заплатил на ответника сумата от 1 222, 72 лева, с основание- горната фактура.

Представена е извадка от имейл кореспонденция между страните.

С определение рег. № 14153/ 04.11.2025 г., постановено по частно гр. дело № 15695/ 2025 г. на ПРС, VII гр. с-в, е допуснато в полза на ищеца обезпечение на бъдещ иск, който е настоящият иск, като делото е приложено тук.

С платежно нареждане от 09.04.2026 г. ответникът е превел по банков път на ищеца претендираната по настоящото дело сума от 625, 17 евро.

Приложена е още и служебно изготвена от съда справка от електронен калкулатор за размера на законната лихва върху платената от ответника сума.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът е заплатил на ответника съответна парична сума за доставка на гуми, като плащането е извършено веднага с издаване на фактурата. В последствие ищецът с исковата молба предявява иск за разваляне на договора и търси връщане на платената сума, като с отговора ответникът представя доказателства за това, че му я е превел по банков път.

Пълномощникът на ищеца в с.з. не оспорва това обстоятелство, напротив- признава го, но твърди, че са останали неплатени законната лихва върху сумата от предявяване на иска до плащането, както и разноските в процеса.

Чрез факта на извършеното плащане ищецът е напълно удовлетворен, като извънсъдебно, а не чрез съдебното решение, той е получил търсения ефект от процеса.

2

Именно в тази връзка искът му за главница следва да бъде отхвърлен, защото в противен случай той ще получи втори път по съдебен ред удовлетворяване на вземането си, с което би се обогатил неоснователно за чужда сметка.

Досежно законната лихва, следва да се посочи, че още с исковата молба е поискана такава, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 03.12.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. След като плащането е било извършено (на 09.04.2026 г.), пълномощникът на ищеца я претендира до тази дата. Изчислена посредством онлайн електронен калкулатор (приложената по делото от който справка може да се цени като доказателство, съобразно нормата на чл. 162 от ГПК), тази лихва върху главница от 1 222, 72 лева за съответния период възлиза на сумата от 51, 78 лева/ 26, 47 евро. Същата е дължима, като законна последица от иска, доколкото погасяването е извършено в хода на делото и при парично задължение винаги се дължи подобно обезщетение за забава, изчислено до момента на плащането. В този смисъл претенцията е основателна и следва да се уважи, като се присъди съответната сума, представляваща обезщетение за забавено плащане.

Въпреки отхвърлянето на главния иск, ответникът няма право на разноски в процеса, защото с поведението си е дал повод за завеждане на делото. След като в отговора ответникът отрича, че между страните е бил сключен формален договор, тогава следва, че дружеството е получило без основание парична сума и дължи винаги връщането й на ищеца, като исковата молба играе ролята на покана. Т.е. в тази хипотеза, в която се оспорва наличието на валидно договорно правоотношение между страните, ответникът още с получаване на сумата е следвало да я върне, след като твърди, че няма основание за извършеното плащане и винаги ще е в забава, поради което ще е предизвикал процеса срещу себе си.

Съдът обаче намира, че това оспорване е само защитна позиция по делото, защото от съдържанието на фактурата, която самият ответник е издал, се установява, че между страните е съществувало правоотношение по договор за продажба на гуми, конкретно посочени по вид и стойност. Не е необходимо договорът да бъде обективиран в изрична писмена форма, защото такава не се изисква за неговата действителност. Доколкото плащането е било извършено веднага, а не при получаване на стоката, то и за ответника е било възникнало веднага задължението за доставка. Такава обаче не е била осъществена и в тази връзка между страните е проведена представената кореспонденция по вайбър, която макар и оспорена от ответника, отразява именно отношенията им по повод забавената доставка на платената стока. Ответникът с отговора си заявява, че единствено оспорва тези разпечатки от разговори с ищеца, но въобще не ангажира от своя страна доказателства за това, че е изпълнил задължението по договора за доставка или пък, че е трябвало да го изпълни в конкретен срок, за да не изпадне в забава. Още повече, че в отговора въобще не се оспорват твърденията в исковата молба за прекъсната комуникация след извършеното плащане и за отказ от отговаряне на телефонните обаждания на ищеца, които са индиция за това, че именно ответникът е неизправната страна в правоотношението, защото предварително е получил цената на стока, която не доставя и отлага изпълнението. Именно 3 в тази връзка и ищецът писмено го е уведомил, че разваля договора и си иска платеното обратно, в която връзка предявява и настоящият иск, след предварителното му обезпечение.

При това положение, с поведението си ответникът е предизвикал процеса срещу себе си и следва да понесе изцяло направените в производството разноски.

Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са реално сторени, както следва: внесена държавна такса в размер на 50 лева/ 25, 56 евро и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 400 лева/ 204, 52 евро, видно от договор за правна защита и съдействие, които следва да се възложат в тежест на ответника.

Във връзка с разноските по делото обаче, следва да се посочи още, че на основание т.

5 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца трябва да се присъдят още и направените от него разноски в обезпечителното производство, доколкото настоящият процес е образуван в указания от съда срок по допуснато обезпечение на бъдещ иск. В обезпечителното производство по частно гр. дело № 15695/ 2025 г. на ПРС, VII гр. с-в, молителят е внесъл държавна такса от 40 лева/ 20, 45 евро- за образуване на делото, такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лева/ 2, 56 евро и е заплатил на пълномощника си сумата от 250 лева/ 127, 82 евро за адвокатско възнаграждение, които суми също са дължими.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от

Д.

С.

Г.,

ЕГН:

**********, от

*****************************, против „Аутоком БГ” ООД, ЕИК: 202877847, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Каблешков” № 63, представлявано от ********** И.П.З., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 222, 72 лева, дължима на отпаднало основание- поради развален договор за покупко- продажба на 4 броя гуми Bfgoodrich Mud Terrain T/A KM2 255/85R16, обективиран във фактура № 3000062904/ 08.10.2025 г., като ПОГАСЕН поради плащане, извършено в хода на делото.

ОСЪЖДА „Аутоком БГ” ООД, ЕИК: 202877847, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Каблешков” № 63, представлявано от ********** И.П.З., да заплати на Д. С. Г., ЕГН: **********, от *****************************, сумата в размер на 26, 47 (двадесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента) евро, представляваща законна лихва върху платената главница от 1 222, 72 лева за периода 03.12.2025 г.- 09.04.2026 г.

ОСЪЖДА „Аутоком БГ” ООД, ЕИК: 202877847, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Каблешков” № 63, представлявано от ********** И.П.З., да заплати на Д. С. Г., ЕГН: **********, от *****************************, направените разноски, както следва: по настоящото дело- внесена държавна такса в размер на 25, 56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 4 на 204, 52 (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента) евро, а по частно гр. дело № 15695/ 2025 г. на ПРС, VII гр. с-в- внесени държавна такса в размер на 20, 45 (двадесет евро и четиридесет и пет евроцента) евро и такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 2, 56 (две евро и петдесет и шест евроцента) евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 127, 82 (сто двадесет и седем евро и осемдесет два евроцента) евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5