Решение № 62 от 06.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Б., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20251810102624 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

“*”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:*, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Ц. О. П. от Б., ул.Б. Б. №*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 711 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.2025г. по ч.гр.д.№ 994/2025г. по описа на РС-Б., както следва: з а сумата-главница от 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 евроцента/ /3000 лева/, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018 година, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които не представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т. е депозирал писмено становище с вх.№ 1071 от 29.01.2026г. през ЕПЕП, с което моли да се уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан и се присъдят разноските, описани в исковата молба.

Ответникът-Ц. О. П. от Б. н е е представил писмен отговор в предвидения в закона срок.

В с.з. ответникът Ц. О. П., редовно призован, не се явява и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 994/2025г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 19.06.2025г. е разпоредено 1 по искане на ищеца издаване на Заповед № 711 по ч.гр.д.№ 994/2025г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 евроцента/ /3000 лева/, представляваща парично вземане по Договор за предоставяне на поръчителство от 26.05.2018г. във вр. с Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018 година, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 19.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

Ответникът е депозирал възражение в предвидения в ГПК срок, а именно на 08.07.2025г. след като е получил съобщение и препис от заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

№994/2025г. по описа на РС-Б. на 08.07.2025г. Във възражението, което е по чл.414а от ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение е посочено, че е „погасено по давност“. С Разпореждане № 1119/20.08.2025г. по ч.гр.д.№994/2025г. по описа на РС-Б. съдът е оставил без движение възражението, за да се отстранят нередовности, а именно длъжникът да уточни дали възразява изцяло или частично срещу задължението поради неговото изпълнение като приложи документи затова или оспорва вземането поради изтекла давност и ако го оспорва в кои части. В дадения от съда срок длъжникът Ц. П. е подал възражение с вх. № 9087 от 25.09.2025г., в което е уточнил, че оспорва вземането изцяло поради изтекла давност.

Ищецът е бил уведомен за възражението на ответника и възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1500 от 17.10.2025г., връчено му на 27.10.2025г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 2624/2025г. по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 04.11.2025г. в РС-Б., изпратена през ЕПЕП с дата от 03.11.2025г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

От приложените писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018 година, Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за кредит с погасителен план и разписка за извършено плащане, от които се установява, че между "К."АД и Ц. О. П. е сключен посочения по-горе договор за потребителски кредит от разстояние за сумата от 1533.88 евро /3000лв./ със срок на плащане от 24 месеца при ГПР-50.00% с краен срок на погасяване-31.05.2020г.

Страните не спорят, че ответникът е получил заемната сума чрез Изипей. В този смисъл е и приложеното писмено доказателство- копие от разписка за извършено плащане от 26.05.2018г.

По делото е приложен и договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021г. между "К."ЕАД- "цедент 1", „Ай Тръст“ЕООД-"цедент 2" и "*"-ЕООДцесионер, относно продажба на парични вземания, по Приложение № 1, който е част от договора. По делото е представено извлечение от същия, в което е описано вземането като е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН и адрес на длъжника.

Ищецът е представил по делото уведомление до ответника, за това, че "К."ЕАД е сключил описания по-горе договор за цесия от 02.03.2021г., което е приложено и към исковата молба, по която е образувано настоящето дело и е връчено на ответника на 11.11.2025г. с получаване на исковата молба и приложенията към нея.

Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесната сума.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

2

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледан по същество главният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 евроцента/ /3000 лева/, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018 година, е неоснователен следва да се отхвърли изцяло, по следните правни съображения:

Фактите и обстоятелствата посочени в исковата молба сочат, че главното вземане на ищеца срещу ответника е на основание чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът намира, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени доказателства, се установи, че ответникът е имал облигационни отношения с „К.”АД по повод сключен Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018г., по който ответникът като кредитополучател не е изпълнил поетите задължения да плати дължимата сума-главница от 1533.88 евро/3000лв./ до 31.05.2020г.

Установи се от приложеното копие от ч.гр.д. № 994/2025г. по описа на РС-Б., че заявлението от ищеца е подадено на 19.06.2025г.

Съдът намира, че вземането за сумата-главница от 1533.88 евро, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 1084465, сключен на 26.05.2018г., е погасено по давност с оглед направеното затова възражение от ответника в качеството му на длъжник във възражението му срещу издадената Заповед № 711 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.2025г. по ч.гр.д.№ 994/2025г. по описа на РС-Б..

В случая вземането за сумата-главница от 1533.88 евро е погасено по давност, тъй като същото е изискуемо от 31.05.2020г. съгласно сключения Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018г. Поради гореизложеното от 31.05.2020г. е започнала да тече и погасителната петгодишна давност, съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД/давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо/. Страните не спорят, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 994/2025г. по описа на РС-Б. е подадено на 19.06.2025г. по ел. поща на Районен съд-Б., по което на 19.06.2025г. е образувано ч.гр.д.№ 994/2025г. по описа на РС-Б.. Подаването на заявлението на 19.06.2025г. принципно прекъсва давността от тази дата-19.06.2025г. по смисъла на чл.116, б.”б” от ЗЗД, тъй като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно петгодишния давностен срок за заплащане на сумата-главница от 1533.88 евро е изтекъл от датата на падежа на 31.05.2020г. до датата на подаване на заявлението на 19.06.2025г.

Приетото разрешение по т.9 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, че процесуалните последици от предявяването на иска по чл.422, респ ективно чл.415, ал.1 ГПК настъпват с подаването на искова молба, но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Възражението по чл.414, ал.1 ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда и е подадено преди да е започнал да тече срокът за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба.

3

По изложените по-горе правни съображения съдът намира, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен изцяло.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

По делото няма данни за направени разноски от страна на ответника, за което съдът не присъжда такива.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК от “*”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:*, предявен чрез пълномощник юрк. Б. Т. срещу Ц. О. П. от Б., ул.Б. Б. №*, с ЕГН:********** за признаване на установено за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 711 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.06.2025г. по ч.гр.д.№ 994/2025г. по описа на РС-Б., както следва: з а сумата-главница от 1533.88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 евроцента/ /3000 лева/, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № 1084465 от 26.05.2018 година, ведно със законната лихва върху горната сумаглавница, считано от 19.06.2025г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4