Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 858 от 24.09.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1729/2025
Вид
Решение № 858
Подписан
24.09.2025
В сила
16.10.2025
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Стара Загора, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530101729 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 9, ал. 1 ЗПК за прогласяване недействителността на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи в размер на 442,50 лв. предвидена в договор за кредит № *******/********** г.

Ищецът Г. В. Т. твърди, че на **********г. сключва договор за кредит № *******/********** г. с ответника „ЮтеКредит България“ ЕООД, със следните основни условия по договора: 1/ Сума на кредита: 2500,00 лева; 2/ Период на кредита: 12 месеца; 3/ Фиксиран годишен лихвен процент: 12%; 4/ Обща сума на лихвите за периода: 150,05 лева;5/ Такса за разглеждане: 442,50 лева; 6/ Годишен процент на разходите: 56,50 %; 7/ Месечно договорно възнаграждение: 0,00 лева; 8/Общ размер на всички плащания: 3092,55 лева.

Кредиторът е посочил в договора за кредит действителния общ размер на всички плащания, както следва: 1/ Размер на кредита: 2500,00 лева; 2/ Лихви:

150,05 лева; 3/ Такса за разглеждане: 442,50 лева и общ размер 3092,55 лева.

Годишният процент на разходите посочен в Договора за кредит бил в размер на 56,50%. Основният лихвен процент обявен от БНБ за **********г.

1 бил в размер на 1,82 %, от тук следвало, че законната лихва е била в размер на:

11,82 %, 5 пъти от 11,82 = 59,01 % следователно ГПР бил посочен според нормите на ЗПК.

Оспорва действителността на таксата за разглеждане на кредита – сочи, че таксата за разглеждане се дължала в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива „възстановена“ от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, като те били в месечен размер на: 259,01 лева, с изключение на 12-ти месец, която е в размер на 243,44 лева.

Клаузата в договора за кредит, регламентираща заплащането на такса за разглеждане на кредита била нищожна поради заобикалянето на закона. Тази такса като начален етап от сключването на договора представлявала дейност по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията „допълнителна услуга“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК.

Така уговореното възнаграждение било свързано пряко с дейността на кредитодателя по усвояване и управлението на кредита, поради което счита, че предоставената услуга на практика представлявала предварително уговорено заплащане заедно с погасителната вноска възнаграждение, на което кредитодателят няма право поради изричната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Предвид изложеното сумата от 442,50 лева се явявала недължима.

Освен това, размерът на таксата бил около 2% от стойността на отпуснатия кредит, което я определяло като не малък разход по кредита, а и потребителят не получава насрещна престация за заплащането й - нито преди, нито след сключването на договора. Единствената цел на таксата бил да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на такса за разглеждане, в общ размер на 442,50 лева в договора за кредит № *******, сключен на ********** г. между Г. В. Т. и „ЮтеКредит България“ ЕООД.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като в отговора е признал иска по основание и размер и моли да бъде постановено решение по чл.237 ГПК по делото. Излага съображения по разноските.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба във връзка с разноските по делото.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и поради съвпадащите изявления на страните в исковата молба и отговора на исковата молба с доклада по 2 делото бяха обявени за безспорни между страните правнорелевантните обстоятелства, че между тях има сключен договор за потребителски кредит № *******/**********г. с предоставена заемна сума от 2500,00 лв., с договорна лихва 150,05 лв. и в него е включена клауза за такса за разглеждане на документи 442,50 лв.

Съгласно договора за договор за потребителски кредит № *******/**********г. /л. 8-9 от делото/, сключен между „Юте Кредит“ ЕООД и ищеца Г. В. Т., страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 2500,00 лв., с погасителна вноска – 259,01 лева, брой на погасителни вноски – 12, с уговорена такса за разглеждане на кредита от 442 ,50 лв.

При така установената фактическа обстановка. Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Юте Кредит“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Не се спори между страните, че „Юте Кредит“ ЕООД и ищеца са били в договорни правоотношения възникнали от договор за потребителски кредит № *******/**********г., т.е. налице е възникнало заемно правоотношение между кредитора „Юте Кредит“ ЕООД и кредитополучателя - ищец, по силата на което ищецът е получил сумата в размер на 2500,00 лева и се е задължил да я върне, заедно с договорна лихва и еднократна такса за бързо разглеждане на кредита от 442,50 лв. След като по делото се установи възникналото валидно облигационно правоотношение между „Юте Кредит“ ЕООД и кредитополучателя - ищец, предоставяне на заемната сума в размер на 2500,00 лв., следва се прецени дали атакуваната в исковата молба клауза на договора е действителна.

По отношение на таксата за разглеждане в размер на 442,50 лв. е налице нищожност на тази клауза обективирана в договора за кредит поради две съображения:

1 / В случая в отговора на исковата молба ответникът призна иска и потвърди тезата на ищеца, че процесната клауза от договора за кредит е нищожна.

Поради това тези признания ще бъдат ценени с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото /така решение № 271/03.10.2014 г. на ВКС по гр.д. № 66/2014 г., IV г.о./. Също в решение № 199/05.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1171/2010 г., II г.о. се сочи, че твърдение на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в отговора на исковата молба следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано. Също в решение № 527/15.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 943/2010 г., IV г.о. е прието, 3 че изявлението, с което се признава съществуването на дълг за главница е съдебно признание, което съдът преценява с оглед на всички обстоятелства по делото съгласно чл. 175 ГПК.

Служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни /така решение № 98/21.03.2011 г. на ВКС по гр.д. № 952/2010 г., IV г.о./. Ответникът е подал отговор на исковата молба, като е признал иска и това води до извод за основателност на претенцията, тъй като ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца. Не е включил в предмета на спора по иска, други обстоятелства и други доказателства, които да могат да обосноват извод за неоснователност на исковете.

А и признанието на факти е едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на делото – арг. чл. 175 ГПК /така напр. решение № 69/16.01.2020 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2521/2019 г./.

2/ Клаузата в договора за заплащане на такса за бързо разглеждане на документи противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая не е приложима нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, допускаща събиране от потребителя на такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, тъй като таксата е начислена след като кредитът е вече отпуснат и е свързана с основното задължение на кредитора предоставяне на заем, а допълнителните услуги не трябва да са свързани с него /така определение № 896/07.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч гр.д. № 550/2018 г./. Освен това в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква /така определение № 596/09.05.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.ч.гр.д. № 1167/2019 г., определение № 924/20.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 549/2018 г., определение № 908/12.12.2018 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 538/2018 г., определение № 34/ 17.01.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в.ч.гр.д. № 582/2018 г./.

Освен това настоящият съд споделя изразеното в решение № 1491/25.11.2022 г. на Варненски окръжен съд по в.гр.д. № 1687/2022 г., решение № 294/08.03.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 3277/2022 г., решение № 185/15.02.2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 2991/2022 г., решение № 374/23.03.2023 г. на Пловдивски 4 окръжен съд по в.гр.д. № 354/2023 г., решение № 240/28.07.2022 г. на Пернишки окръжен съд по в.гр.д. № 306/2022 г., решение № 28/06.02.2023 г. на Плевенски окръжен съд по в.гр.д. № 888/2022 г., решение № 40/20.02.2023 г. на Шуменски окръжен съд по в.гр.д. № 418/2022 г., /вж. и решение № 345/09.01.2019 г. на ВКС по т.д. № 1768/2018 г., II т.о./, че въведената с договора за паричен заем такса за бързо разглеждане на документи по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояване на кредита. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от закона цел да се присъди още едно допълнително плащане, чиято сума не е включена в размера на ГПР. На практика дейността, за която е начислена тази такса, не е допълнителна услуга, доколкото разглеждането на документите преди предоставянето на заетата сума, дори и експресно, безспорно е типично действие по усвояване на кредита и съставлява присъщ за основния предмет на договора разход, като при това липсва яснота въз основа на какви критерии се прави разграничение между „обикновено“ и „бързо“ разглеждане на документи. Целта на таксите и комисионите по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, като същевременно съобразно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне на кредита, както и да събира повече от една такса за едно и също действие. С оглед на изложеното таксата за бързо разглеждане противоречи и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, както и на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, доколкото в случая не е ясна разликата между обикновено и експресно разглеждане на документи. Констатираното противоречие на императивни законови разпоредби води до нищожност на договорната клауза, предвиждаща дължимост на такса за бързо разглеждане на документи. Освен това дейността по бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, което включва в себе си и дейността по оценка на риска при конкретния потребител, обаче, за която е предвидена в процесния договор еднократна такса, няма характер на такава допълнителна услуга, а представлява неизменна част от дейността на кредитора по самото отпускане на кредита. В глава четвърта от ЗПК изрично се урежда оценката на кредитоспособността на потребителя, която дейност макар и посочена формално като предшестваща сключването на договора за кредит, представлява неразривна част от същинската дейност на Банката /кредитната институция / - кредитор по отпускането, респ. усвояването на кредита; тя е 5 проявна форма на дължимата от кредитора грижа за собствените работи при извършване на неговата основна дейност - кредитиране. Затова и в чл. 18 от гл. четвърта на ЗПК е предвидено, че когато въз основа на извършена проверка в ЦКР или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите, кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми незабавно и безвъзмездно потребителя за резултата от извършената проверка и за консултираната база данни. В тази връзка и по аргумент за по-силното основание, няма да има основание и при положителен отговор по молбата за отпускане на кредит да се събира някаква такса от потребителя, чиято кредитоспособност е била оценена положително от кредитора, независимо от това дали искането е било разгледано в обичайните за кредитора срокове или пък е разгледано приоритетно /бързо/.