Решение № 616 от 02.05.2018, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Плевен, 02.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

VІІ-ми граждански състав в открито заседание, на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ :ЗОРНИЦА БАНКОВА

При секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдия Банкова гражданско дело 8966 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Иск с правно основание чл. 422 вр. чл.

124 от ГПК

Постъпила е искова молба от “М.”

ЕАД, със седалище и адрес на управление *** против Н.М.Д., ЕГН**********, в която се твърди че между страните са сключени два договора за предоставяне на GSM услуги№Д0939452/29.12.2006г. и №М4094091/14.05.2014г., по които са издадени и фактури,като сумите не са заплатени.Твърди се, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6446/2017г. за следните сум:сумата общо в размер на 2155,21 лв., от която:- 1834,60 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договори за далекосъобщителни услуги

№ Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от 14.05.2014 г.,- 320,61 лв., неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от 14.05.2014 г. ,422,41 лв. мораторна лихва начислена върху фактура № ********* от 01.04.2015 г., № ********* от 17.03.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 51,55 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 246,26 лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договори за далекосъобщителни услуги Д0939452 от 29.12.2006 г.;

М4094091 от 14.05.2014 г., сключени между „М.“ ЕАД като кредитор и Н.М.Д., като длъжник.Моли съда да приезнае за установено, че се дължат посочените суми, както и да осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски.

Ответницата, чрез процесуалния си представител е оспорила предявените искове по основание.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени, прецени ги по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК и прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Видно от приложеното гр.д.№ 6446/2017г. е, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, като длъжникът е осъден да заплати на ищеца: сумата общо в размер на 2155,21 лв., от която:- 1834,60 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договори за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от 14.05.2014 г.,- 320,61 лв., неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от

14.05.2014г.,422,41лв. мораторна лихва начислена върху фактура № ********* от 01.04.2015 г., № ********* от 17.03.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 51,55 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 246,26 лв.Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договори за далекосъобщителни услуги Д0939452 от 29.12.2006 г.; М4094091 от 14.05.2014 г., сключени между „М.“ ЕАД като кредитор и Н.М.Д., като длъжник.Видно от представеното по делото възражение е, че срещу издадената заповед за изпълнение в срокът по чл. 415 ал.2 от ГПК е постъпило възражение и съдът е указал на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С оглед тежестта за доказване, съдът е указал на ищеца да установи правното основание, на което е претендирал сумата по фактурата.По делото ищецът се е позовал на два договора два броя договори №Д0939452 от 29.12.2006г.; №М4094091 от 14.05.2014 г.Ответникът е оспорил автентичността на писмените доказателства, представени с исковата молба.Направено е искане да бъде задължено дружество да представи оспорените писмени документи в оригинал на основание чл. 183 от ГПК. Съдът е задължил ищеца за представи оригиналите на договорите и приложенията към тях и да заяви дали ще се ползва от тях. Указал е на основание чл.183 от ГПК, изречение последно, че при непредставяне на оригинала на горепосочените доказателства, същите ще бъдат изключени от доказателствата по делото.В дадения срок, ищецът не е взел становище и не е представил оригиналите на договорите, поради което тези доказателства са били изключени от доказателствения материал.

Освен това е изискана и приложена досъдебна преписка №220/2015г. , досъдебно производство №104/2015г. на РУ-Тетевен, от което е видно, че по повод на жалба на ответницата е извършена проверка и назначена СГЕ, като е установено, че същата не се е подписвала на въпросните договори.

При това положение съдът приема, че претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на делото, ищецът следва да се осъди да заплати на ответницата сумата 300лв. за адвокатско възнаграждение.Не се дължат разноски в полза на ищеца.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш

И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от кредитора„М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** против Н.М.Д., ЕГН**********, искове с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК,за сумата общо в размер на 2155,21 лв., от която: 1834,60 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договори за далекосъобщителни услуги

№ Д0939452 от 29.12.2006г.; М4094091 от 14.05.2014 г., 320,61 лв., неустойка предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги № Д0939452 от 29.12.2006г.; М4094091 от 14.05.2014г.,422,41лв. мораторна лихва начислена върху фактура № ********* от 01.04.2015 г., № ********* от 17.03.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 24.08.2017г. до окончателното изплащане на същата, за която сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК №4295/25.08.2017г. по ч.гр.д.№6446/2017г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК „М.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.Д., ЕГН**********, сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение. решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба. районен съдия :