Решение № 226 от 19.09.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. , 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220100003 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от „А1 България“ ЕАД, гр. София против С. С. З. от с. Л., обл. Бл..

Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сума в общ размер от 245.92 лв., представляваща сбор от сумите: 1. 75.27 лв. цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 09.10.2020 г. до 08.01.2021 г.

(период на изискуемост на задължението от 12.11.2020 г. до 24.03.2021 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № 500828301, приложенията към него и Общите условия по партида № М6229667; 2. 170.65 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 500828301 за услугата по партида № М6229667, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора. Както и мораторната лихва от в общ размер на 66.74 л в., начислена върху главницата от 245.92 лв. и която е формирана, както следва: - 21.56 лв., мораторна лихва върху сумата от 75.27 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от 28.11.2020 г. до 26.10.2023 г.;

1

45.18 лв., мораторна лихва върху сумата от 170.65 лв., претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор, начислена за периода от 08.02.2021 г. до 26.10.2023 г. Претендира се и законната лихва върху сборната сума 245.92 лв., от датата на образуване на ч. гр. д. № 1039/2023 г. на PC Гоце Делчев до окончателното изплащане на задължението. Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по заповедното и по настоящото производство.

Твърди се от ищцовото дружество, че на 31.01.2019 г. между страните по делото бил сключен договор № 500828301 и приложение към него, въз основа на които на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М6229667. Предоставената услуга фиксиран интернет е през мобилната мрежа за мобилен № 0989744075. За периода от 12.11.2020 г. до 24.03.2021 г. ответника е използвал услугите, но не е заплатил възникналите си задължения в срокове, съгласно договора и Общите условия и натрупал задължения в размер на 75.27 лв. непогасена сума за предоставени услуги. На 07.02.2021 г., поради неплащане и срок на просрочени задължения, рамковият договор №500828301 бил прекратен в частта му за услугите по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 170.65 лв. Така общо дължимата от ответника сума е в размер на 245.92 лв. Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. д. № 1039/2023 г. на PC - Гоце Делчев. Срещу заповедта било подадено възражение от ответника, поради което са предявени настоящите искове.

Правната квалификация на правата на ищеца е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 228 и сл. от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.

79, ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД във чл.415 и чл.422 от ГПК.

В установения от закона едномесечен срок от страна на ответника не е постъпил отговор и не се изразява становище по предявените искове. Същият се явява в съдебно заседание и заявява, че оспорва дължимостта на претендираните суми.

От събраните по делото писмени доказателства се установи следното във фактическо и правно отношение:

2

Между „А 1 България“ ЕАД и С. С. Зърбош бил сключен рамков договор № 500828301 от 31.01.2019 г. и приложения към него. Въз основа на договора ищеца предоставял на ответника електронни съобщителни услуги, чиито цени са начислявани по партида с № М6229667. Услугата фиксиран интернет била предоставяна през мобилна мрежа на мобилен № 0989744075.

За периода от 09.10.2020 г. до 08.01.2021 г., ответникът е ползвал услугите по договора, за което му били издадени фактури за суми в общ размер на 75.27 лв. За дължимите от ответника суми, ищцовото дружество издало фактури както следва: фактура № 421005505 от 12.11.2020 г. на стойност 23.99 лв., фактура № 422553322 от 14.12.2020 г. на стойност 28.84 лв. и фактура № 424099886 от 13.01.2021 г. на стойност 22.22 лв. По последната фактура било извършено кредитиране в размер на 1.55 лв. Тъй като ответника не заплатил задълженията си, на 07.02.2021 г. рамковия договор № 500828301 бил прекратен от ищеца в частта му за услугите, по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на „А 1 България“ ЕАД били начислени неустойки в общ размер на 170.65 лв. От тях 140 лева представляват неустойка за невърнато оборудване, за което е издадена сметка № 555020808/07.02.2021 г., а 30.65 лв. представляват неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, начислени по сетка № 55502809/07.02.2021 г.

Тъй като така начислените задължения не били платени, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1039/2023 г. по описа на РС Гоце Делчев.

Заявлението било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сума в размер на 245.92 лева, представляваща главница, 66.74 лева, представляваща мораторна лихва от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане до датата, предхождаща депозиране на заявлението, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноски по заповедното производство в размер на 175.00 лева. Дължимостта на вземането е оспорена от ответника по реда на чл. 414 от ГПК, поради което е депозиран настоящия иск.

В съдебно заседание, проведено на 12.04.2024 г. ответника заявява, че оспорва дължимостта на претендираните суми. Твърди, че през 2021 г. му било заявено от служители на ищцовото дружество, че ако внесе 160 лв.

3 всичко ще приключи. Той заплатил сумата, като лично внесъл парите в офис на А1, но не запазил бележките. Въпросния рутер е в дома му и не е проблем да го върне.

Във връзка с тези му твърдения и по негово искане, съдът му предостави възможност допълнително да представи бележки за извършените от него плащания по процесния договор, както и да проведе разговори с представител на ищцовото дружество за постигане на спогодба по делото.

Ответника не представи доказателства за заплащане на суми, съгласно твърденията си, а от страна на ищеца бе представена справка за извършени плащания, от която не се установяват извършени плащания за процесния период.

От страна на ищеца е постъпила молба, в която заявяват, че на 22.05.2024 г. ответника е върнал оборудването, предоставено му за ползване на услугата фиксиран интернет, в която връзка е издадено кредитно известие за сумата от 140.00 лева. Същата сума е претендирана като неустойка в производството, поради което не поддържат иска в тази част и молят да бъде отхвърлен.

По допустимостта:

Предвид изложеното, иска е предявен пред надлежния съда, в законовия едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство и за установяване дължимостта на претендирани в заповедно производство вземания, поради което се явява допустим.

По основателността:

Разгледани по същество предявените искове са частично основателни, поради следните съображения:

Предмет на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК е оспорване вземането на кредитора по договора за мобилни услуги, като длъжникът трябва да изчерпи всичките си възражения срещу вземането.

Ответника не оспорва, че между страните е бил сключен описания в исковата молба договор за мобилни услуги, както и че за ползване на услугата му е било предоставено оборудване. Поради това съдът намира, че между страните е било налице облигационно отношение във връзка със сключен 4 между тях рамков договор № 500828301 от 31.01.2019 г. и приложения към него, за предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и че във връзка с този договор на ответника е предоставено оборудване.

Ответника не оспорва издадените от страна на ищцовото дружество фактури, с начислени в тях суми за дължими абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги. Оспорва дължимостта на претендираните суми единствено с твърдението, че е заплатил същите, но не представя доказателства за действително извършено плащане.

След първото съдебно заседание ответника е върнал предоставеното му оборудване, поради което ищеца не поддържа иска в частта му, с която се претендира неустойка в размер на 140.00 лева за невърнато оборудване.

С оглед така застъпените позиции на страните, претенцията на ищеца по отношение на претендираната неустойка за невърнато оборудване в размер на 140.00 лева следва да се отхвърли като неоснователна, а в останалата част претенцията следва да се приеме за основателна изцяло.

В приложение № 1, т.7.1 на процесният договор е посочено, че ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонамента по договора бъде прекратен преди определения срок на ползване, оператора има право да получи неустойка в размер трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите по срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

Неустойката служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно тяхното доказване.

ЗЕС урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5 - при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 - при едностранно прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие занапред, е допустимо, т.е. законът изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.

С оглед установеното, че ответника не е заплатил дължимите суми за 5 ползвани услуги за 3 едномесечни периода, е налице неизпълнение от страна на абоната на задължение по договора. Т.е. налице е неизпълнение на парично задължение - първият елемент от фактическия състав. Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си да прекрати договорите едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника и може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на услугите, които неминуемо стават достояние на абоната.

Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка.

Клаузата за неустойка не е нищожна на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗДнедействителност на договорите, които накърняват добрите нрави.

Последното е налице, когато се нарушава правен принцип, представляващ част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване, т.е. недопускането на неоснователно обогатяване. От значение за валидността на неустойката е, дали е уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В Решение № 465 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2009 г., IV г. о. е прието, че доколкото в закона липсват конкретни предписания относно начина на определяне на неустойката (нормата на чл. 92 от ЗЗД е диспозитивна), страните са свободни сами да определят този начин като глобална сума или като процент от главното задължение, както и те да преценят дали плащането й да бъде еднократно или периодично. Съотнесено към настоящият случай и установените по делото правно релевантни факти, горното обосновава извода, че клаузата за неустойка по процесния договор не е нищожна.

Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5188d509-eaf0-4bff-a880-449f24980473