Решение № 52 от 24.09.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Бургас, 21.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла М. Цолова

Галина Т. Канакиева

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас) като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20212000600095 по описа за 2021 година Производството е образувано по искане на Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас за възобновяване на приключило административнонаказателно дело.

С подаденото искане за възобновяване на административно-наказателно дело на основание чл.380 от НПК Апелативният прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас оспорва законосъобразността на постановеното по НАХД №3030/2020г. на Районен съд – гр. Бургас решение и потвърждаващото го въззивно решение по ВНАХД №1131/2020г. по приложението на материалния закон. Твърди, че първоинстанционното съдебно производство е било образувано по повод внесено от прокурора на основание чл.375 от НПК постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК спрямо Е.Б. Б. за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК.

Твърди също, че с решение №260103 от 26.08.2020г. по НАХД №3030/2020г. на Районен съд – Бургас обв. Е.Б. Б. е била призната за невинна и оправдана по обвинението за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, като наред с това й е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за 1 нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП. Заявява, че подаденият от прокурора въззивен протест срещу оправдателното решение не е бил уважен и с въззивно решение по ВНАХД №1131/2020г. на Окръжен съд – Бургас първоинстанционното решение е било потвърдено. Изтъква, че основният мотив на двата оправдателни съдебни акта очевидно е необходимостта от приложението на чл.9, ал.2 от НК, който гласи, че не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Изразява несъгласие с аргументите на съдилищата, обосноваващи малозначителност на конкретното деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и оправдаване на обв. Б.. В противовес на същите излага съображения, с които обстойно мотивира наличието на всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и подкрепя предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обв. Е. Б. от наказателна отговорност за извършеното престъпно деяние и налагане на административно наказание глоба.

Подчертава, че постановените от инстанционните съдилища оправдателни актове са в противоречие с трайно установената съдебна практика в апелативния район по приложението на чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, съгласно която при обвинение за престъпление с посочената правна квалификация наказателните производства приключват с признаване на дееца за виновен.

Не отрича необходимостта от конкретна преценка досежно степента на обществена опасност на деянието във всеки отделен случай, съответно за вземане на решение за прилагането или не на чл.9, ал.2 от НК. Като отстоява позицията, че деянието, за което е приключило административнонаказателното производство по НАХД №3030/2020г. на Районен съд – Бургас съставлява престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и обв. Б. е била оправдана за него в нарушение на материалния закон, предлага на апелативният съд да възобнови административно-наказателното производство по НАХД №3030/2020г. на Районен съд – Бургас, да отмени постановеното по него и влязло в сила решение, както и въззивното потвърдително решение по ВНАХД №1131/2020г. на Окръжен съд – Бургас, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

2

Бургас поддържа подаденото от Апелативния прокурор искане за възобновяване на приключилото административнонаказателно производство по изложените в него съображения и моли за уважаването му. Счита, че конкретното разгледано деяние притежава всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и не е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, поради което обв. Е. Б. неправилно е била оправдана от инстанционните съдилища. Заявява, че трайната съдебна практика еднозначно приема, че подобни деяния, извършени с управлявани по черни пътища МПС без регистрационни табели, не са малозначителни, поради което не се изключва наказателната отговорност за тях и извършителите са били осъдени. Като обстойно аргументира становището си, че конкретното деяние, за което е приключило административно-наказателното производство, притежава нужната степен на обществена опасност и съставлява престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, претендира апелативният съд да възобнови делото, да отмени оправдателните актове на инстанционните съдилища и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или да се произнесе по съществото на правния спор, като признае обв. Б. за виновна в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК и й наложи административно наказание глоба на основание чл.78а от НК.

Оправданото лице Е.Б. Б., редовно призована, не се яви в съдебно заседание пред Апелативния съд и не изрази становище, нито устно, нито писмено, по искането на Апелативния прокурор за възобновяване на приключилото дело.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас, изслуша в съдебно заседание пледоарията на представителя на прокуратурата и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган – Апелативния прокурор при Апелативна прокуратура – гр. Бургас и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на решението, постановено в производството по чл.375 и сл. НПК, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и протестиране и има за предмет на претендираната 3 проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба или протест.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

По повод внесено от прокурор при Районна прокуратура – Бургас постановление за освобождаване от наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и налагане на административно наказание на обв. Е.Б. Б. в Бургаския районен съд е било образувано административнонаказателно производство – НАХД №3030/2020г.

С решение №260103 от 26.08.2020г. по НАХД №3030/2020г. Бургаският районен съд признал обв. Е.Б. Б. за невинна в това, че на 23.06.2020г. на изхода на гр. Камено към с. Кръстина, по черен земен път, до републикански път ІІІ-5392, да е управлявала МПС – лек автомобил, марка „Рено“, модел „Меган“, с номер на рама VF1EA0G0C18246813, което не е било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба №1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и ремаркета, теглени от тях, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 вр. чл.301, ал.4 вр. чл.305, ал.6 от НПК я оправдал по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. Със същото решение, на основание чл.305, ал.6 от НПК, съдът наложил на обв. Е.Б. Б. административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за допуснато нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП. В мотивите към решението си първоинстанционният съд е приел, че обв. Б., макар и формално с деянието си да е осъществила състава на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, доколкото е управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, обществената опасност на извършеното е ниска, като очевидно е имал предвид, че същата е явно незначителна. Аргументирал ниска обществена опасност на деянието, по-скоро явна незначителност на обществената опасност на деянието, с чистото съдебно минало на обвиняемата, с краткия й стаж от четири месеца като водач на МПС и липсата на нарушения и санкции по ЗДП, с особеностите на пътя, по който обвиняемата е управлявала автомобила – по черен път, извън населено място - между гр. Камено и с. Кръстина, с неинтензивен трафик и минимална вероятност от възникване на ПТП, с 4 липсата на минала съдимост на обвиняемата, както и с липсата на приложен спрямо нея институт на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Мотивирал като краен правен извод, че в конкретния случай охраняваните от нормата на чл.345, ал.2 от НК обществени отношения не са били застрашени в предвидената от законодателя степен, за да се ангажира отговорността на обвиняемата за престъпление по цитирания текст с приложението на чл.78а от НК. Предвид на това, макар и да не се е позовал изрично на чл.9, ал.2 от НК, оправдал обв.

Б..

По повод въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – гр.

Бургас с решение №187 от 04.03.2021г. по ВНАХД №1131/2020г. Бургаският окръжен съд потвърдил изцяло първоинстанционното оправдателно решение.

В мотивите към своя акт въззивният съд изразил пълно съгласие с правните изводи на първата инстанция, че извършеното от обвиняемата, макар и да осъществява формално признаците от състава на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради по-ниската си степен на обществена опасност не съставлява престъпление. В подкрепа на този извод изтъкнал пълното съвпадение на обективните елементи от състава на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК с тези от състава на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП. Приповторил аргументите на първостепенния съд в подкрепа на заключението за ниската степен, имайки предвид явно незначителната степен, на обществена опасност на конкретното деяние – нерегистрираното МПС е управлявано от обв. Б. по черен земен път, по който към момента на извършване на деянието е нямало интензивен трафик, вероятността за настъпване на ПТП е била незначителна, с поведението си обвиняемата не е застрашила други участници в движението, нито е осъществила демонстративно управление на нерегистрирано МПС, което да завишава обществената опасност и укоримост на деянието в степен, налагаща ангажирането на отговорността на обв. Б. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, вместо за административно нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП, чисто съдебно минало на обвиняемата и липса на санкции за допуснати от нея нарушения по ЗДП.

Въззивният съд намерил за неоснователни доводите в прокурорския протест, че решението на първата инстанция е постановено в нарушение на задължителните предписания на Тълкувателно решение №3 от 20.11.2014г. по 5 т. д. №3/2014г. на ОСНК на ВКС и Тълкувателно решение №3 от 22.12.2014г. по т. д. №3/2015г. на ОСНК на ВКС за приоритет на наказателната пред административнонаказателната отговорност. Споделил разбирането на първостепенния съд за пълно покриване на обективните признаци на престъплението по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК с тези на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП, като допълнил, че преценката дали подобно деяние ще се квалифицира като престъпление или като административно нарушение зависи от степента на обществена опасност на конкретно извършеното. Приемайки, че степента на обществена опасност на процесното деяние не надвишава тази на административното нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДП, за да е оправдано третирането му като престъпление от общ характер с всички предвидени в закона последици от наказателна репресия, заключил, че обвиняемата правилно е оправдана. Въззивната инстанция, идентично с първата, не е приела изрично явна незначителност на обществената опасност на деянието, нито се е позовала на чл.9, ал.2 от НК.