Решение № 2688 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2688 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110202962 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2962 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „,,***'' ,,***''“ ЕООД срещу електронен фиш № 8506335114, с който на дружеството жалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1

2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата се правят искания за отмяна като неправилен и незаконосъобразен така издадения електронен фиш /ЕФ/ поради съществено нарушение на процесуалните правила и неспазване на материалните разпоредби на закона, алтернативно се излагат доводи за маловажност на случая. Претендират се разноски.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател чрез своя представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП, (съгласно редакцията в сила към момента на твърдяното нарушение) при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".

В случая, съгласно посоченото в ЕФ, жалбоподателят е санкциониран за това, че на 13.05.2023 г. посредством електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП е отчетено, че пътно превозно средство влекач, с рег. № ,,***'', с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5 се е движило в община Столична, по път А-6 км 60+705, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за ППС да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП. Това е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДВП, а не нарушение на чл. 179, ал.3 от ЗДвП. Стриктното тълкуване на посочената разпоредба на ЗДвП в редакцията и към датата на нарушението, би следвало да доведе до извод, че обжалваният фиш е бил издаден без правно основание, доколкото по аргумент за обратното, към 13.05.2023 г. нарушенията по ал.3б не попадат в приложното поле на чл.

189ж, ал.1 от ЗДвП, като те би следвало да се санкционират след издаване на АУАН и НП.

Едва с изменение на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП. Според утвърдената съдебна практика по чл. 179 от ЗДвП, която настоящата инстанция споделя, доколкото административнонаказателната отговорност не следва да се прилага по аналогия, като не е приложил действащия към 13.05.2023 г. закон и е издал обжалвания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и НП, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на жалбоподателя, което представлява и самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място, в чл. 2, § 7 от Регламент 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г.

2 относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: е предвидено, че доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б от ЗП, (в сила от 13.02.2024 г.), с които националното законодателство се привежда в съответствие с въпросните изисквания на Регламент 2020/204 и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Целта на тези изменения е привеждане националното законодателство в съответствия с чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204, но макар към датата на настоящото нарушение все още да не са влезли в сила разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 от ЗП, разпоредбите на посочения Регламент имат пряко действие. Поради това и атакуваният ЕФ е издаден при противоречие с реда на реализиране административнонаказателната отговорност, предвиден в Регламент (ЕС) 2020/204, тъй като собственика на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата за преминаване през съответния участък, като ако след уведомяване, той не стори това доброволно, е трябвало да се образува административнонаказателно производство. В този смисъл са и Решение № 12987 от 26.07.2024 г. по адм. д. № 5353/2024 г. на АССГ, Решение № 8696 от 14.06.2024 г. по адм. д. № 3486/2024 г. на АССГ и др.

На самостоятелно основание следва да се съобрази и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което "чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер". Определената в случая във фиксиран размер имуществена санкция нарушава посочения принцип на пропорционалност, доколкото е посочена дължима такса от 119 лева, която се явява над 20 пъти по-ниска от наложената санкция.

Следва да се посочи, че в тази насока е трайната и доминантна практика на АССГ относно извършени в посочения период нарушения– Решение № 15692 от 09.05.2025 г. по адм. д. № 2089/2025 г. на АССГ, ХХV к.с., Решение № 14761 от 29.04.2025г. по адм. д. № 2366/2025 г. на АССГ, ХХVІІІ к.с., Решение № 38419 от 19.11.2025 г. по адм. д. № 4845/2025 г. на АССГ, ХVІІІ к.с., Решение № 24048 от 11.07.2025 г. по адм. д. № 5059/2025 г. на АССГ, ХХІІ к.с., Решение № 33958 от 17.10.2025 г. по адм. д. № 6217/2025 г. на АССГ, ХХVІ к.с., и др.

По така изложените съображения жалбата се явява основателна и ЕФ следва да бъде отменен като постановен в нарушение на процесуалния закон.

3

При този изход на спора жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването на такива в размер от 300 евро – адвокатско възнаграждение, които въззиваемата страна на основание чл. 63д от ЗАНН следва да заплати.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8506335114, с който на „,,***'' ,,***''“ ЕООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП..

ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „,,***'' ,,***''“ ЕООД, ЕИК ****** сумата от 300 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4