Решение № 2377 от 30.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2377 гр. Пловдив, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330205492 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 20-1030-006749/15.07.2021 г. на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Г. А. , с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба вразмер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 1,т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за неправилно описание на извършеното и липса на извършено нарушение. В писмените си мотиви процесуалният представител на жалбоподателя чертае различна фактическа обстановка, оспорва извършването и на двете нарушения, като отправя твърдение за ползването на пътя по предназначение.

Съдът намира за редно да отбележи, че с жалбата е сезиран с обжалване на цялото наказателно постановление след даване ход на делото са депозирани допълнителни мотиви, в диспозитива на които е отправено противоречиво твърдение, че постановлението е обжалвано частично, като такива твърдения не са заявявани от жалбоподателя в съдебно заседание и не е правен отказ от обжалването. Съдът намира че е сезиран с обжалването на постановлението в цялост, като следва посоченото в допълнителните мотиви да се отнесе към разпределението на разноските, тъй като това кореспондира и с представеното по делото пълномощно.

Въззиваемата страна сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив взема писмено становище по жалбата, в което посочва че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 25.06.2021 г. около 23:00 ч. в гр. Пловдив на бул. Пещерско шосе служебните си задължения по контрол на пътното движение изпълнявали свид. А.Т. – * и Т. Д..

Към тях се присъединил техният пряк ** свид. Р.П.. Докато двамата служители били в служебния автомобил свид. П. възприел форсирането на двигател и видял автомобил БМВ, който излизал от к-к Орхидея – № 134 към Пещерско шосе, като поднасял автомобила - умишлено губел сцепление на гумите, за да извърши т.нар дрифт. Свид.

П. се качил в зачисления му служебен автомобил и тръгнал след автомобила и подал звуков и светлинен сигнал, като спрял въпросното МПС в пресечка на бул. Пещерско шосе. Установил че това бил автомобил БМВ Модел 318 с рег. № **** с водач Д. Г. А., собственост на свид. Н. Б. Г.. След което свид. П. се обадил на колегите си, за да съставят акт. Свид. Т. и Д. се отзовали и пристигнали на място. Никой от тях не възприел извършеното нарушение. Извършена била проверка на установения водач за наркотици и алкохол, като пробите били отрицателни. Гумите на превозното средство били износени до гладкост без разкъсвания. Свид. П. снел обяснения от А., а свид. Т. съставил акт за установено нарушение, като вместо свидетел на нарушението в акта вписал свидетел по съставяне на акта колегата си свид. Д..

В процесния автомобил се возили още трима приятели на А., между които и свид. Г..

Пътната настилка била мокра.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, както и му била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП, заради нарушението по чл. 139, ал.1 ,т. 1 от същия закон.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на свидетелите Т., Г., П. и Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, саморъчни обяснения, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.

Показанията на свидетелите Т. и Д., съдът намира за обективни, логични и без съществени противоречия, както и в унисон с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Въпреки че те самите не са възприели лично действията на водача и движението на автомобила техните показания се явяват производни за фактическата обстановка по първото нарушение, тъй като те са възпроизвели казаното от очевидеца в съставения АУАН.

По отношение на показанията на свид. П. съдът намира следното – в поголямата си част същите кореспондират със събраните писмени доказателства, а именно писмените обяснения на А. и АУАН. Съдът не кредитира показанията на свидетеля по отношение на несъставомерните елементи, дали колегите му са възприели нарушението, дали те са дошли сами или ги е извикал и каква е била настилката на пътя, а именно че била суха. В тези си части показанията на свидетеля не се подкрепят от останалия доказателствен материал и и не следва да се кредитират.

Съдът намира за установено нарушението от прякото му възприемане от свид. П., както и от дадените писмени обяснения от А..

По отношение на показанията на свидетеля Г. съдът намира че следва да ги цени в светлината на връзката на лицето с нарушителя а именно приятелска. Действително от неговите показания се установява, че е предоставил автомобила на нарушителя, че 2 са се намирали на конкретното място, а именно в гр. Пловдив, на бул. Пещерско шосе, до № 134. Съдът не кредитира показанията му, че при направен завой на ляво от отбивката на Пещерско шосе автомобилът е поднесъл и са продължили движението си по булеварда с ниска скорост. На първо място липсва житейска логика движението по този краен за града булевард в 23:00 ч. вечерта да е натоварено, както твърди свидетеля. На следващо място ако не беше умишлено форсиран двигателя свид. П. не би забелязал автомобила и поднасянето му в другата лента. Т.е. именно умишленото форсиране на двигателя с цел да се загуби сцепление на гумите и да поднесе превозното средство т.нар. дрифт, е привлякло вниманието на полицейския служител, който е установил че пътят не е използван просто за придвижване по него а именно за извършването на тази безсмислена, но опасна маневра. На следващо място съдът не възприема тезата на жалбоподателя, подкрепена от показанията на свид. Г., че случайно е загубил сцепление на гумите поради мокрия път, тъй като това отново не би следвало да се случи с форсиране на двигателя, каквото следва да е отправната точка при извършване на маневрата дрифт, особено при опитен шофьор какъвто свидетелят твърди, че е А..

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Г., и в частта в която твърди, че свид. П. насила е диктувал на А. да пише обясненията. На първо място липсва всякаква житейска логика полицейски служител да диктува обяснения на нарушител, които да нямат нищо общо с фактическата обстановка. Съдът не намира нито мотив за това, нито фактически индикации за подобно поведение у полицейския служител, като видно от разпитите на другите полицейски служители и самия П., последният е разяснявал какво следва да е съдържанието на обясненията, може би погрешно възприети като диктовка. Липсват каквито и да е данни за принуда, а съдът не приема тезата, че пълнолетно лице с нормално развит интелект и следващ висше образование може да бъде подведен или заблуден да напише неистини в обяснения пред полицейски орган. Съдът намира, че тези показания на свидетеля целят единствено да опровергаят доказателствената сила на дадените обяснения, като не срещат подкрепа в нито едно друго доказателство.

Съдът кредитира показанията на свид. П. и Г., че не е имало разкъсване на гумите на автомобила, тъй като в тази част същите си кореспондират и не са оборени от останалия събран доказателствен материал.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени. Подробно са описани няколко аспекта на поведението на водача, които са резултирали в неизползването на пътя по предназначение. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели. Съдът не намира че посочването на свидетел по съставянето на акта вместо свидетел очевидец на нарушението е съществено процесуално нарушение. Константна е практиката на касационната инстанция, че посочването на свидетели в АУАН има за цел улесняване на установяването на фактическата обстановка и не представлява някакъв реквизит имащ отношение към правото на защита на лицето. АУАН е бил написан в присъствието на нарушителя и същия е отразил в него, че няма възражения. Връчен му 3 е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка.

Ясно е посочено за какви нарушения е възбудено административнонаказателно производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, видно от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, т.2.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено форсиране на двигателя с високи обороти, което е довело до загуба на сцепление и поднасяне на автомобила и е израз на неизползването на пътя по предназначение.

От правна страна съдът намери следното:

По първото нарушение: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно *ят и наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 104б,т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Д. Г. А. като водач на МПС „БМВ 318 “ с рег. № ****, на 25.06.2021 г. около 23:00 часа в гр. Пловдив, на бул. Пещерско шосе, до № 134 умишлено и безпричинно форсирал двигателя и поднасял автомобила.

Следователно жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози себе си и други хора и товари, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка, като го е накарал да поднесе и така е създал опасност и пречки за придвижването на останалите участници в движението. Този елемент от описаното нарушение безспорно е налице.