Разпореждане № 4807 от 19.06.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 2540/2026
- Вид
- Разпореждане № 4807
- Подписан
- 19.06.2026
- Състав
- Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4807 гр. Кюстендил, 19.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102540 по описа за 2026 година и като съобрази следното:
Производството е образувано по заявление от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Стара Загора, за заплащане на следните суми:
1) 72,77 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 25.03.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;
2) 14,58 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2024 г. до 09.06.2026 г.;
3) 3,59 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.06.2024 г. до 02.07.2024 г.;
4) 0,68 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.07.2024 г. до 09.06.2026 г.;
5) 1,02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.04.2024 г. до 02.05.2024 г.;
6) 0,23 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 23.05.2024 г. до 09.06.2026 г.
Съдът намира за недължими претендираните суми за такса за събиране на дължими суми и за достъп до услуги след просрочие, както и акцесорните вземания върху тях. Аргументите за това са следните:
Според чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до 1 значително неравновесие между правата и задълженията на страните.
Независимо от използваното от заявителя наименование, таксата за събиране на дължими суми не представлява възнаграждение за самостоятелна услуга, поискана от потребителя, а последица от неизпълнение на неговото задължение да заплаща своевременно дължимите месечни такси. По съществото си тя има санкционен характер и изпълнява функцията на неустойка за забава. Същевременно законът вече предвижда последиците от забавеното изпълнение чрез дължимостта на законна лихва за забава.
Натрупването на допълнителна фиксирана такса върху същото неизпълнение води до необосновано утежняване на отговорността на потребителя.
Същите съображения се отнасят и до претендираната такса за достъп до услуги след просрочие. Независимо че заявителят твърди предоставяне на допълнителни дни за ползване на услугите, тази такса възниква единствено при наличие на просрочено задължение и не е изрично поискана от потребителя. Следователно и тя има характер на скрита неустойка за забава.
Потребителят не разполага с реална възможност при сключване на договора да прецени в достатъчна степен икономическите последици от подобни клаузи, които предвиждат допълнителни плащания извън цената на услугата и извън законната лихва за забава. Поради това е налице обоснована вероятност същите да са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Съдът счита, че всички разглеждани неустойки са така формулирани, че разглеждани в тяхната взаимовръзка излизат извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Изложеното по-горе води до извод, че са налице основанията по чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за отхвърляне на заявлението относно претендираните такси и акцесорните вземания върху тях. Няма пречка да се издаде заповед за останалите претендирани вземания.
На заявителя следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса съразмерно с уважената част от заявлението. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. Държавната такса, заплатена от заявителя, е 10,86 евро. От тях следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението юрисконсултско възнаграждение в размер на 72,13 евро и държавна такса в размер на 10,21 евро.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 8717/10.06.2026 г., подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. С. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Стара Загора, за 2 заплащане на следните суми:
1) 3,59 евро – такса за събиране на дължими суми по Договор с партиден номер *** за периода от 03.06.2024 г. до 02.07.2024 г.;
2) 0,68 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.07.2024 г. до 09.06.2026 г.;
3) 1,02 евро – такса за достъп до услуги след просрочие по Договор с партиден номер *** за периода от 03.04.2024 г. до 02.05.2024 г.;
4) 0,23 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 23.05.2024 г. до 09.06.2026 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу Б. С. А., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, обл. Стара Загора, за заплащане на следните суми:
1) 72,77 евро – цена на предоставени електронни съобщителни услуги по Приложение № 1 от 25.03.2024 г. към Договор с партиден номер *** за услуга с номер ***, ведно със законната лихва за забава от 10.06.2026 г. до окончателното изплащане;
2) 14,58 евро – законна лихва за забава върху последната сума за периода от 20.04.2024 г. до 09.06.2026 г.;
3) 72,13 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение;
4) 10,21 евро – деловодни разноски за държавна такса.
В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.
След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.
Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3