Присъда № 188 от 20.12.2024, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 188 от 20.12.2024г. по НОХД № 1261/2024г. на РС-Сливен гр. Сливен, 23.12.2024г.

РП - Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия С. И. И. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 18 месеца, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета, като същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде наложено минимално наказание.

Служебният защитник на подсъдимия адв. Х. от АК-Сливен не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на подсъдимия да бъде наложено минимума на предвиденото наказание „Лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В гр. Ш., общ. Т., на ул. ......., свидетелят К. Х. А. от гр. Ш. притежавал недвижими имот-къща. Помещение, находящо се на първия етаж в сградата било обособено като магазин за хранителни стоки. В него св. А. развивал търговска дейност с ТД „Калина 2021“ ЕООД, ЕИК 206667508, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., общ. Т., ул. ......., на което той бил управител.

1

На 08.10.2024г. св. А. легнал да спи в стая на първия етаж в къщата си, като преди това, около 21.30 часа оставил на тоалетката в спалнята на първия етаж кожената си чанта, в която се намирали мобилния му телефон, ключовете за магазина и оборотни средства за магазина, собственост на управляваното от него дружество, представляващи парична сума в размер на 2000 лева.

През нощта на 08/09.10.2024г. подсъдимият И., известен сред съгражданите си с псевдонима „Кароро“, отишъл до магазина на св. А. и решил да извърши кражба. Прескочил портала на магазина, след това влязъл през двора в спалнята на св. А., като взел от тоалетката мъжка кожена чанта.

От нея извадил сумата от 200 лв., представляващи оборотните средства на дружеството, след което захвърлил чантата с останалите в нея вещи и напуснал имота. Около полунощ подс. И. отишъл до дома на своя роднина св.

И. И. и повикал братовчед си св. С. С., известен като „Гадо“, показал противозаконно отнетите пари, като им казал, че са негови и предложил да отидат да се почерпят.

На 09.10.2024г., около 04.50 часа св. К. А. установил извършената кражба и сезирал органите на РУ МВР – Твърдица.

На същата дата, около 06.00 часа св. А. отишъл до търговски обект, известен като магазина на Димо. Там видял подсъдимия и братовчед му св. С., които пиели бира. Св. А. знаел, че подс. И. извършвал кражби и затова го провокирал, като му казал: „Разбрах, че ти си вземал парите ми и искам да ми ги върнеш“. Подсъдимият признал, че той ги е взел, като му отговорил, че нищо не може да му направи и си тръгнал. В последствие подсъдимият предал с протокол за доброволно предаване сума в общ размер от 1175 лв., които били върнати срещу разписка на св. А..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и неоспорени от тях.

Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: св. А. (л. 12; л. 14), св. С. (л. 17) и св. И..

Даде вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към 2 доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. И. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т.

7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подс. И. на 08/09.10.2024 г., в гр Ш., общ. Т., в условията на повторност, отнел чужди движими вещи - сумата от 2000 лева, собственост на „Калина 2021“ ЕООД гр. Ш., от владението на управителя К.

Х. А. от гр. Ш., общ. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен.

Безспорно е установено, че подсъдимият е осъществил деянието, за което му е било повдигнато обвинение, при условията на повторност, тъй като същият към инкриминираната дата е бил осъждан за престъпления по чл. 195 НК. Същото не представлява маловажен случай, поради стойността на предмета на престъплението, начинът на извършване на деянието, както и с оглед личността на дееца, а именно с обремененото съдебно минало. Това от своя страна обосновава по-висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. И. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни последици.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното производство от страна на подсъдимия. Направеното от него самопризнание не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство, защото това би означавало той да бъде „облагодетелстван“ два пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и втори път при редукцията по чл. 58а от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства 3 съдът отчете лошите характеристични данни, обремененото съдебно минало.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция.

Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи наказание на подс. И. при условията на чл. 58а от НК, като за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от осем месеца при първоначален строг режим.

Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо, отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

По досъдебното производство не се били направени разноски, поради които липсва и произнасяне на съда за това.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 188 гр. Сливен, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Ян. К.динова - Чолакова

Съдебни

Антония Ст. Очкова заседатели: Радка Ж. И. при участието на секретаря Росица Н. С.а и прокурора В. Ив. Д. като разгледа докладваното от Христина Ян. К.динова - Чолакова Наказателно дело от общ характер № 20242230201261 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. И. – роден на ........г. в гр. С., живущ в гр.

Ш., общ. Т., ул. ...., циганин, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 08/09.10.2024г. в гр. Ш., общ. Т., в условията на повторност, отнел чужди движими вещи – сумата от 2000 лева, собственост на „Калина 2021“ ЕООД, гр. Ш., от владението на управителя К. Х. А. от гр. Ш., общ. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА година.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание на подсъдимия И. с 1/3, като същия следва да изтърпи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ месеца при първоначален 1

СТРОГ режим.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Сливен.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2