Определение № 2263 от 05.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2263 гр. София, 05.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000502195 по описа за 2025 година

Производство по чл.278 ал.1 вр.чл.83 ал.2 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба от И. К. Г. и А. Г. П. срещу определение обективирано в протокол от проведено открито съдебно заседание на 19.03.2025г., по гр. д.№ 12843/2023 г. по описа на СГС, ГО, 10 състав, с което без уважение е оставена молбата им, с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за пълно освобождаване от разноски в размер на 1000 лв. за експертиза в производството.

Съобщението за това определение е било връчено на жалбоподателите на 19.03.2025г.

Частната жалба срещу това разпореждане е депозирана на 27.03.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателите И. К. Г. и А. Г. П. изтъкват факта, че съдът не е изложил мотиви, въз основа на които да достигне до законосъобразен извод за липса на предпоставки за освобождаване на ответниците от заплащане на депозит за вещо лице. В определението е посочено единствено, че съдът е взел имущественото състояние на ответниците, в т.ч. доходите от труд и други граждански вземания, притежавани МПС и недвижими имоти, членовете в домакинството и линията на бедност за 2025г., като с приел, че за същите не е налице пречка да внесат сумата в размер на 1 000 лв. Посочва, че седемнадесет години, преди смъртта на своя баща, И. К. Г. е работил по трудово правоотношение с ищцовото СД.

През тези години, И. Г. създава и актуализира по-голяма част от програмните продукти, които и до днес се предлагат/продават от „ИНТЕЛСОФТ-Г., К. И СИЕ“ СД. След ********г.

(смъртта на баща му - приживе съдружник в СД), преживелият съдружник Я. И. К. е прекратил трудовото правоотношение на И. Г., като му е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Така, след прекратяването на трудовия договор, ответниците по делото И. Г. и 1

А. П. и дъщеря им А. И. Г. (на 11г.) се издържат от трудови възнаграждения, получавани от „Хелианти“ ООД - търговско дружество, което е тяхна собственост, както и от доходи от отдаваното под наем на недвижими имоти. Изтъкват факта, че формално притежават недвижими имоти, но не разполага с парични средства и доходи, които да позволят заплащане на разноски от 1000 лв. И. Г., получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лв. А. П., също получава нетно трудово възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лв. Отделно от посочените доходи, семейството получава и доходи от наем, възлизащи на сумата в общ размер на 2 100 (две хиляди и сто) лв. за месец, преди начисляване на данъци. Така, общият доход на домакинството възлиза на сумата в размер на 5 943 (пет хиляди деветстотин четиридесет и три) лв., от които 4 000 (четири хиляди) лв. нетни трудови възнаграждения и 1 943 (хиляда деветстотин четиридесет и три) лв. наеми (след удържан данък по ЗДДФЛ), като с посочената сума се издържа тричленното семейство на ответниците. В тази връзка, при преценка за издръжката на семейството, съдът не е взел предвид обстоятелството, че ответникът И. Г. е заемополучател по договор за банков кредит за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв - главница. Съдът не е кредитирал заявлението на И. К. Г., че разполага със средства в банковите си сметки на обща стойност в размер на 1 441,38 (хиляда четиристотин четиридесет и един лева и тридесет и осем ст.) лв. и на А. П. в размер на 3 395,94 (три хиляди триста деветдесет и пет лева и деветдесет и четири ст.) лв. Уточняват, че разпоредбата на чл.83, ал. 2 ГПК предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски (в това число депозити за вещи лица) не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер (така мотивите на Определение № 3 от 3.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2909/2019 г„ II т. о., ТК, докладчик съдията Б. Й.).

Ответникът по ч.ж. СД ИНТЕЛСОФТ - Г., К. И СИЕ, ЕИК: 020107390 оспорва същата и моли съда да я остави без уважение. Посочват, че декларират месечни парични приходи от 5943 лв., както и банкови влогове за 4700 лв. При това положение, те не са материално затруднени и очевидно могат да внесат депозит от 1000 лв. за исканата от самите тях експертиза. Става дума не за обективна материална невъзможност, а за нежелание за заплащане на разноски, което не е основание за освобождаване. Искането за освобождаване от разноски при явна липса на основание за това намираме за злоупотреба с право и недобросъвестен опит за забавяне на производството по делото чрез отправяне на юридически и житейски неудържими процесуални искания и жалби.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Производството е образувано е по искова молба от СД ИНТЕЛСОФТ – Г., К. И СИЕ, срещу И. К. Г. и А. Г. П.. Предявени са е искове с правно основание чл.59, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 50 200 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствен на ищеца имот за периода 01.10.2020г. – 31.10.2023г. и за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за заплатени от ответника разходи за комунални услуги за елетроснабдяване, 2 топлоснабдяване и водоснабдяване на имота за периода 01.10.2020 г. – 31.10.2023 г. Ищецът твърди, че е собственик на имот, представляващ Апартамент А на ул. *** № *, който се ползва от ответниците без правно основание. Претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на средната пазарна наемна цена и заплатените разходи за комунални услуги за процесния период 01.10.2020 г. – 31.10.2023 г.

Ответниците оспорват исковете. Сочат, че ползват имота на валидно правно основание – като предоставен им от управител и законен представител на СД - К. И. Г. (баща на И. Г.), починал на ********г. Твърдят, че след смъртта на К. Г. наследниците му, сред които и ответникът И. Г. са встъпили в членственото му правоотношение и имат качеството на съдружници, за което е налице висящ спор по търговско дело. Твърдят, че имотът се ползва на валидно правно основание – от И. Г., в качеството му на съдружник в дружеството – собственик. Оспорват и претенцията за разноски за комунални услуги – посочват, че същите се отчитат общо за цялата сграда и претендираната сума не отговаря на действителкните разходи за процесния имот. Предявени са възражения за прихващания, както следва:

1. с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ, което е в общ размер на 3 516 203.69 лв., представляваща стойността на дела на починалия съдружник, евентуално – с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ, което е в общ размер на 421 833,33 лв., представляваща стойността на печалбата на дружеството ищец към 31.12.2017 г., дължима на И. Г., до размера на помалкото вземане, за което вземания е образувано и висящо т.д. №750/2023 г. на СГС, ТО, 2 състав.

2. с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ, което е в общ размер на 3 516 203.69 лв., представляваща стойността на дела на починалия съдружник, евентуално – с правно основание чл.97, ал.2 ТЗ, което е в общ размер на 421 833,33 лв., представляваща стойността на печалбата на дружеството ищец към 31.12.2017 г., дължима на И. Г., до размера на помалкото вземане, за което вземия е образувано и висящо т.д. №416/2023 г. на СГС, ТО, 24 състав.

3. с правно основание чл.61 ЗЗД за извършени подобрения в имота. Ответниците твърдят, че са извършили подобрения в имота, представляващи ремонтни работи, за което са направили разходи в периода 2015 г. – 2016 г. за вложени материали и за труд съгласно таблици №1 и №2, посочени в молбата, представена в съдебното заседание на 25.09.2024 г. на обща стойност 102 352,02 лв. Именно за установяване тяхната стойност е поискана и назначена СТЕ, за която е определен депозит от 1000 лв.

С обжалваното определение СГС е оставил без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК, като е посочил, че видно от приложената декларация за материално и гражданско състояние, те притежават недвижим имоти и доходи, които им позволяват заплащане на разноски от 1000 лв.

САС споделя горните изводи по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. нямат имущество и доходи над 3 необходимите средства за издръжката им. Доходите могат да бъдат от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа, доходи от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и др. Имуществото се състои от права върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. Имуществото също може да дава доход, напр. наем, аренда, друго възнаграждение за ползване, дивиденти, лихви и др., но този доход е винаги по-малък от цената на имуществото. При преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид: 1) действителните доходи от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и други възнаграждения за работа; 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права. В този смисъл е задължителната съдебна практика - определение № 553 от 01.10.2010 г. по ч. гр. дело № 448/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното определение за правилно, тъй като са приложени доказателства, че по същество е налице търговски спор между страните след смъртта на съдружник в СД, чийто наследници се опитват да встъпят в членствено правоотношение на негово място - на 16.07.2018г. при справка в търговския регистър, К. установил, че по партидата на дружеството е било подадено заявление с вх.№ 20180716151128 за вписване на промени, а именно - вписване на И. К. Г. като нов управител и представляващ дружеството; вписване на И. К. Г., Н. Г. Г. и М. К. Г. за нови съдружници в дружеството, бил представен нов Дружествен договор с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието от 09.07.2018г. Я. К. твърди, че е депозирал ИМ с правно основание чл.71 вр.чл. 124 ал. 1 ГПК за защита на членствените му права в „ИНТЕЛСОФТГ., К. и СИЕ“ СД срещу дружеството, както и срещу наследниците на починалия през 2018г. съдружник К. И. Г. - Н. Г. Г., М. К. Г. и И. К. Г.. Твърди, че с предявените искове категорично се отричат членствените правоотношения, заявени за вписване в ТР по партидата на „ИНТЕЛСОФТ-Г., К. и СИЕ“ СД с процесното заявление вх. № 20180716151128.

С ИМ вх.№ 285859/01.03.2021г. е предявен иск с правно основание чл.71 от ТЗ вр, чл.124 ал.1 ГПК от съдружника Я. И. К. против "ИНТЕЛСОФТ - Г., К. и СИЕ“ СД ЕИК 020107390 за установяване, че между съдружника Я. И. К. и наследниците на починалия съдружник К.

И. Г., не са възникнали вътрешни отношения на съдружници в СД, както и за установяване на обстоятелството, че дружествения договор от 09.07.2018г на СД, заявен за вписване в ТР и обективираните в него решения за приемането на наследниците на К. И. Г. за съдружници и взетото от тях решение за избор на нов управляващ и представляващ дружеството съдружник, са приети без съгласието на съдружника Я. И. К. в нарушение на членствените му права според чл.87 ТЗ и разпоредбите на чл.14 б.а и б.б и чл.18 от действащия дружествен договор на СД. Регистърното производство е спряно по реда на чл.536 ГПК.

Процесната сграда е построена от „ИНТЕЛСОФТ-Г., К. и СИЕ“ СД до ниво преди въвеждане в експлоатация и всеки от съдружниците е получил владение върху определени обекти в сградата, които очевидно е довършил сам. Ето защо САС намира, че жалбоподателите, в качеството си на наследници на починал съдружник в процесното СД, разполагат с 4 достатъчно средства, за да внесат дължимия депозит за вещо лице. Двамата се намират в активна трудоспособна възраст, притежават недвижими имоти, които отдават под наем и едновременно с това работят. Двамата са съдружници в ООД, а дали то развива търговска дейност и има реални приходи не е предмет на настоящото производство. Намират се в добро здравословно състояние, а дали имат правно основание да обитават процесното жилище или не, е въпрос по същество, който очевидно ще бъде решен след приключване на търговския спор за това кой следва да представлява ищцовото СД и каква е стойността на дела на починалия съдружник, евентуално – стойността на печалбата на дружеството ищец към 31.12.2017 г., дължима на И. Г., до размера на по-малкото вземане, за което вземания е образувано и висящо т.д. №750/2023 г. на СГС, ТО, 2 състав.