Решение № 8714 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8714 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110148807 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Постъпила е искова молба по реда на чл. 422, ал.1 ГПК от “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрк. П. П., адрес: гр. С......... срещу М.

И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С......., с която се с която се иска на основание чл. 79, ал.

1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2787,92 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ), доставена до топлоснабден имот с адрес: гр. С......., абонатен номер 331851 (инсталация **********) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.; мораторна лихва за забава в размер на 538,58 лева за периода от 15.09.2023 г. до 20.08.2025 г.; главница за услугата дялово разпределение в размер на 89,95 лева за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. и 24,09 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2022 г. до 20.08.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 22.08.2025 г., до окончателното изплащане на сумите, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2674/2025 г. по описа на Районен съд - Враца.

Ищецът твърди, че ответницата М. И. Д. в качеството си на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на закона. Твърди се, че за процесния период до имота е доставяна ТЕ, която не е заплатена. Сочи се, че дяловото разпределение е извършвано от „Т. С." ЕООД по силата на договор. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя писмени доказателства (заявление, НА № 135/2024 г., извлечение от сметки, договори с ФДР, Общи условия и др.) и прави доказателствени искания за привличане на трето лице и експертизи.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва исковете по основание. Ответникът оспорва качеството си на „клиент“ на топлинна енергия и собственик/ползвател на имота за част от периода. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение. Прави възражение за неправилно начисляване на мораторна лихва, като сочи, че забавата настъпва само след покана. Оспорва допустимостта и основателността на иска за дялово разпределение, като твърди липса на материална легитимация на ищеца за тези суми. Релевира изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на периодичните плащания. Ето защо моли за отхвърляне на исковете. Моли за присъждане на разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Прави искане за отхвърляне на експертизите като ненужни, поради липса на оспорване на техническите 1 параметри и счетоводните записвания.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По делото не се спори, че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.

Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

Видно от представения по делото Нотариален акт за признаване право на собственост 2 върху недвижим имот придобит на основание покупко-продажба, съдебна делба и наследствено правоприемство по закон № 135, том I, рег. № 1540, дело № 126/2024 г. от 06.08.2024 г., Д. П. И. е бил изключителен собственик на процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С........., заемащ целия надпартерен етаж (втория етаж).

От констатациите на нотариуса, основани на приложените към нотариалното дело удостоверения, се установява, че Д. П. И. е починал през 1993 г., като единствен негов наследник по закон е племенницата му – ответницата М. И. Д.. При това положение съдът намира, че ответницата, по силата на наследствено правоприемство по закон, настъпило още със смъртта на наследодателя през 1993 г., е станала индивидуален собственик на процесния имот.

Поради това, същата е притежавала правото на собственост през целия процесен период (01.05.2022 г. – 30.04.2024 г.) и съответно има качеството на клиент (потребител) на топлинна енергия за този имот, встъпвайки в законови облигационни отношения с ищцовото дружество.

С оглед на гореизложеното, наведеното в отговора на исковата молба възражение, че ответницата не е собственик на процесния имот за целия или за част от исковия период и не притежава качеството на потребител, се явява неоснователно и недоказано, и следва да бъде отхвърлено. Ето защо съдът намира, че е налице облигационна връзка между страните.

Доколкото не се спори досежно размера на доставената топлинна енергия то съдът намира, че искът се явява установен по основание и размер.

По отношение на претендираната такса за дялово разпределение.

Съгласно чл. 36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача - в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 36 ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите.

По делото е представен договор, сключен между клиентите в Сграда – етажна собственост, находяща се в гр. С.........., по силата на който на ищеца е възложено извършването на услугата по дялово разпределение. Съгласно чл. 36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Следователно ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на дялово разпределение, доколкото през процесния период той е лицето, доставил услугата по дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Ежегодната цена за отчетен период, за отчет на уредите, е платима в деня на извършване на годишното отчитане на показанията.

Следователно, доколкото ищецът не твърди и не доказва да му е прехвърлено вземането с определени привилегии - например, различна от предвидената в договора изискуемост, то и таксата за дялово разпределение е изискуема в деня на отчета, а при липса на данни за датата на извършването му – от деня на издаване на фактурата.

При това положение съдът намира, че и искът за цената на услугата дялово разпределение се явява установен по основание и размер, а именно – за сумата от 89,95 лв., отнасяща се за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г.

По отношение на възраженията на ответницата срещу претенцията за заплащане на сумите за услугата „дялово разпределение“, съдът намира същите за неоснователни предвид следното:

Централно място в защитата на ответницата заема възражението за липса на материална легитимация на ищеца да претендира тези суми, като се поддържа, че вземането принадлежи на фирмата за дялово разпределение (ФДР), а не на топлопреносното предприятие. Съдът не споделя това виждане. Съгласно нормативната уредба в Закона за енергетиката (чл. 139 – 140) и Общите условия на „Т. С.“ ЕАД, услугата по дялово разпределение се извършва от избрана от етажната собственост ФДР, но се остойностява и събира от продавача на топлинна енергия. Тази законова конструкция цели облекчаване на 3 клиентите чрез обслужване на всички плащания, свързани с топлоснабдяването, на едно място. Правото на ищеца да инкасира тези суми произтича директно от одобрените Общи условия, които имат силата на договор между страните. Освен това по делото е представен и договор между ищеца и ФДР „Т. С.“ ЕООД, който урежда именно реда за размяна на данни и събиране на сумите за услугата .