Решение № 531 от 29.06.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Шумен, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20213630103323 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 вр. чл.

415 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, за което по заявление от последния има образувано заповедно производство ЧГД № 2493/2021 г., по описа на PC - Шумен, като има издадена Заповед № 859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание, както следва: по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 388.74 лева за доставена на ответника ел. енергия, по фактура издадена на 15.12.2020 г., за обект на потребление, заведен с аб. № 0502401214, находящ се на адрес: ***, ведно с искане за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 14.09.2021 г. до окончателно плащане; по чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 23.01 лв. мораторна лихва върху цената по фактурата издадена на 15.12.2020 г., за периода от падежа до 26.08.2021 г..

Ищецът обосновава исковите си претенции твърдейки, че ответникът б и л клиент за доставка на електрическа енергия, при Общи условия на ищцовото дружество, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР към момента), за обект на потребление, с клиентски №: 1300003720, 1 заведен с аб. № 0502401214, находящ се на адрес: ***. Съгласно чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ, ответникът бил длъжен да плаща стойността на ползваната електроенергия в срокове и по начина определен в тези общи условия, като в случай на неплащане след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана, изпадал в забава. Към 13.09.2021 г., ответникът не бил платил дължими суми по фактура издадена на 15.12.2020 г., поради което по Заявлението на ищеца било образувано ЧГД № 2493/2021 г., по описа на ШРС, и била издадена Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Длъжникът подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи: 388.74 лв. – цена на консумирана ел. енергия по фактура издадена на 15.12.2020 г. и 23.01 лв. мораторна лихва от падежа на фактурата до 26.08.2021 г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането от датата на постъпване на Заявлението в съда – 14.09.2021 г. до окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК, в писмен отговор на исковата молба, ответникът, чрез процесуален представител, намира исковете за допустими, но неоснователни. Признава, че е собственик на имота в с. О., като твърди, че имал уговорка с предишните собственици да го освободят в срок от два месеца след датата на продажбата, т. е. до края на 2016 г.. От м. януари 2017 г. имотът бил необитаем, никога не бил живял в тази къща, а след нейното купуване в нея не е имало консуматори на електрическа енергия. Оспорва процесната фактура и количеството електрическа енергия от 1 640 кВтч с паричен еквивалент 388.74 лева, да е доставено в периода 21.10.2020 г. 21.11.2020 г., респ. да е потребено от абоната. Оспорва, че електромер с фабричен номер 33677870, отчитащ по твърдение на ищеца доставената към процесния имот електрическа енергия, е годно средство за търговско измерване по смисъла на Закон за измерванията. Същият бил на трето за спора лице, което било длъжно да осигурява и следи за техническата му изправност - по арг. на чл. 44 ЗИ. Моли исковата молба да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

В проведените съдебни заседания страните, чрез процесуалните си представители, поддържат исковете и отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, 2 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление № 4727816/20.12.2017 г. /л. 9/, прието и неоспорено по делото, ответникът е поискал от ищеца да бъде прехвърлена партида на негово име, като е представил НА № 133, том II, рег. № 3088, дело 254 от 2016 г., вписан в служба по вписвания вх. рег.№ 7490/24.10.2016 г., акт № 77, том 20, дело № 4024/2016 г. /л. 10/, от който се установява, че от 24.10.2016 г. е собственик на имот в с. О., ***.

От Извлечение от сметка /л. 4/ и Справка за потребление на ел. енергия към 14.12.2021 г. /л. 6/, издадени от ищеца, се установява, че към 26.08.2021 г., на клиента Н. П. Н., абонатен номер ***, кл. № 1300003730, за имот находящ се в село О., ***, с електромер № 33677870, за периода от 21.10.2020 г. до 21.11.2020 г., е отчетена енергия - 1640 кВтч, на цена 0.19753 лв./кВтч, като е издадена фактура № ФП **********/15.12.2020 г. /л.

5/, с падеж 25.01.2021 г. за сумата 388.74 лв., от която данъчна основа - 323.95 лв. и ДДС - 64.79 лв., както и лихва към 26.08.2021 г. в размер на 23.01 лв. или общо 411.75 лв.

От Заключението по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният електромер от техническа гледна точка към 21.11.2020 г., въпреки, че е средство за измерване, не е представлявал годно средство за търговско измерване. Произведен е 2003 г., но няма последваща метрологична проверка, а такава е следвало да бъде извършена през 2009 г.. Потребената в процесния имот електроенергия в периода от месец декември 2016 г. /датата на последната фактура с парична стойност/ до месец декември 2020 г. не е отчитана ежемесечно поради липса на достъп, според вещото лице.

От приобщеното ЧГД № 2493/2021 г., по описа на РС Шумен, се установява, че на 14.09.2021 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед № 859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника, за неплатена електроенергия за обект, с клиентски № 1300003730 и абонатен № 0502401214, находящ се в село О., ***, връчена на длъжника на 11.10.2021 г., който в срока по чл. 414 ГПК е подал възражение, че не дължи сумите посочени в заповедта, твърдейки, че издадената от заявителя фактура е с невярно съдържание, тъй като имотът бил 3 необитаем от 2017 г..

По делото са приети „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 11-18/ и Решения на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД: № ОУ – 061/07.11.2007 г. /л. 19/ Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав, намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

От приложеното ЧГД № 2493/2021 г., по описа на РС Шумен, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № 859/15.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника в производството, която му е връчена лично. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е подал възражение за недължимост, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 16.11.2021 г., като с молба рег. № 11651/16.12.2021 г., по описа на ШРС, е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а така предявените установителни искове, подлежат на разглеждане по същество.

Ищецът обосновава правния си интерес от провеждане на исковете твърдейки, че през периода от 21.10.2020 г. до 21.11.2020 г. , ответникът – физическо лице, е потребител, на който е доставил електроенергия в имот, находящ се на адрес: село О., ***. По общо правило отношенията между оператор на електроразпределителна мрежа и крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на ”Електроразпределение Север” АД с предишно наименование „Енерго - Про Мрежи” АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН 4

България Продажби” АД - праводател на „Енерго - Про Продажби” АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника.

Основателността на иска, с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на цена за доставена електрическа енергия, е предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно доказване: наличието на облигационна връзка между страните, като основание, от което претендираното право е възникнало; количеството на доставената и реално потребена от ответника електроенергия и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

Наличието на облигационна връзка между страните по делото предполага да бъде установено, че имотът на адрес: село О., ***, през процесния период, е собствен на ответника или той е негов ползвател и като такъв е потребител на електроенергия. Относно този релевантен факт страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че на 24.10.2016 г. с НА № 133, том II, рег. № 3088, дело 254 от 2016 г., вписан в служба по вписвания вх. рег. № 7490/24.10.2016 г., акт № 77, том 20, дело № 4024/2016 г., ответникът, чрез продажба, е придобил недвижим имот в с. О., ***, както и, че на 20.12.2017 г. със Заявление № 4727816, е поискал от ищеца да бъде прехвърлена партида на негово име. В този смисъл твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е потребител, на който е доставил електроенергия в имот, находящ се на адрес: с. О., ***, се установява еднозначно. Следователно през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение /валиден договор/.

Процесният договор е сключен при предварително определени Общи условия от едната страна – оператор.

При така създадената между страните облигационна обвързаност вторият релевантен факт, подлежащ на установяване от ищеца, е количеството на доставената и реално потребена от ответната страна електроенергия, който е и основния спорен между страните по делото въпрос.

Според разпоредбата на чл. 120 ЗЕ електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване 5 собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно действащата за процесния период нормативна уредба на ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с електрическа енергия на битови потребители, какъвто е ответникът, се извършва от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая за територията на област Шумен това е дружеството „Енерго - Про Продажби“ АД като „краен снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ, а разпределително дружество е „Електроразпределение Север” АД. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ „Енерго - Про Продажби“ АД се задължава да снабдява с електрическа енергия при условията на равнопоставеност всеки потребител, чийто обект е разположен на територията обслужвана от „Енерго - Про Продажби“ АД, като съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Също така съгласно чл. 26, ал. 1 от ОУ битовият потребител заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Съгласно чл. 40 ОУ на Договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с