Решение № 4438 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4438 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20261100506423 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 1244/04.06.2026 г., на длъжника ЗАД „Армеец“ АД срещу Постановление за разноски изх. № 1360/22.05.2026 г., по изп. дело № 20267800400208 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, с което е отказано да се намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по делото, което е претендирано като разноски по изпълнението в размер на 3000 евро до минимален размер от 12,50 евро, кореспондиращ с ниската фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената адвокатска работа. Моли съда да го отмени като незаконосъобразно в частта над 12,50 евро без ДДС до платения такъв от 3000 евро, като счита, че присъдения размер на адвокатското възнаграждение, в случай, че не бъде намален, ще причини на длъжника вреди, които евентуално ще претендира да му бъдат репарирани в производство по ЗОДОВ.

Ответникът по жалбата - взискателят „ЕДИ 2005“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Д.Й. от САК, оспорва същата. Счита, че уговорения размер на адвокатското възнаграждение е реално заплатен, за което са представени доказателства, а от друга страна същото не е прекомерно, с оглед материалния интерес и обема на извършените действия от страна на адвоката в хода на изпълнението. Посочва още, че отговорността за разноски в изпълнителното производство е уредена в чл.79 от ГПК, като същите са за сметка на длъжника. Дължимостта на същите не зависи нито от изпълнението на задължението в срока за доброволно плащане, нито от прекратяване на производството, поради плащане.

Разноските в изпълнителното производство законодателят бил предвидил като санкция срещу липсващото доброволно изпълнение, въпреки знанието на длъжника, че дължи такова, известни са му размера на задължението и банковата сметка на взискателя още от исковото производство. Ако се допусне разноските в изпълнителното производство да не се 1 поемат изцяло от длъжника, в частност заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение, би се стигнало до ситуация, в която длъжникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение – да не плаща доброволно, което е станало повод пък за образуване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, IV-А въззивен състав, като обсъди наведените оплаквания в жалбата и представените доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в рамките на 2-седмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от връчване на разпореждането, депозирана е от надлежна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е частично основателна.

При своевременно направено възражение за прекомерност, съобразно препращането на чл. 78, ал. 5 ГПК, възнаграждението за адвокат или юрисконсулт може да се намали. В тази връзка следва да се извърши преценка на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, а именно 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатия интерес;

3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; както и 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. По аналогия може да се съобрази, но не е задължително за съдилищата, нито обвързващ минимума по Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир при определяне на справедлив размер, съобразно мотивите на решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата, за защита по изпълнително дело, възнаграждението за неговото образуване е 200 лв. (102,26 евро).

Според чл. 10, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. - 200 лв. или 102,26 евро за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. Следва да се има предвид, че кумулирането на възнагражденията, дължими в двете самостоятелни хипотези на т. 1 и т. 2, предпоставя извършването от пълномощника на такива действия за събиране на вземанията в изпълнителното производство, които следват действията му по образуване.

В настоящия случай изпълнителното производство е образувано по молба на „ЕДИ 2005“ ЕООД, чрез адв. Д.Й., от 27.04.2026 г., с която взискателя е поискал ЧСИ Л., на осн. чл.426 от ГПК да образува ИД, поискал е да изпрати ПДИ на длъжника и едновременно с това да наложи запор на банковата му сметка в „ЦКБ“ АД, след което да преведе всички събрани суми по банковата сметка на взискателя която прилага.

Към молбата за образуване на делото са приложени изпълнителния лист на САС от 20.04.2026 г., пълномощно и ДЗПС, преводно нареждане за заплатения адвокатски хонорар от 3000 евро и преводно нареждане за заплатена държавна такса за образуване на делото.

Видно от приложеното копие на ИД № 202678000400208, ЧСИ незабавно е образувал делото, изпратил уведомление по ДОПК до НАП, ПДИ до длъжника и запорно съобщение до „ЦКБ“ АД, като всички действия по изпълнението са извършени на 27.04.2026 г. Видно от разписката към Поканата за доброволно изпълнение, същата е получена от длъжника на 05.05.2026 г.

Преди получаване на ПДИ обаче, с платежно нареждане от 29.04.2026 г., длъжникът е изпълнил доброволно задължението си като превел по сметка на съдебния изпълнител сумата от общо 160557,06 евро (с левова равностойност от 314022,31 лв.).

На 19.05.2026 г., длъжникът подал писмено възражение срещу определеното 2 адвокатско възнаграждение в размер на 3000 евро и поискал от ЧСИ да го редуцира до 12,50 евро, като се позовал на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като го считал прекомерно.

С Постановление от 22.05.2026 г., ЧСИ В.Л. отказала да редуцира адвокатското възнаграждение дължимо на взискателя, като изложила аргументи, че същото кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на извършената адвокатска работа, а размера му от 3000 евро е дори под минималния такъв по НВАР, който възлиза на 5 199,45 евро.

Други действия във връзка с изпълнението, вкл. извършвани с цел удовлетворяване на паричните вземания, от страна на взискателя и ЧСИ не са извършвани.

Съдът, като съобрази ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и обема на реално извършените действия по процесуално представителство, защита и съдействие от страна на пълномощника на взискателя, при приложение на критериите по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, намира, че възражението за прекомерност е основателно. Претендираното адвокатското възнаграждение от 3000 евро, действително следва да се намали, макар и не до претендирания от длъжника размер от 12,50 евро.

Съдът отчита, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, която има формален характер, от името на взискателя не са подавани други молби, вкл. с искане за прилагане на изпълнителен способ за събиране на вземанията му. Единствено от страна на взискателя е подадено още становище във връзка с депозираните от длъжника възражение и частна жалба срещу Постановлението на ЧСИ по разноските. Обемът на извършените от адвоката – пълномощник на взискателя действия по защита и съдействие действително не е голям, като същия е достатъчен да обоснове възнаграждение над минимално предвиденото такова по чл.10, т.1 от Наредбата за ВАР от 200 лв. (102,26 евро).

Съдът намира, че справедлив размер на дължимото адвокатско възнаграждение, кореспондиращ както с фактическата и правна сложност, и материалния интерес по делото, така и с обема на извършената работа, е сумата от 400 лв. (204,52 евро) до който размер Постановлението на ЧСИ по разноските ще следва да се потвърди, съответно за разликата до пълния признат размер на разноските от 3000 евро, същото ще следва да се отмени.

В заключение, Постановлението по разноските изх.№ 1360/22.05.2026 г. по ИД № 20267800400208 по описа на ЧСИ В.Л., с което се отказва намаляване на определените разноски по изпълнението, в частта за адвокатското възнаграждение заплатено от взискателя в изпълнителното производство, следва да се отмени като незаконосъобразно в частта на признатите разноски за сумата над 400 лв. (204,52 евро) и вместо него да се постанови намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 204,52 евро до пълния определен размер от 3000 евро. В този смисъл, жалбата е частично основателна.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба на длъжника ЗАД „Армеец“ АД Постановлението по разноските изх.№ 1360/22.05.2026 г. по ИД № 20267800400208 по описа на ЧСИ В.Л., с рег.

№ 780 в КЧСИ, с което се отказва редуциране на адвокатския хонорар, заплатен от взискателя на неговия пълномощник, за разликата над 204,52 евро до пълния определен размер от 3000 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, които се следват на взискателя в изпълнителното производство, за 3 оказаната му правна защита и съдействие по делото, от пълномощника му адв. Д.Й., до размер от 204,52 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4