Решение № 908 от 14.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 908 гр. Бургас, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20242120100834 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от И. Т.

Т., ЕГН: **********, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес: * срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление“ гр. *, представлявано от изпълнителния директор Ц.В.М., с която се иска от съда да отмени Заповед №*/13.12.2023г., с която е прекратен трудовия договор на ищеца, като незаконосъобразна и немотивирана; да бъде възстановен ищеца на предишната му работа, заемана преди уволнението; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, в което е останал без работа, поради уволнението, за период до 6 месеца, от датата на освобождаването, вписана в заповедта – 14.12.2023г., до 14.06.2024г., в размер на 3900 лв. месечно или общо 23400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, от завеждане на делото, до окончателното й изплащане.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради „сключване на договор за управление №ЧР-02-110/18.08.2023г.“. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи се, че същото е извършено в нарушение на законовите разпоредби, без да е налице законово основание за това, както и че заповедта е издадена от лице, 1 което няма необходимите правомощия.

На първо място се сочи, че не са налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор, на посоченото основание, тъй като цитираният в заповедта договор за управление не е договор за управление на предприятието по смисъла на закона. Твърди се, че издалият заповедта изпълнителен директор е със срочен договор, който не възлага управленска програма и не дава право да се прекратяват договори по реда на чл.328, ал.2 от КТ. Твърди се, че новоизбраните членове на съвета на директорите и в частност изпълнителния директор, са нелегитимно избрани.

Оспорват се като нищожни, взетите решения с Протокол от 22.10.2023г.

– 13:00 часа, поради липса на правомощия от страна на лицата, които са ги взели, като се твърди, че същите са взети от лица без материална компетентност към момента на вземането им, като този порок не може да бъде саниран с по-късното им избиране за членове на СД на „ВиК“ ЕАД.

Сочи се, че договорът за управление е подписан от нелегитимен председател на СД, както и че не е одобрен от членовете на СД, поради което не дава право на сключилия го да прекратява договори по реда на чл.328, ал.2 от КТ.

Излагат се съображения, че в разглеждания случай приложение следва да намери Законът за публичните предприятия /ЗПП/, като се сочи, че в чл.24 от същия са изчерпателно изброени основанията, на които може да се прекрати сключен договор за управление, като в случая не е налице нито едно от тях.

На следващо място се сочи, че няма приет и одобрен бизнес план, нито към датата на избиране на Ц.В.М. за изпълнителен директор на ВиК, нито към датата на издаване на заповедта за уволнение.

Посочва се, че длъжността, което е заемал ищецът не е ръководна, като се излагат съображения.

На последно място се твърди, че в случая е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, като трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, с цел отмъщение, поради това, че е един от служителите, които са били разпитвани и са дали обяснения в образуваното производство срещу изпълнителния директор, за извършване на проверка, за осъществен престъпен състав.

При условие, че бъде уважен така предявеният иск, се счита, че следва да бъдат уважени и исковете за възстановяване на предишната работа и за обезщетение, поради оставането без работа.

Така предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225 от КТ, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез адв. А.В.М. – САК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

2

Оспорват се твърденията на ищеца за нелегитимно избиране на съвета на директорите, като се излагат съображения.

Оспорват се, на следващо място, твърденията за липса на бизнес план, като се сочи, че за прилагане на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ няма пречка да бъде използван предходен идентичен план.

Сочи се, че ищецът безспорно е лице, заемащо ръководна длъжност.

Твърди се, че са неверни твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на работодателя, като се сочи, че освобождаването му от длъжност е поради налагане на нови политики на управление. Твърди се, че действията на работодателя в тази връзка са изцяло съобразени с разпоредбите на закона, както и че на ищеца са изплатени всички дължими обезщетения във връзка с освобождаването му.

Не са ангажирани доказателства. Възразява се срещу допускането на поисканите от ищеца доказателства.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, представлява се от адв. Б., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е молба от процесуалния представител на ответника преди насроченото по делото открито съдебно заседание, с която се изразява становище по хода на делото, по доказателствените искания на ищеца и по същество. Представя се част от трудовото досие на ищеца, относима, според ответника, към предмета на доказване по делото. Изрично заявява, че не представя в цялост трудовото досие на ищеца.

С протоколно определение от 30.04.2024г., съдът е приел изменение на иска по чл.225 от КТ, като същият да се счита предявен за сумата от 5276,38 лв. месечно или 31658,28 лв. за 6 месеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени множество писмени доказателства - заповед за прекратяване на трудово правоотношение, протоколи от заседание на Съвета на директорите на ВиК от 12.10.2023г., трудов договор и допълнителни споразумения към него на ищеца, длъжностна характеристика, фиш за последните изплатени на ищеца трудови възнаграждения, регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта „Бюро по труда“, публикации в медии, отразяващи уволнението на ищеца и колегите му.

От представените доказателства се установява, че ищецът е работил на длъжност *“ в ответното дружество. Това обстоятелство е и безспорно между страните.

Безспорно е също, а и се установява от представения по делото Акт за прекратяване на трудово правоотношение №**********/13.12.2023г., издаден от Ц.В.М. – изпълнителен директор на ответното дружество, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.328, ал.2 от КТ, с 3 посочена причина – „сключване на договор за управление №ЧР-02110/18.08.2023г., считано от 14.12.2023г.

Представена е регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта „Бюро по труда“, с дата на регистрация 18.12.2023г., от която е видно, че ищецът се е регистрирал в „Бюро по труда“ на 18.12.2023г., като е провел и няколко срещи с трудов посредник.

Представени са и разпечатки от публикации в медиите, отразяващи уволнението на ищеца и още няколко негови колеги.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Т. К. К., чиито показания следа да се преценяват по реда на чл.172 от ГПК и да се вземе предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че същият е в сходно положение с ищеца, т.е. той е един от останалите уволнени служители на ответника и също води дело срещу него. Въпреки това обстоятелство обаче, показанията му са непротиворечиви, поради което се кредитират от настоящия състав.

От показанията му се установява, че с ищеца са бивши колеги, работили са заедно в ответното дружество. Свидетелят сочи, че знае, че ищецът е давал показания пред други органи – на 27.11.2023г., когато изпълнителният директор бил задържан и в същия ден ищецът бил повикан в полицията да дава показания. Свидетелят също бил сред извиканите да дават показания служители. Свидетелят заявява, че след като дал показания ищецът бил освободен от длъжност.

В един и същи ден били освободени 7 човека – всички служители, които са давали показания срещу изпълнителния директор. Според свидетеля ищецът е подчинен на изпълнителния директор.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

В производството по трудов спор за отмяна на уволнение работодателят следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти, даващи основанието му да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, като следва да се отбележи, че с определението по чл.140 от ГПК, съдът е указал на работодателя, че е в негова тежест да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение, т.е. разпределена му е доказателствена тежест за това.

В случая трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ, който гласи, че „Освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 4 месеца.“.

На първо място, за да се извърши преценка на законосъобразността на уволнението, работодателят следва да представи сключения договор за управление на предприятието, което не е сторено в разглеждания случай. По делото не е представен никакъв договор от страна на ответното дружество, сключен от Ц.М., поради което е налице невъзможност да се прецени дали е законосъобразно изпълнена процедурата, регламентирана в чл.328, ал.2 от КТ. Вписването на Ц.М. в ТРРЮЛНЦ като временно заемащ длъжността „изпълнителен директор“ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД към момента на издаване на атакуваната заповед не установява наличието на такъв договор, нито позволява да бъде извършена преценка от съда за това дали евентуален договор има характеристики на договор за управление по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, т.е. с поставени конкретни стопански задачи и цели. Същото се отнася и до представените от ищеца Протокол № 15 от проведено на 12.10.2022г. заседание на Съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ ЕАД – София и Протокол № 62/12.10.2022г. от проведено на същата дата Общо събрание на дружеството, в които са отразени взети решения за сключване на договор за управление с Ц.В.М.. Доколкото по делото не е представен договорът за управление, то не може да се изследва неговия вид, характеристики и т.н., поради което, съдът намира, че не е налице първият елемент от фактическия състав на чл.328, ал.2 от КТ, даващ възможност на работодателя да упражни законосъобразно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

Следващото изискване, което трябва да бъде спазено, за да е налице законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ е длъжността на уволненият работник/служител да е ръководна, като в тази връзка ищецът е оспорил това обстоятелство, с твърдения, че длъжността му не е била ръководна, а е бил длъжен да се отчита за дейността си на погорестоящи от него лица, на които е бил подчинен и те са взимали конкретните решения.

Обстоятелството дали ищецът е заемал или не ръководна длъжност следва да се установи от работодателя, предвид направеното оспорване на това обстоятелство в исковата молба. На ответника е указано да представи пълното трудово досие на ищеца, но той не го е сторил. В изпълнение на това си задължение, ответникът е представил само трудов договор на ищеца и допълнителни споразумения към него, както и длъжностна характеристика, от които не може да се направи несъмнен извод, че длъжността на ищеца е била ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ. По този начин ответникът е създал пречки за установяване на обстоятелства, чието доказване е било в негова тежест.