Решение № 1586 от 29.10.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

..................................., гр. В.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – В., Четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЙОВА ПРОДАНОВА при секретаря Наталия

Зирковска и с участието на прокурора Александър Атанасов разгледа докладваното от съдията Проданова адм. дело № 669 по описа на Административен съд – В. за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от К.С.Р., ЕГН **********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., с която и предвид направеното от ищеца уточнение в открито съдебно заседание, е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 000,00 лева за понесени неимуществени вреди за периода от 24.08.2018 година до 30.10.2018 година, в резултат на допуснато предварително изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., отменено с Определение № 10635/24.08.2018 година на Административен съд – В., постановено по частно адм. дело № 2433/2018 година, влязло в сила на 11.09.2018 година, изразяващи се в причинени страдания, безпокойство, чувство за малоценност, уронване на човешкото достойнство, притеснение, смущение в съня и загуба на доверие в институциите и правовия ред, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че при престоя на ищеца в Затвора – Б., той не е разполагал с всичките си вещи, което е затруднявало бита му; не е имал възможност да осъществява полагаемите му се по график свиждания с близки и роднини, тъй като за тях е било невъзможно да осъществяват пътуване през посочения в исковата молба период до гр. Б., което обстоятелство го е притеснявало и потискало, чувствал се е сам, безпомощен и онеправдан. Твърди се, че поради липсата на възможност за осъществяване на контакт с процесуалния му представител и доколкото част от документацията му се е намирала на територията на Затвора – В., защитата на ищеца по оспорване на законосъобразността на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година е била затруднена. Претенцията е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск лично и чрез представител по пълномощие, който претендира присъждане на възнаграждение за адвокат с оглед предоставена безплатна защита.

Възразява срещу искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, изразява становище за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност поради недоказаност на исковата претенция, като излага подробни доводи.

Съдът, преценявайки основателността на исковата претенция с оглед събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Между страните по делото не се спори, че К.С.Р. изтърпява наказание „доживотен затвор“ с начало 19.07.1989 година, като за периода от 24.08.2018 година до 30.10.2018 година е бил преведен от Затвора – В. в Затвора – Б., съгласно допуснато предварително изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., което се установява и от писмо на Началника на Затвора – Б. изх. № 220/19/23.07.2020 година /л. 100/. Посочената заповед е приложена към том XII от затворническото досие на К.С.Р., приобщено към доказателствата по делото, както и на л. 18-19 от частно адм. дело № 2433/2018 година по описа на Административен съд – В., също прието и приложено като доказателство по делото.

С Определение № 10635/24.08.2018 година на

Административен съд – В., постановено по частно адм. дело № 2433/2018 година, влязло в сила на 11.09.2018 година, е отменено допуснатото предварително изпълнение на Заповед №

Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., с която е наредено преместването на К.С.Р. *** в Затвора – Б. за доизтърпяване на наложеното наказание.

С Решение № 557/19.03.2019 година на Административен съд – В., постановено по адм. дело № 3560/2018 година, влязло в сила на 19.03.2019 година, е отхвърлена жалбата на К.С.Р. срещу Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С..

Видно от изготвения на 24.08.2018 година опис на личните дрехи, битови вещи и предмети на лицето К.С.Р. при приемането му в Затвора – Б., приложен в оригинал в приетия като доказателство по делото том XII от затворническото досие на ищеца, същият е разполагал с няколко чифта различни по вид дрехи, спално бельо, тоалетни принадлежности, както и с битови и други лични вещи, в т.ч. вентилатор, телевизор, MP3-плеър, бързовар, радио, видео-игра – тетрис, дискмен, апарат за измерване на кръвно налягане, часовник, очила, тетрадки и учебници. Описът е подписан от лишения от свобода, съобразно и изричното му изявление в съдебно заседание на 19.10.2020 година.

От приложените към досието на Р. документи се установява, че за процесния период ищецът е отправил множество искания до Началника на Затвора – Б., предимно за делегирането му до Затвора – В. във връзка с участието му като страна в открити съдебни заседания по дела, които са уважени, което обстоятелство не се оспорва от ищеца.

Уважена е и молбата на лишения от свобода Р. рег. № 3715/25.09.2018 година за получаване на котлон, тиган и тенджера, както и молбата му рег. № 4229/06.11.2018 година, изрично посочени от него вещи, съхранявани в склада на Затвора – Б., да бъдат предадени на негова позната за извършване на ремонт.

На 06.10.2018 година е разрешено провеждане на свиждане на ищеца с неговата сестра Д.В.П., при което лишеният от свобода е получил хранителна пратка съгласно опис.

Началникът на Затвора – В. е удовлетворил молбата на К.С.Р. рег. № 3948/15.10.2018 година за провеждане на свиждане в Затвора – В., предвид участието му в открито съдебно заседание по административно дело по описа на Административен съд – В.. Видно от писмо рег.

№ 2520/26.10.2018 година на Началника на Затвора – В. до Началника на Затвора – Б. свиждането е проведено на 20.10.2018 година в Затвора – В..

Всички посочени документи са приложени в том XII от затворническото досие на К.С.Р., приобщено към доказателствата по делото.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетели по делото са разпитани лицата И. Н. Р., който е пребивавал заедно с ищеца по време на престоя му в Затвора – Б., и Д.В.П. – сестра на ищеца.

Според показанията на свид. Р. по време на престоя си в Затвора – Б. К.Р. е бил притеснен и депресиран, тъй като не е имал възможност да се срещне със сестра си и да поддържа връзка с адвоката си поради липса на средства за закупуване на карта за телефон. Посочва, че ищецът му е споделял, че администрацията на Затвора – Б. не му е разрешила да използва вещи, с които да спортува, които са му били позволени в Затвора – В., както и че лишените от свобода, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“, нямат никакви условия за спорт, освен престоя на открито, който е с продължителност от един час дневно. Дава показания, че Р. е водил граждански и административни дела, във връзка с които, през периода от 24.08.2018 година до 30.10.2018 година, му се е налагало да пътува и е отсъствал от Затвора – Б..

Свид. П. заявява, че при проведен телефонен разговор с ищеца е почувствала, че същият е отчаян поради внезапното му преместване от Затвора – В. в Затвора – Б., тъй като не е му е предоставена възможност да вземе всичките си вещи. Посочва, че през процесния период два пъти е посещавала Р. ***, а когато ищецът е пребивавал в Затвора – В., го е посещавала веднъж месечно.

Твърди, че освен нея Р. няма други близки, които да го посещават.

Изложените факти обуславят следните правни изводи:

Успешното провеждане на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква доказано осъществяване на фактически състав, който включва кумулативно наличие на: а/ незаконосъобразен акт или незаконосъобразни действия или бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; б/ вреди от този акт/действия/бездействия; в/ причинна връзка между незаконосъобразните актове/действия/бездействия и настъпилите вреди. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е пречка за реализирането на отговорността на държавата по посочения в тази правна норма ред. Доказателствената тежест за установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи ищецът, търсещ присъждане на обезщетението.

С оглед влязлото в сила

Определение № 10635/24.08.2018 година на Административен съд – В., постановено по частно адм. дело № 2433/2018 година, с което е отменено разпореждането за допуснато предварително изпълнение на Заповед № Л-3606/2/15.08.2018 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. С., с която е наредено преместването на К.С.Р. *** в Затвора – Б. за доизтърпяване на наложеното наказание, съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Ангажирането на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква, както беше посочено, установяването не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени вреди. Преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени – не трябва да има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт, като същите трябва да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Недоказано по делото остана твърдението в исковата молба за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи причинени страдания, безпокойство, чувство за малоценност, уронване на човешкото достойнство, притеснение, смущение в съня и загуба на доверие в институциите и правовия ред.

От съставения на датата на постъпване в Затвора – Б. /24.08.2018 година/ опис на личните дрехи, битови вещи и предмети на лицето К.С.Р. се установява, че при пристигането му в посоченото пенитенциарно заведение ищецът е разполагал с личните си вещи. В исковата молба не се твърди конкретна вещ, която е останала в Затвора – В. и не му е предоставена при преместването му в Затвора – Б.. Подобно обстоятелство не се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. Р., според които администрацията на Затвора – Б. не е разрешила на К.Р. да използва вещи, с които да спортува, които са му били позволени в Затвора – В., тъй като същите не се основават на непосредствено придобити от свидетеля впечатления, а са опосредени от обясненията на трето лице – ищецът по делото, т.е., свидетелят не е бил пряк очевидец на такъв отказ от страна на затворническата администрация, като освен това тези показания противоречат на останалите доказателства по делото, като дори не кореспондират с доводите, заявени в исковата молба. От дадените от другия разпитан по делото свидетел – сестрата на Р. – Д.В.П., показания също не се установява твърдяното обстоятелство, че при преместването на ищеца от Затвора – В. в Затвора – Б. не са му предоставени всичките лични вещи. Тези показания, подобно на показанията на свид. Р., представляват преразказ на твърденията на ищеца, т.е. свид. П. не е придобила преки и лични възприятия за този факт.