Решение № 559 от 19.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Благоевград, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя СукА.нска при участието на секретаря Лозена Д.а като разгледа докладваното от Катя СукА.нска Гражданско дело № 20211200100748 по описа за 2021 година

Производството по настоящото гр.д.№748/2021г. по описа на Окръжен съдБлагоевград е образувано по искова молба, предявена от ищците А. М. И., ЕГН **********, А. М. И., ЕГН **********, К. М. И., ЕГН ********** и К.

А. И., ЕГН **********, четиримата с постоянен адрес в с.Б, общ.Г.Д, чрез адв.Н. Д., против ответника "ЗК", с ЕИК, със седА.ще и адрес на управление гр.С., бул. С.№ представлявано от М.С.М. и П.В. Д. – изпълнителни директори.

В исковата молба се твърди, че ищците А. М. И., А. М. И., К. М. И. и К. А.

И. са наследници на М. А. И., починал на 08.04.2019г. в гр.С. при тт, при която, докато М. А. И. изпълнявал служебните си задължения на строителен обект, върху него паднала кофражна стена, вследствие на което той получил тежка съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, довели до неговата смърт. Сочи се, че работодателят "Б" декларирал пред ТП на НОИ София град настъпилата тт, която с Разпореждане №23424 от 03.10.2019г. била приета за такава по чл.55, ал.1 от КСО. Твърди се, че М. А. И. е бил застрахован по сключена между работодателя "Б" и „ЗК Л.И задължителна застраховка Трудова № от 17.03.2018г., съгласно която договорената застрахователна сума за рисковете „смърт“ и „трайно намалена работоспособност“ за едно лице се равнявала на 1 654 023.00 лв.

Посочва се, че на 17.10.2019г. ищците са предявили към ответното дружество извънсъдебни претенции за причинените им от процесната тт неимуществени вреди, в резултат на което била образувана и застрахователна щета №19-7354 по описа на „ЗК Л.И. Твърди се, че към предявените извънсъдебни застрахователни претенции били представени всички необходими документи. В резултат на проведената процедура, ответното 1 дружество изплатило на всеки от ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди в размер на по 11 760 лв. без дължимата законна лихва.

Според ищците справедливият размер на обезщетенията възлизал на по 150 000 лв. за първите трима ищци - А. М. И., А. М. И., К. М. И., и 200 000 лв. за четвъртата ищца - К. А. И..

В исковата молба се твърди, че ищците търпят изключително тежко загубата на своя баща за първите трима ищци и съпруг за последната ищца.

Не можели да се примирят с факта, че моралната родителска и съпружеска опора, която починА.ят им е давал, никога повече няма да се върне, както и че завинаги ще търпят болки и страдания от загубата на толкова близък човек.

Твърди се, че ищците и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да осъди ответното дружество „ЗК Л.И да заплати на: всеки от ищците А. М. И. и А. М. И. сумата от 138 240 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1309.93 лв., представляваща законна лихва върху изплатената от ответника сума от 11 760 лв., считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата злополука/ до 12.05.2020г. /датата на която е извършено плащането/; на ищцата К. М. И. - сумата от 138 240 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 946.93 лв., представляваща законна лихва върху изплатената от ответника сума от 11 760 лв., считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата злополука/ до 23.11.2020г. /датата на която е извършено плащането/; на ищцата К. А. И. - сумата от 188 240 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на застрахователно събитие – тт с М. А. И. от 08.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата злополука/ до окончателното й изплащане; както и сумата от 1 078 лв., представляваща законна лихва върху изплатената от ответника сума от 11 760 лв., считано от 08.04.2019г. /датата на настъпване на трудовата злополука/ до 02.03.2020г. /датата на която е извършено плащането/.

В отговора на исковата молба ответното дружество „ЗК Л.И оспорва претенциите за главница по основание и размер. Сочи, че на 07.10.2019г. е получена претенция от ищците, по която е образувана ликвидационна преписка по щета №0000-9109-01-19-7354, като след като се е уверил, че е настъпило застрахователно събитие, е изпълнил задължението си чрез плащане – на 12.05.2020г. е изплатил обезщетения в размер на 11 760 лв. на всеки от ищците. Посочено е, че в раздел V, т.5.1 и т.5.2. от Специалните условия за задължителна застраховка „Тт“, нераздела част от застрахователния договор между "Б" и „ЗК Л.И подробно е описан методът на изчисляване на горната граница на застрахователната сума, която граница се 2 определяла на база брутното трудово възнаграждение на лицето, което видно от трудовия договор и от списъка към сключената застрахователна полица било в размер на 560 лв. По утвърдена формула обезщетението за смърт се изчислявало на 560*7*12 и се равнявало на общо на 47 040 лв., която сума разделена на 4 възлизала на 11 760 лв. за всеки от четиримата наследници.

Ответното дружество оспорва твърдението, че ищците са живеели в едно домакинство в с.Буково с техния наследодател, т.к. наследодателят е починал в гр.С., а първите двама ищци са учили и работили извън дома. Оспорва твърдението за силна емоционална връзка на привързаност между ищците и починА.я, както и за загуба на морална, физическа и финансова подкрепа.

Оспорва твърдението на ищците, че тяхното здравословно и емоционално състояние се е променило вследствие на претърпения инцидент. Според ответника физически и материално М. И. не е можел да се грижи и да издържа с работна заплата от 560 лв. всеки от ищците. Ответното дружество оспорва твърденията, записани в исковата молба, че четиримата ищци и до настоящия момент страдат от депресия и посттравматичен стрес, изразяващи се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, че са станА. затворени и отчуждени, че изключително много са се гордеели с постиженията на баща си, който издържал цялото семейство, осигурявал им всичко необходимо, че съпреживявА. постоянно трагичния инцидент и т.н.

Оспорва да има причинно-следствена връзка между събитието от 08.04.2019г. и всички описани негативни изживявания.

Навеждат се доводи за виновно и противоправно поведение от страна на пострадА.я М. И., който проявил груба небрежност и не спазил правилата за техническа безопасност на строежа, като не използвал зачислената му обезопасителна каска към момента на инцидента, което имало изключителен принос за настъпването на травматични увреждания, несъвместими с живота.

В такъв случай и съгласно III. Изключени рискове, точка 3.1.1. от цитираните Специални условия на задължителна застраховка „Тт” застрахователят не дължал плащане. Сочи се, че при отчитане на принос от 70% от пострадА.я, на основание чл.493А, ал.2 от КЗ и Проект на Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице /публикувана в сайта на Гаранционен фонд/, съобразно наведените с исковата молба твърдения, обезщетението възлизало на 40 000 лв., или по 12 000 лв. за всеки от ищците, което кореспондирало на вече заплатената сума.

Ответното дружество оспорва исковете за неимуществени вреди като завишени. Оспорена е и претенцията за лихви – поради неоснователност на главните искове, неоснователна се явявала и акцесорната претенция за лихви.

Оспорен е и началният момент, от който същата се претендира.

По делото е конституиран като трето лице помагач работодателят "В" /предишно наименование "Б"/, който не е взел становище по съществото на спора.

Ищците А. М. И. и А. М. И. се явяват лично в съдебно заседание. Всички ищци се представляват от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа предявената искова молба и пледира за уважаването й по подробно изложени в хода на устните състезания съображения.

3

Ответното дружество "Д" в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който оспорва предявените искове по основание и размер и моли за отхвърлянето им.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.03.2019г. бил сключен Трудов договор №35 между "Б", ЕИК като работодател и М. А. И. като работник, по силата на който последният бил назначен на длъжността „работник строителство“, с място на работа обект Офис С "И"

На 08.04.2019г. около 10.30 часа М. А. И. изпълнявал трудовите си задължения на строителния обект – офис сграда "Б" включващ паркинги и помещения за трафопост в УПИ 1 – 582.423, кв.7с, намиращ се в гр.С., местност "И" ул. "М". На посочените по-горе време и място М. А. И. претърпял тт, вследствие на която била причинена смъртта му.

По повод на настъпилата тт от страна на "Б" в качеството на работодател и осигурител на М. А. И., бил изготвен Протокол №1 от 08.04.2019г. за разследване, отчитане и регистрация на тт, като е депозирана и Декларация за тт, администрирана с вх.№496/06.06.2019г. по описа на ТП на НОИ-София град. В хода на извършеното разследване бил изготвен Протокол №53 от 02.09.2019г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката от ТП на НОИ-София град. Видно от протокола трудовата злополука е настъпила при следните обстоятелства: на горепосочените време и място М. А. И., заедно с колегите си М.Д.Б. и М.А К. декофрирА. метален стенен кофраж от външна вертикална стоманобетонна стена, изградена в югоизточния край на сграда на ниво + 4.10 м. М. Д.Б. се е намирал в горния край на стената, за да закачва кофражните елементи - кофражните форми на синджирите на сапана на кулокрана. М. А. К. и М. А. И. са се намирА. в долната част на стената и сваляли кламерите и шпилките от кофражните платна, като М. А. И. бил в крайната част на стената, когато краят на стената - кофража паднал върху него. В резултат от трудовата злополука, М. А. И. претърпял тежка съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, довели до неговата смърт, настъпила на 08.04.2019г., по повод на което било издадено съобщение за смърт от „УМБАЛ Александровска“ АД №274/09.04.2019г., а въз основа на него и Акт за смърт №0577/09.04.2019г. От работодателя били представени служебна бележка №035/18.03.2019г. и копие от книга за проведен на М. А.

И. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. По писмено сведение на И. И., на 08.04.2019г. бил проведен и ежедневен инструктаж на работниците на обекта. Като причина за станалата злополука комисията е приела падането на кофраж върху пострадА.я от височина 4.10 м., дължащо се на: - не му е проведен инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа; - работното място не е осигурено срещу падане от височина на хора /и/или предмети/; - разработената оценка на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите не обхваща работа с кофражна система PERI TRIO; - изготвената фирмена писмена „Инструкция №3 за безопасна работа при извършване на кофражни и армировъчни работи“ от 15.03.2018г. не е актуА.зирана съобразно конкретните условия на строителната площадка, вкл. и за работа с кофражна система PERI TRIO; - не е осигурен ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето 4 и по безопасен начин. Според комисията работодателят "Б" е нарушил чл.275, ал.1 от КТ, чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, чл.13, ал.1 от Наредба №РД-07-2 за УРППОИРСОЗЗБУТ, чл.3, т.1, 2, 4, 5, и 7 и чл.4, ал.1 от Наредба №5 за РНПИОР, чл.16, т.1, б.“в“ и чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 за МИЗБУТИСМР, а работникът М. А. И. е нарушил 126, т.6 от КТ, чл.33 от ЗЗБУТ. Ищецът А. М. И. подал възражение до ТП на НОИ-София град срещу Протокол №53 от 02.09.2019г. в частта, в която е прието, че М. А. И. е допуснал нарушения на нормативните изисквания.