Решение № 430 от 29.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000444 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №47 от 07.06.2024 г.,постановено по т.д.№60/2023 г. по описа на Окръжен съд-Х.,е осъден ответникът З. АД, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „С.“ № 67А да заплати на Г. С. Ю., с ЕГН **********, като наследник на С. М. Ю., б.ж. на гр.Х., починал на *г., с постоянен адрес гр.Х., ул. „В.“ № 14, чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“ , съдебен адрес гр.Х., бул. “Б.“ № 150, ет.2, офис 217 сумата от 20 000,00 лв. - застрахователно обезщетение за причинените на наследодателя му неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 11.08.2018 г. в гр.Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за обезщетение е отхвърлен за разликата над 20 000 лв. До претендирания размер от 26 000 лв.,както и иска за лихвата за периода от 11.08.2018 г. до 05.06.2020 г.

Със същото решение е осъден ответникът „Л.“ АД, с ЕИК *, да заплати н а Х. М. Ю., с ЕГН **********, като наследник на С. М. Ю., б.ж. на гр.Х., починал на *г., с постоянен адрес гр.Х., ул. „В.“ № 14, чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“ , съдебен адрес гр.Х., бул. “Б.“ № 150, ет.2, офис 217 сумата от 20 000,00лв. - застрахователно обезщетение за причинените на 1 наследодателя й неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 11.08.2018 г. в гр.Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 20 000,00лв. до 26000,00 лв. иска за обезщетение е отхвърлен като неоснователен,както и иска за лихвата за периода от 11.08.2018 г. до 05.06.2020 г.

Освен това,с горното решение застрахователното дружество-ответник е осъдено да заплати на С. С. Ю., с ЕГН ********** като наследник на С. М.

Ю., б.ж. на гр.Х., починал на *г. с постоянен адрес гр.Х., ул. „В.“ № 14, чрез Адвокатско дружество „Г. и М.“, съдебен адрес гр.Х., бул. “Б.“ № 150, ет.2, офис 217 сумата от 20 000,00лв. - застрахователно обезщетение за причинените на наследодателя му неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 11.08.2018 г. в гр.Х., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,а за разликата над 20 000 лв. До 26 000 лв. Иска за обезщетение е отхвърлен като неоснователен,както и иска за лихвата от 11.08.2018 г. до 05.06.2020 г.

На следващо място,дружеството-ответник е осъдено с решението от 07.06.2024 г. да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ , съдебен адрес гр.Х., бул. “Б.“ № 150, ет.2, офис 217 като пълномощник на ищците Г. С. Ю., с ЕГН **********, С. С. Ю., с ЕГН ********** и Х. М. Ю., с ЕГН **********, всички с постоянен адрес гр.Х., ул. „В.“ № 14, на основание чл. 38,ал.2 от ЗА ,вр. с чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 7560, 00 лв., с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.4 от ЗА, определена съобразно уважената част на исковите претенции.

Наред с това,с решението от 07.06.2024 г. са осъдени Г. С. Ю., с ЕГН **********, С. С. Ю., с ЕГН ********** и Х. М. Ю., с ЕГН **********, да заплатят на З. АД, с ЕИК *, сумата от 300 лв.,представляваща разноски съобразно отхвърлената част от исковете,а ответното дружество е осъдено на основание чл.78,ал.6 във вр. с чл.83,ал.2 ГПК да заплати държавна такса в размер на 2400 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на ОСХ..

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “З. Л.”АД с ЕИК *,чрез юрисконсулт К. А..С жалбата решението се атакува в частта,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на всеки от ищците-Г. С.

Ю.,Х. М. Ю. и С. С. Ю.,като наследници на С. М. Ю.,обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” над сумата от 8000 лв. до присъдените по 20 000 лв. за всеки ищец,ведно със законна лихва.

Жалбоподателят поддържа становището,че в обжалваната част първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.Счита,че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД и че определеното обезщетение за неимуществени вреди,представляващи претърпени болки и страдания вследствие на причинените на С. М. Ю. телесни увреждания,е завишено с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и 2 застрахователна практика.В този контекст жалбоподателят сочи,че при определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени характера и степента на уврежданията,периода на тяхното проявление.Счита,че с оглед на установените при пострадалия С. Ю. увреждания и датата на настъпването им-11.08.2018 г.,размерът на присъдените застрахователни обезщетения от по 20 000 лв. на всеки от ищците,или общо 60 000 лв.,за неимуществени вреди е неоснователно висок.Според жалбоподателя,обезщетение в общ размер на 60 000 лв. не съответства на обема,интензитета и продължителността на търпените вреди и същото следва да бъде намалено при съобразяване на реално претърпените от пострадалия болки и страдания за периода 11.08.2018 г.-* г.,както и при отчитане на съществуващите в страната общественоикономически отношения и при спазване принципа за забрана на обогатяването.Счита,че обезщетение в общ размер от 24 000 лв.-по 8000 лв. за всеки от ищците,би съответствало на обществения критерий за справедливост,регламентиран в чл.52 от ЗЗД.

На база горните съображения,дружеството-жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение на ОС-Х. в частта,с която са уважени предявените от тримата ищци срещу ответника искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност” за сумата над 8000 лв. на всеки до присъдените им по 20000 лв.,т.е. за общата сума над 24000 лв. до присъдените 60 000 лв.-за 36 000 лв.,ведно със законната лихва от 11.08.2018 г. до окончателното плащане,като се постанови от настоящата инстанция решение,с което да се отхвърлят предявените искове в обжалваната част,като неоснователни,и да се съобрази размера на присъдените на първа инстанция разноски с размера на обезщетението.Поискано е и да се присъдят в полза на “ЗК Л.”АД разноски по делото,съобразно изхода на спора.

В законния срок от въззиваемите Г. С. Ю.,С. С. Ю. и Х. М. Ю.,чрез адв.

А. М. като управител на упълномощеното от въззиваемите Адвокатско дружество “Г. и М.” с Булстат *,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че обжалваното решение е допустимо,валидно и правилно,а подадената срещу него въззивна жалба е допустима,но по същество е неоснователна,поради което следва да бъде оставена без уважение.Оспорени са всички възражения,изложени във въззивната жалба и в тази насока са развити конкретни съображения в отговора.Поискано е присъждане на всички съдебни разноски,сторени пред двете съдебни инстанции,включително и адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство,защита и съдействие на въззиваемите пред двете съдебни инстанции.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред настоящата въззивна инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна със съдебното решение,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

3

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в атакуваните му части и наред с това е спазен законния срок за подаване на жалбата.Ето защо жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната въззивна жалба и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№60/2023 г. по описа на Окръжен съд-Х. са предявени от Г. С. Ю., с ЕГН **********, С. С. Ю., с ЕГН ********** и Х. М. Ю., с ЕГН ********** против З. АД-гр.С., с ЕИК *,субективно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер от по 26 000 лв. за всеки ищец за претърпените приживе от техния наследодател С. Ю. Ю. неимуществени вреди,получени вследствие на ПТП,настъпило на 11.08.2018 г. в гр.Х.,ведно с лихва за забава върху всеки един от исковете,считано от датата на настъпване на пътния инцидент до окончателното й изплащане.

Същите искове са приети от първоинстанционния съд за допустими и по същество-за доказани по основание,а по размер са уважени частично-до размера от по 20 000 лв.,като за разликата до пълния предявен размер от по 26 000 лв. Исковете са отхвърлени като неоснователни.Отхвърлена е и предявената от всяки ищец акцесорна и несамостоятелна претенция за законни лихви за периода от 11.08.2018 г. до датата 05.06.2020 г.В тези отхвърлителни части първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила,както и в частта,с която на всеки ищец е присъдено застрахователно обезщетение в размера до 8000 лв.

Настоящата инстанция счита за правилна и споделя преценката на първоинстанционния съд за допустимостта на процесните искове.Особеното при тези искове е,че всеки ищец претендира застрахователно обезщетение не за претърпените лично неимуществени вреди вследствие смъртта на общия им наследодател С. Ю. Ю.,а за неимуществените вреди,причинени на самия наследодател вследствие на уврежданията,получени от него при настъпило на датата 11.08.2018 г. пътнотранспортно произшествие в гр.Х..Такива искове на 4 наследниците са допустими,при положение,че приживе наследодателят им е заявил пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за причинените му от деликт вреди-неимуществени и/или имуществени.Това становище е възприето в практиката на ВКС-в този смисъл е решение №60170 от 13.05.2022 г. По т.д.№1435/2020 г. по описа на същия съд,II-ро т.о.,която се споделя и от настоящия състав.Съгласно същата практика,правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява,ако приживе пострадалият отправи извънсъдебно искане да му бъде заплатено обезщетение от задълженото за това лице,като е без значение дали правото на обезщетение за неимуществени вреди е било упражнено по исков ред или извънсъдебно-с отправено до застрахователя искане за заплащане на обезщетение,тъй като последиците от предявяването на иск са свързани с възникването на процесуално правоотношение и възможността за настъпване на правоприемство в него,но не и с възникването и упражняването на правото на обезщетение.В случая наследодателят на ищците С. Ю.-баща на С. и Г. Ю. и съпруг на ищцата Х. Ю.,е предявил приживе пред ответника-застраховател претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на ПТ,настъпило на датата 11.08.2018 г. в гр.Х.,по която претенция при ответника е била образувана щета №*/13.08.2018 г.,като по тази щета ответното дружество не е предложило и не е изплатило по доброволен път застрахователно обезщетение.След предявяване на претенцията пред застрахователя С. Ю. е починал на датата 03.11.2018 г. и за наследниците му е процесуално и материално-правна легитимация да предявят пред съда искове по чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.498,ал.3 от КЗ за изплащане на обезщетение за причинените приживе на наследодателя им неимуществени вреди вследствие на горния пътен инцидент.