Решение № 1497 от 11.08.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2904/2022
- Вид
- Решение № 1497
- Подписан
- 11.08.2023
- Състав
- ВЕЛИЧКА АТАНАСОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 58 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 62, ал.1, 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 62, ал. 1, т. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 62, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 62, ал.1, 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал. 1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.29 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№1497 гр.
Пловдив, 11.08.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, І отделение, XIV състав в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА при секретаря Недялка Петкова и с участието на прокурор Анелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 2904 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 62, ал.
3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Жалбоподателят Б.М.А., ЕГН ********** ***, оспорва заповед № Л-4679/02.11.2022г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наредено жалбоподателят А., осъден на доживотен затвор, специален режим, да бъде преведен в Затвор гр. София за доизтърпяване на наложеното наказание.
С жалбата се иска отмяна на акта поради незаконосъобразност и необоснованост. Отрича са наличието на релевираните в заповедта основания по чл. 62, ал.1, 4 от ЗИНЗС. Прави се искане за отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя и чрез адв. Д.. Счита, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства относно противозаконността на оспорения административен акт. Жалбоподателят представя писмена защита – основна и допълнителна. Посочва, че преместването му в затвора в гр.София е твърде далече за него и семейството му. Претендират се разноски по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът - главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., представя писмен отговор и доказателства по делото. В с.з. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участвалия прокурор, намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено следното:
Жалбоподателят е лишен от свобода, като търпи в затвора в град Пловдив наказание наложено му с присъда № 79 от 27.09.2017 г. по НОХД № 488/2016 г. на ОС Пловдив, потвърдена с решение по ВНОХД №321/2020г. на Апелативен съд - Пловдив и решение по НД № 791/2021 г. на ВКС на РБ, осъден на „Доживотен затвор“ по чл.116, ал. 1, т. 6 и т. 12, вр. с чл.29 от НК. Посочва се, че наказанието е приведено в изпълнение с начало 14.02.2022 г. при първоначално определен от съда „Специален режим“ от 14.02.2022 г„
В периода 01.04.2015 г. до получаването на влязлата в сила присъда по НОХД № 488/2016 г., същият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 2213/2015 г. по описа на ОС Пловдив, за извършено от същия престъпление ло чл.116, ал. 1, т.7 от НК.
Цитираното по-горе наказателно дело е висящо производство пред ВКС на РБ, по НД № 559/2021 г., обявено за решаване. Към настоящия момент, мярката за неотклонение не е променена.
За да издаде процесната заповед, главният директор на ГДИН е посочил постъпило в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ предложение от началника на затвора град Пловдив, с peг. № 5564/29.10.2022 г. /л.7 и л.54 по делото/ за прилагането на чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС, спрямо лишения от свобода Б.М.А.. От същото ставало ясно, че е в затвора Пловдив е получена оперативна информация, че осъденото лице проявява интерес към снабдяване/внасяне на територията на затвора на огнестрелно оръжие, с оглед осъществяване на бягство. Извършено е претърсване на спалното помещение, в което е настанен същият и е открит мобилен телефон. При изземването на телефона л.св. А., оказва съпротива и е приложена физическа сила в рамките на закона. Посочено е в заповедта, че са събрани достатъчно по обем данни и доказателства, които ясно и категорично сочат подготовка за извършване на бягство.
Посочено е, че оперативните данни се съдържат в официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и съставляват доказателства за удостоверените с тях факти и обстоятелства. Посочено е, че цитираните официални документи с удостоверителен характер се ползват с материална доказателствена сила, обвързваща органите по изпълнение на наказанията, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, който го е издал, са се осъществили.
Прието е, че случаят попада в обхвата на компетентността на главния директор на ГДИН - за произнасяне, по реда на чл.
62, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС при хипотезата на други важни съображения, свързани със сигурността в местата за лишаване от свобода. Въз основа на тези данни органът е приел, че следва да издаде процесната заповед с основание чл. 62, ал.1, т. 4 ЗИНЗС с цел предотвратяване на опасни ситуации и наличието на важни съображения относно осигуряване безопасността и сигурността в затвора гр. Пловдив.
В предложението на началника на затвор
Пловдив се посочва, че лишеният от свобода А. е носител на среден риск от рецидив – 41т. Посочва се, че лишеният от свобода Б.А. през престоя си досега е награждаван 2 пъти - през 2015г и през 2017г. и наказван 3 пъти както следва: заповед № 782/25.05.2018г.с писмено предупреждение за намерена пила; заповед № 2383 / 28.12.2018г. с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца за намерен мобилен телефон; заповед № Л-1080/ 04.05.2022г. с лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца за намерен мобилен телефон.
Твърди се, че на 28.04.2022г. е получена оперативна информация, че л.св. А. проявява интерес към снабдяване/внасяне на оръжие - пистолет с оглед последващо бягство. Извършено е претърсване на стаята, където се намира осъденият и е намерен мобилен телефон, при което от същия е оказана и съпротива при изземването, като е приложена и физическа сила в рамките на закона. Посочено е, че са събрани достатъчно по обем данни, които ясно и категорично сочат за подготовка за извършване на бягство от затвора - Пловдив. Според предложението оперативните данни се съдържали в официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал.1 ГПК и съставляват доказателства за удостоверените с тях факти и обстоятелства, а именно за събраната оперативна информация с peг. № 2182/29.04.2022г. Предвид гореизложеното счита, че са налице предпоставки за възникване на опасни ситуации застрашаващи сигурността на затвора - гр. Пловдив и са обстоятелства, които налагат преместването на осъденият на доживотен затвор Б.А. в друг затвор.
По делото е приложена докладна записка с peг.
№ 2182/29.04.2022г. на инспектор А.Т. в сектор „Вътрешна сигурност“ в Затвора – гр.Пловдив, съгласно която: „На
28.04.2022г., при провеждане на беседа с лишен от свобода, е получена информация, че Б.М.А. (осъден на доживотен затвор за престъпление по чл. 116 от НК, настанен във втора група, килия № 76, на специален режим) проявява интерес към снабдяване и/или внасяне на пистолет, с цел последващото му използване за бягство от Затвор - Пловдив. По мнение на източника, възможен вариант за бягство са времената през който л. св. пребивава на „голямото“ каре, предвид по-голямата свобода на действие. Получената информация с обсъдена с ръководството на затвор - Пловдив, в резултат на което в 15.45 часа на 28.04.2022г. е извършено претърсване на килия № 76 и от Б.А. е иззет мобилен телефон с марка Redmi 9 (заключен). При изземане на мобилния телефон л. св. оказва съпротива, в резултат на което спрямо него е приложена физическа сила, в рамките на закона. Непосредствено след изземане на телефона, същият е отключен. От извършения анализ на данните в мобилното устройство са установени снимки на различни маршрути от и до определени точки в Пловдив, в т. ч. и от затвор - Пловдив. На една от снимките са налични записки за точните часове на определи мероприятия в Затвор - Пловдив. По този повод на 29.04.2022г. е извършено повторно претърсване на килия № 76, откъдето са иззети записките на А.. Предварителния анализ на същите дава основание да се предполага, че част от тях кореспондират с извършеното от А. престъпление и неговата защита, но друга (определени маршрути като тези, започващи от затвор Пловдив) нямат връзка с него. Въз основа на получената до настоящия момент информация е проведен инструктаж на дежурните длъжностни лица за повишаване вниманието към Б.А. по време на престойте му на открито, както и извършване на периодични проверки на килията в която е настанен, при необходимост. На източника са поставени задачи за разширяване на получените данни и придобиване на допълнителна информация.“
По делото са представени от ответника освен посочените заповед на главния директор,предложението на началника на затвора и докладната записка на сектор Вътрешна сигурност, още: три броя заповеди за наказание, протоколи за претърсване, докладни записки и обяснения от Б.А., списък с разрешени вещи.
Във връзка с твърденията за бягство и интерес към снабдяване с пистолет, по делото се разпитаха свидетелите И.Б.А., С.М.Б. и А.П.Т..
И.Б.А., л.св. сочи, че с жалбоподателя били около една година през 2021-2022 г. /или 2020г. 2021 г., както казва жалбоподателя/ в килия 76, по 4-5 човека били. Посочва, че в затвора е забранено да се наднича през прозорците и нямат право да разговарят с други лишени от свобода, с други лица отвън сградата. Забранено е да се качват и на прозорците. Ако се случи, ще ги накажат. По време на престоя е чувал през деня подмятания по негов адрес от работещите л.с., които работят отвън, лишени от свобода. Техният прозорец е с изглед към карето, където отивали на обяд, на площадката. Когато се съберели много лишени от свобода, подмятали на Б. кога ще се махне, няма ли да си копае тунел, да се маха“, не си ли е взел автомат. Посочва, че в стаята не могат да се видят хората отвън и кой говори така. На свидетеля не са му подхвърляли такива думи, били лично към него Б., обръщали се с името му. Посочва, че когато ходят на баня да се къпят, килията оставала празна, а като се върнат Б. 0си проверявал документите и казвал, че са му изчезнали документи. Почвали кавги в килията, защото той мислел, че някой от съкилийниците му ги е взимал. Казвал, че са важни документи по делото. Когато отидели на лекар или на баня, след това под възглавницата си Б. намирал бележки, на които пишело „няма ли да се махнеш“, „ти не си за тук“, „махай се“. Св. е виждал два пъти такива бележки, но не може да каже кой ги е оставил.
Посочва, че телефонът на Б.А. бил черен марка RedMi, и го давал на много хора да го ползват – в стаята и в съседните килии. Знае, че този телефон го е взел от О., също затворник, който наскоро починал. Св. не го е ползвал този телефон, тъй като нямат право да имат телефон в затвора. И св. имал телефон, но му го взели през 2021 г. и го наказали. Взел го от същия човек за 60 кутии цигари го купил през 2020 г. със СИМ карта, предплатена.
Св. А. е виждал конфликт с други затворници и
Б.А. - обиждали го и го наблюдавали. Б.А. е имал трайни конфликти, единият е с В.
К.. За това Б. се преместил от неговата стая в тяхната. Другият бил М., май А..
Той бил в килия 76. Св. е чувал закани за отмъщение, чувал е В. К. да казва, че ще му отмъсти по някакъв начин. Св. уточнява, че В. К. е бил полицай. Посочва, че килия 76 не била постоянно заключена. Не знае защо са подмятанията, нито тези през прозореца. Не е присъствал при изземването на мобилния телефон на Б.А..
Св. вече бил осъден и трябвало да излязе от килията.
Св. С.М.Б. сочи, че с Б.А. били две години в една килия - от 2019 до 2021 г. За кратко време - 2 мес., преместили свидетеля в друга килия. Сочи, че докато били в една килия, Б. получавал заплахи. Било забранено да се качват на прозорците и да разговарят с останалите. Отвън ги питали, но не било разрешено. Свидетелят посочва, че не е чувал да се е говорило, нещо да са ги викали отвън. Б.А. се преместил в килия 76 защото, според това което той му казал, не се разбирал със съкилийниците си и главно с В.. Не знае защо не са се разбирали. Посочва, че В.
Разпечатката съдържа 39 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/518338a5-d2e1-45f6-b2a9-290d70693027