Решение № 17275 от 25.09.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19990/2024
- Вид
- Решение № 17275
- Подписан
- 25.09.2025
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- § 1, т. 42 · Закон за енергетиката
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- Чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61 и сл. · Наредба за топлоснабдяването
- чл. 61, ал. 1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 17275 гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. П.А като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110119990 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Л.
Б.а и Л. Б. Й. кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми, а именно: 352,44 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот на адрес: АДРЕС за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 51,87 лева - мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 23.04.2019г., както и суми за дялово разпределение:
39,69 лева - главница за периода от м.04.2016г. до м.04.2018г., ведно със законната лихва от 14.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,93 лева - лихва за периода от 30.05.2016г. до 23,04.2019г., както следва:
- за Б. Л. Б.а – сумата от 234,96 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ), доставена в топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 84518 за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 34,58 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 14.09.2016 г. до 23.04.2019 г.; сумата от 26,46 лева – главница, представляваща 1 стойността за извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,62 лева – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 30.05.2016 г. до 23.04.2019 г.;
- за Л. Б. Й. – сумата от 117,48 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия (ТЕ), доставена в топлоснабден имот на адрес: АДРЕС, аб. № 84518 за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17,29 лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 14.09.2016 г. до 23.04.2019 г.; сумата от 13,23 лева – главница, представляваща стойността за извършена услуга за дялово разпределение (УДР) за периода от м.04.2016 г. до м.04.2018 г., ведно със законната лихва от 14.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2,31 лева – мораторна лихва върху главницата за УДР за периода от 30.05.2016 г. до 23.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 26222/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици/вещни ползватели на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците, с които оспорват предявените искове.
2
Ответницата Б. Л. К. оспорва исковете като погасени по давност.
Ответникът Л. Б. Й. оспорва да е налице облигационно отношение между него и ищеца. Оспорва иска за лихва за забава поради липса на главен дълг. Оспорва иска за мораторна лихва по отношение на услугата дялово разпределение, с оглед липсата на изпратена покана и съответно на забава.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл. положителния факт на плащането при наличие на твърдения в тази насока.
По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно 3 разпоредбата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на 4 ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия клиент и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че през процесния период ответниците са имали качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до процесния имот.
От представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 77 от 29.12.2008 г., том XIV, рег. № 19368, дело № 2404/2008 г. по описа на I нотариус рег. № 40 при НК се установява, че Б. Л. Б.а е придобил 2/3 ид. ч. от процесния топлоснабден имот, а Л. Б. Й. 1/3 ид. ч. от същия.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, 5 се установи, че ответниците са придобил собствеността върху процесния имот с договор за продажба от 29.12.2008 г. и в това си качество –собственици на топлоснабдения имот, са били клиенти на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.
По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че в исковия период в полза на друго лице е било учредено вещно право на ползване или имотът е бил отдаден под наем и с наемателя е сключен договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо съдът приема, че страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди през процесния период при общи условия – от 2016 г., публикувани на интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към исковия период договорът да е преустановил действието си.
Разпечатката съдържа 32 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/51833410-ebd7-4906-8679-320aaafce69b