Решение № 2698 от 08.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2698 гр. София, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110211780 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на *** срещу ЕФ серия Г, № ***, на СДВР, с който на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ се налага имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска оспорваният фиш да бъде отменен (ведно с претенция за присъждане на разноски), във връзка с което се излагат конкретни доводи за процесуална незаконосъобразност, за неправилна правна квалификация на вменяваното деяние и за недоказаност на нарушението, а при условията на евентуалност и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Въззиваемата страна излага становище за материална и процесуална законосъобразност на ЕФ, претендирайки потвърждаването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От приложените към доказателствената съвкупност ЕФ, разписка за връчване, справка относно собственост на процесния автомобил, разпечатка относно застраховка „Гражданска отговорност“, писмо от ОПП – СДВР с рег. № от 21.11.2022 г. ведно с приложенията му, списък с намерени фишове и заповед относно утвърждаване на образец ведно с приложението й - освен спазването при издаване на процесния фиш на визираната преди малко заповед (на министъра на вътрешните работи за утвърждаване) на образец, както и това, че обжалваният фиш е издаден на 23.10.2019 г. и е връчен на нарушителя на 19.07.2021 г. - още описаната в ЕФ фактическа обстановка (в това число касателно това кой е собственик на съответното МПС), към която съдът препраща (забрана за което препращане липсва в релевантната нормативна уредба), с уточнението, че се е касаело именно за управляване на съответния автомобил „Тойота“, че мястото на управление е на бул.

Ботевградско шосе“ (в гр. София) съвсем близо до кръстовището с ул. „Александър Екзарх“ 1 и в участъка на булеварда, който участък се намира между посоката, от която се идва/в която се отива от/към бул. „Ситняково“ и ул. „Александър Екзарх“, както и че същественото е това, че по отношение на съответния автомобил процесната задължителна застраховка (застрахователен договор) към процесната дата не е била сключена (не е имало валиден застрахователен договор от съответния вид). Не са налице логически обосновани основания за съмнение е достоверността на който и да е от визираните доказателствени материали, в това число от гледна точка на тяхната логичност, на липсата на вътрешни противоречия или такива между отделните така визирани материали, както и от гледна точка на източника им.

Правилно при това положение е приложен при издаване на ЕФ материалният закон. Следва да се има предвид, че в чл. 638, ал. 4 от КЗ в действителност е предвиден особен състав на административно нарушение, който е свързан не само с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка, но и с управляването на съответното МПС.

Относно конкретните възражения, релевирани от въззивника, чийто отговор не е даден погоре:

Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ не се явява част от правната квалификация на административното нарушение (съобрази относно изискуемото съдържание на ЕФ чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ!).

Позоваването в обжалвания ЕФ на разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ и това, че ЕФ по КЗ във връзка с липса на съответния вид сключен и валиден застрахователен договор се издава винаги заради управление на МПС водят до единствения възможен извод, а именно, че обвинението по фиша включва и това, че превозното средство е било управлявано (във фактически план наличието именно на управление освен от самия ЕФ се установява и от релевантния снимков материал, за който ще стане дума и по-долу, в който снимков материал разположението на процесното МПС върху пътното платно еднозначно сочи, че същото е в процес на управление /а не е паркирано/), което обвинение съвсем очевидно съобразно съдържанието на подадената до съда жалба е разбрано от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в която връзка, изводимо от чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, няма как да се касае за съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото процесуалното право на защита на въззивника реално не е ограничено (от страна на жалбоподателя се излагат аргументи, изведени просто от това, че в ЕФ формално липсва словно описание на управлението на превозното средство, но иначе се коментира с демонстриране на отлични познания за нея съответната релевирана във фиша нормативна уредба, която, както вече стана дума, се отнася именно до хипотези на управление на МПС). Аргумент в полза на застъпваното тук становище се явява и самото излагане на доводи от страна на дружеството-жалбоподател относно квалифициране на случая като маловажен (чл. 28 от ЗАНН), което логически няма как да не бъде обусловено (в това число в светлината на изложената от страна на същото дружество аргументация досежно релевантната нормативна уредба, приложима при управление на превозното средство) именно от факта на управление на съответното МПС (иначе просто няма как да се касае за административно нарушение от съответния вид, което да може да се санкционира 2 чрез такъв ЕФ). Още тук следва изрично да се посочи, че наличието на нетълкувателна съдебна практика по други производства в един или друг смисъл се явява ирелевантно.

Доводите на жалбоподателя, че не може по тълкувателен път да се извлича действителният вложен в ЕФ смисъл са базирани на разсъждения, които не намират опора в закона – уредбата по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, респективно тази по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 (и особено т. 1) от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, еднозначно указва, че от значение в крайна сметка е това дали се е стигнало до ограничаване на процесуално право, т. е. до реално неблагоприятно засягане на такова право; ако отговорът на този въпрос е отрицателен и не се касае за нарушение на процесуалните правила по останалите извън т. 1 други точки на чл.

348, ал. 3 от НПК, то няма как в светлината на уредбата по чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от ЗАНН да е налице основание за отмяна на съответния акт по чл. 58д от ЗАНН, в това число ЕФ.

Несъвършенството на обжалвания фиш от гледна точка на конкретизацията на лицето, от което се търси отговорността, действително е налице, но при всяко положение поне предвид налагането на имуществена санкция, съобразявайки чл. 83 от ЗАНН, в крайна сметка не може да има съмнение, че отговорност е потърсена от юридическото лице, явяващо се собственик на автомобила, а не от неговия законен представител (явяващ се физическо лице). И тук за съществено нарушение на процесуалните правила не може да се говори (в светлината отново на уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН), щом действително санкционираното лице все пак е упражнило процесуалното си право на жалба.

Независимо дали бул. „Ботевградско шосе“ в гр. София се пресича с бул. „Ситняково“, то няма съмнение, че обвинението е свързано с управление на МПС именно по бул.

„Ботевградско шосе“, т. е. при всяко положение по път, отворен (ноторно /общоизвестно/) за обществено ползване, което е същественото в тази връзка от гледна точка на упражняването на процесуалното право на защита на санкционираното лице (независимо дали изобщо в тази насока се касае за нарушаване на процесуалните правила, съобрази изложеното по-горе досежно чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН и чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!). Иначе, следвайки логиката на жалбоподателя, към съдържанието на ЕФ от гледна точка на описание на мястото на извършване на административното нарушение могат да се поставят все нови и нови изисквания за все по-голяма детайлизация, например от рода на това за кой точно метър от съответния пътен участък става въпрос и пр.

В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. чл. 647, ал. 3 от КЗ се съдържат изискванията към съдържанието на ЕФ, като сред тях липсват такива относно посочване на автор, дата на издаване и др.

Фикцията по чл. 189, ал. 11 от ЗДвП визира само правните последици на съответните властнически актове и от нея не може да се извежда какъвто и да било аргумент относно изискванията към реквизитите на ЕФ. Иначе абсурдно е да се извежда аргумент за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с липсата в ЕФ на указания във връзка с възможното обжалване на фиша, щом съответното право на жалба реално (надлежно) е било упражнено.

АТСС, визирани в чл. 638, ал. 4 и чл. 647, ал. 3 от КЗ, са тези по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП 3

(просто няма какви други АТСС да визира така коментираната преди малко уредба по КЗ), но разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ препраща към правилата на ЗДвП досежно самото издаване на ЕФ, а пък разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП се отнася до осъществяването на контрола по отношение спазването на правилата за движението, като липсва каквато и да било логика така визираната разпоредба да се отнася до други правила освен тези по ЗДвП, респективно по съществуващата въз основа на него подзаконова нормативна уредба (а не тези по КЗ). При всяко положение, обаче, дори така застъпваното преди малко да не беше вярно, сочените от страна на жалбоподателя като неспазени конкретни изисквания по Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата имат своята правна логика като такива, свързани със скоростния режим по ЗДвП, а не с уредбата по КЗ, сочена като нарушена с обжалвания ЕФ. В процесния случай използваната автоматизирана система за контрол не функционира като средство за измерване, респективно съответните изисквания по ЗИ, в това число относно одобряване на типа и успешно преминаване през метрологични проверки, се явяват ирелевантни. Това се отнася и до протокола по чл. 10 от споменатата преди малко наредба, който има своя правен смисъл именно във връзка със спецификите, свързани най-вече със скоростния режим по ЗДвП, с предписанията на пътните знаци и пътната маркировка, с това дали се касае за населено място и пр. обстоятелства, които са ирелевантни за това налице ли е административно нарушение, визирано в чл. 638, ал. 4 от КЗ. С други думи, отново в светлината на уредбата по чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН и по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, при всяко положение, дори и да следваше да се приеме, че в тази връзка е налице нарушаване на процесуалните правила, то същото не би се явило съществено.

Изрично следва да бъде отбелязано, че абсолютно никакви логични основания не са налице съдът да се усъмни, че това, което се вижда на съответната снимка, постъпила допълнително в съда с писмо от ОПП – СДВР, не отговаря на реалността. Автоматизираната система в случая служи за просто заснемане, като никакво основание няма дори само за съмнение относно това, че системата не може да генерира достоверен запис относно датата на заснемането.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не може да дерогира прилагането на разпоредба от по-висок нормативен ранг като тази на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която разпоредба (последната спомената) изисква именно издаване на ЕФ, щом нарушението е установено посредством АТСС.

Към допълнително постъпилото (по искане на съда след възобновяването на съдебното следствие) писмо от ОПП – СДВР е приложен не само снимков материал, но и такъв, съдържащ данни за географски координати, дата, час и регистрационен номер, като при съпоставката на визираното писмо, приложенията му и атакувания ЕФ се получава верига от доказателствени материали, налагаща единствени възможни изводи по фактите относно съответното управление на МПС съгласно възприетата от съда фактическа обстановка (виж по-горе!), независимо от това, че върху съответната снимка и върху разпечатката от 4 географска карта липсват данни, изрично свързващи ги с процесния ЕФ; такива, обаче, има в писмото, с което снимката и разпечатката се изпращат на съда и няма причина това писмо, включително с оглед източника му и отговорността, която би се носела при съзнателна недостоверност, да не бъде кредитирано. От така визираното писмо еднозначно следва и това, че на съда първоначално са били изпратени материали, които очевидно не са свързани с процесния случай и това съвсем очевидно е станало поради грешка от чисто техническо естество.