Решение № 195 от 31.05.2023, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Русе, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Мария Велкова

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20234500500076 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Е. Д. Д., от гр.Русе е обжалвал решение №1402 от 08.11.2022г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 3486/2022 г., в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният от него иск срещу М. И. И. за заплащане на обезщетение за недобросъвестно водени преговори за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Р. по бул. „Г. Д.“, местност „Г.“, представляващ 450/1137 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1189 кв.м., включващо сумата от 500 лв., предявени частично от 3 259,34 лв. за погасена договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит, сключен от Д.Д. Ц., сумата от 150 лв., предявена частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия договор за кредит, сумата от 500 лв., предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски кредит, сключен от Е.

1

Д. Д., сумата от 100 лв., предявена частично от 210 лв. такса ангажимент по същия договор, сумата от 3 750 лв. частично предявена от 20 655,54 лв., представляваща разходи за направени подобрения в процесния недвижим имот.Излага съображения за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.Моли въззивният да отмени решението в тази част и да постанови друго, с което да уважи претенциите, при законните последици.

М. И. И., от гр.Русе, е обжалвала същото решение в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца Е. Д. сумата от 25000лв, получена на неосъществено основание във връзка с обещание за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, бул. „Г.Д.“ местност „Г., представляващ 450/1137 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, както и да заплати разноските по делото.Излага доводи за неправилност на решението в тази част поради нарушение на процесуалния закон.Твърди, че първоинстанционният съд се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.Моли въззивният съд да отмени решението в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 25000лв, ведно със законната лихва върху същата, считано от 07.05.2019г., както и 2404лв разноски. Претендира разноски.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по искова молба на Е. Д. Д. против М. И. И. И. И. И., с която са предявени искове с правно основание чл.12 и чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД като се претендира обезщетение за вреди от недобросъвестно водене на преговори и връщане на даденото с оглед на неосъществило се правно основание.С решение №260560 от 09.12.2020г. постановено по гр.д.№2486/19г. по описа на Русенския районен съд, исковете срещу И. И. са отхвърлени, а М. И. И. е осъдена да заплати на ищеца Е. Д., сумата от 4000 лв, недължимо платена по нищожен предварителен договор за продажба на 450/1137 ид. ч от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: гр. Русе, бул. Г. Д., м.“Г.“, с площ 1189 кв. м., ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 500лв предявена частично от 2

3259,34лв за погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2016 г., сключен от Д.

Д. Ц., сумата от 150 лв. –предявена частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия договор; сумата от 500 лв. – предявена частично от 1 898, 63 лв., представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15063609/19.07.2017 г., сключен от Е. Д. Д., сумата от 100 лв. –предявена частично от 210 лв-такса ангажимент по същия договор, ведно със законната лихва върху тях, считано от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане. Ответницата М. И. е била осъдена да заплати на ищеца и сумата от 3750лв частично от 20655,54лв представляваща обезщетение за направени подобрения в процесния имот.Решението е било обжалвано от М. И. И. в частта, в която е осъдена да заплати посочените суми и е влязло в сила по отношение на И. И..

С решение №141 от 16.06.2021г. на Русенския окръжен съд, постановено по в.гр.д.184/21г. по описа на РОС, решението на първоинстанционния съд от 09.12.2020г. по гр.д.№2486/19г. е обезсилено в частта, с която ответницата М. И. е осъдена да заплати на ищеца Е. Д. следните суми: сумата от 4 000 лв. - недължимо платена по нищожен предварителен договор за продажба на 450/1137 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с адрес гр. Русе, бул. „Г. Д.“, м. Г., ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 500 лв. предявена частично от 3 259,34 лв. за погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS14280819/13.12.2017 г., сумата от 150 лв. - предявена частично от 350 лв. за такса ангажимент по същия договор; сумата от 500 лв. - предявена частично от 1 898,63 лв., представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS15063609/19.07.2017 г., сумата 100 лв. - предявена частично от 210 лв. такса ангажимент по същия договор, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 07.05.2019 г. до окончателното им изплащане; сумата от 3 750 лв. частично от 20 655,54 лв., представляваща обезщетение за направени подобрения в процесния имот с идентификатор ***, с адрес гр.

Русе, бул. „Г. Д.“, м. Г., ведно със законната лихва върху нея считано от 07.05.2019 г. до окончателното и изплащане.Делото е върнато на Русенския районен съд за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на същия 3 съд.

При новото разглеждане на делото съдът е осъдил М. И. да заплати на Е. Д. сумата от 25 000 лв. получена на неосъществено основание във връзка с обещание за сключване на договор за покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в гр. Русе, , ведно със законната лихва върху нея от 07.05.2019 г. до окончателното плащане, както и 2 404 лв. -разноски по делото.С решението е отхвърлен иск на Е. Д. за заплащане на обезщетение за недобросъвестно водени преговори за сключване на договор за покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в гр. Р.бул.“Г. Д.“, м.Г., включващо сумата от 500 лв., предявена частично от 3259, 34 лв., за погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-14280819/13.12.2017 г., сумата от 150 лв., предявена частично от 350 лв., за такса ангажимент по същия договор, сумата от 500 лв. –предявена частично от 1 898, 63 лв., представляваща погасени договорна лихва и застрахователни премии по Договор за потребителски паричен кредит PLUS15063609/19.07.2017 г., сумата от 100 лв., предявена частично от 210 лв. такса ангажимент по същия договор, сумата от 3 750 лв. –частично предявена от 20655, 54 лв., представляваща разходи за направени подобрения в имота, ведно със законната лихва върху тях от 07.05.2019 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №149 от 05.07.2013г. на нотариус рег.№217, вписан в СлВпРусе с вх.рег. №9812/08.07.2013г., Акт 19,т.24 се установява, че ответницата М. И. закупила от М. Х.У.и М. Й. У. 450/1137 ид. ч от поземлен имот с идентификатор *** с площ 1189кв.м, подробно описан в нотариалния акт, с реално право на ползване откъм имот с идентификатор ***, за сумата от 6 000 лв., която продавачите декларирали, че им е била платена изцяло от купувачката.

По делото не се спори, че през м.декември 2016г. ищецът Е. Д. разбрал от И. И.-баща на ответницата, че този имот, заедно със сградата, която била снабдена с ел.енергия и вода, се продава. Ищецът твърди, че И. се представил за собственик на имота; постигнали съгласие да му продаде имота при цена 55000лв, от които 25000лв да заплати до м.август 2017г. По делото е установено, че към м. декември 2016 г. в процесното място действително е 4 имало изградена сезонна постройка, но собственик на имота е М. И.-дъщеря на И. И..В съдебно заседание на 22.06.2022г. в производството пред първоинстанционния съд Д. е заявил, че през м.януари или м.февруари 2017г.

И. му казал, че процесният имот всъщност е на М. И., но го уверил, че няма да има никакви проблеми във връзка с продажбата.Не се спори, че през м.май 2017г. именно И. И. въвел Д. в имота.

По делото са представени договори за потребителски паричен кредит.

С първия договор от 13.12.2016г., сключен между БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД и Д.Д. Ц., б.на ищеца, банката предоставила на Д.Ц. кредит в размер на 10000лв. Съгласно условията на договора, з аемополучателят се е задължил да върне на кредитора общо 14 011, 90 лв., с включени такса ангажимент от 350 лв., застрахователна премия от 1 960 лв. и договорни лихви.Свидетелката Р. установява, че ищецът убедил баща си да вземе банков заем, за да му помогне да плати цената на имота.

В договор за паричен заем от 14.12.2016г. сключен между Д. Ц.и Е. Д. е посочено, че Ц. предоставя на сина си сумата от 10000лв която е получил като кредит от БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД за покупка на недвижим имот, срещу задължение на Е. Д. да заплаща месечните вноски по кредита.

От договор за паричен кредит, сключен между БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД и Е. Д. на 19.07.2017г. е видно, че ищецът е взел кредит от 6000лв., със застрахователна премия от 1 243, 20 лв. и такса ангажимент от 210 лв.

Представен е и „договор за паричен заем“, в който е посочено, че Р.

Р. е предала на Е. Д. сумата от 6000лв , която била получила по договор за кредит от 17.08.2017г. сключен с БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД, за покупка на имот за съвместно обитаване. В т.нар.договор за заем, в който не е предвидена клауза за връщане на сумата, е уточнено, че Р. е фактическа съпруга на Е. Д..

В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани И. Н. и И. М.. Първият свидетел се занимава със строителство. С показанията си установява, че когато за първи път посетил имота, в него имало постройка на един етаж с две стаи и вътрешна тоалетна, а до сградата-паянтов шапрон.

През м.май 2017г. по молба на Е. Д. започнали ремонт, при който изградили стая на мястото на шапрона, с вътрешна тоалетна.Сменили дограмата, 5 поставили ламинат и ламперия, фаянс. Според Н – до м.август 2017г. ремонтът бил почти завършен.Свидетелят М. е виждал недвижимия имот през м.април 2017г. и през м.август 2017г.Видял, че е направена голяма реконструкция – цялостен ремонт.През м.октомври/ м.ноември 2017г. свидетелят е присъствал на телефонен разговор между ищеца и бащата на ответницата, при който ищецът се интересувал как да осъществи връзка с М., за да плати втората вноска –според М.- около 30000лв.

По делото не е било спорно, че М. И. живее трайно в чужбина и че когато през м.август 2017г. се върнала в България, станало ясно, че тя не е информирана за уговорките между баща й и Е. Д. за продажба на нейния имот.Ответницата уведомила ищеца за това, че тя дори не е едноличен собственик на целия имот и че изградената в него постройка е незаконна.Тъй като Д. не се отказал от намерението да купи имота, двамата се били разбрали продажбата да стане през м.февруари 2018г.При последващ разговор – в края на 2017г., ответницата уведомила ищеца, че тя има неуредени финансови отношения със съсобственика на имота – М.У. и му казала, че трябва на него да плати остатъка от продажната цена – 30000лв.Казала още, че ще упълномощи Узунов да му продаде имота.

С исковата молба е представена разписка от 03.01.2018г., издадена от М. И., в която удостоверява, че е получила от Е. Д. сумата от 4000лв, представляваща част от продажната цена на следния недвижим имот :