Решение № 284 от 08.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Пловдив, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000178 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260480/30.12.2021г., постановено по търг. д. №757/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, „ЗЛИ“ , ЕИК *********** е осъдено да заплати на Г. П. Х., ЕГН ********** сумата 24 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 15.06.2019г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „К. ш. и А. С.“ , причинено от С. К. при управление на лек автомобил „С., ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва 17.08.2019г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв. и искът за заплащане на обезщетение за забава за периода 15.06.2019г. – 16.08.2018г. „ЗЛИ“ е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив - в полза на бюджета на Съдебната власт, съобразно уважената част от иска, държавна такса в размер на 960лв. и възнаграждение за вещи лица по допусната КСЕ в размер на 145лв. „ЗЛИ“ е осъдено да заплати на адв.

МИ Б. от Адвокатска колегия Пловдив адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗА в размер на 1 250лв. Г. П. Х. е 1 осъден да заплати на „ЗЛИ“ разноски в общ размер от 285лв. Посочена е банкова сметка, по която могат да бъдат изплатени от „ЗЛИ“ BG87UBBS********.

С решение №260033/02.02.2022г. по реда на чл.247 от ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260480/30.12.2021г., като досежно акцисорния иск за законна лихва да се чете: „ отхвърля иск за заплащане на обезщетение за забава за периода 15.06.2019г. – 16.08.2019г.“.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - „ЗЛИ“ АД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция е уважена над сумата от 14 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. до присъдения размер от 24 000лв. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. На първо място се позовава на нарушение принципите на справедливостта, визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че съдът не е отчел икономическата ситуация в страната, предвид минималната работна заплата към въпросния период, средното годишно възнаграждение, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението, индикатор за което са лимитите на застраховка „Гражданска отговорност“. Изложени са подробни съображения в тази насока. Като нарушение на материалния закон се сочи и неспазване на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД, като е изразено несъгласие с определената от първоинстанционния съд степен на съпричиняване от странана пострадалия – 20%. Счита, че степента на съпричиняване от страна на пострадалия намира процентно изражение минимум 30% до 50%. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, както и да се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 14 000лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2019г. до присъдения размер от 24 000лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна - Г. П. Х.. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва изцяло подадената от „ЗЛИ“ АД въззивна жалба.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от 2 ищеца в първоинстанционното производство Г. П. Х.. Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която исковата претенция е отхвърлена над сумата от 24 000лв. до пълния предявен размер от 60 000лв.

Счита, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения за заниженост на определения от съда размер на обезщетението – 30 000лв., който размер не е съобразен с вида на претърпените от ищеца травми, както и интензитета на причинените му болки и страдания. Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд за наличие на съпричиняване, както и определената степен на съпричиняване. В тази насока се коментира заключението от съдебноавтотехническата експертиза, като се твърди, че изводът на съда за наличие на съпричиняване почива на необоснованото заключение от САТЕ в частта, с която е посочено, че ищецът е навлязъл на пешеходната пътека, управлявайки велосипед и така е създал опасност за движението. Твърди се, че изводите на съда за наличие на съпричиняване са в нарушение на материалния закон – чл.119 ал.4 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – „ЗЛИ“ АД. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител, оспорва изцяло подадената от Г. П. Х. въззивна жалба.

С подадените въззивна жалба и насрещна въззивна жалба не са предявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

3

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът в първоинстанционното производство – Г. П. Х., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: На 15.06.2019г., в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „К. ш. и А.

С.“, при управление на лек автомобил „С. С. К., при извършване на маневра завой наляво не е пропуснала ищеца Г.Х., който се движи по обозначена пешеходна пътека, като причинява ПТП. От настъпилото ПТП ищецът е претърпял множество телесни увреждания

– изкълчване на акромиоклавикуларната става, мозъчно сътресение, увреждане на шийните коренчета, некласифицирани другаде, увреждания на лумбо-сакралния плексус, увреждане на гръдните коренчета, некласифицирани другаде, световъртеж от централен произход, хронично посттравматично главоболие, загуба на равновесие, изтръпване и болки в областта на лява ръка, гърдите и кръста, безсъние, напрегнатост. Твърди се, че ищецът е получил и психически травми, изразяващи се във влошено състояние на съня, чести и внезапни пориви на силно безпокойство. Възстановяването му и рехабилитационните процедури са свързани с допълнителни болки и страдания за продължителен период от време.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличие на валидно сключена застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица №BG/22/1*********** . На 26.07.2019г. е отправена до ответното дружество доброволна претенция за определяне на застрахователно обезщетение, която не е удовлетворена.

Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2019г. до окончателното изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „ЗЛИ“ АД оспорва същата. Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното производство се свеждат до прекомерност на претендираното обезщетение, наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице и степента на съпричиняване.

4

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432, ал. 1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Съгласно заключението от допуснатата при първоинстанционното разглеждане на делото съдебномедицинска експертиза, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания – изкълчване на лявата раменна става между лопатката и ключицата, което е наложило оперативно лечение и имобилизация; контузия на лявото коляно с оток и охлузвания, което е довело до ограничени движения на ставата. Не е спорно, че вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на водача на л.а. „С. - С. К., която е нарушила правилата за движение по пътищата. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановеното и влязло в сила на 16.06.2020г. решение 5

№***********г. по описа на PC Пловдив, с което наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината и с което фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има обвързващата сила по чл.300 ГПК за гражданския съд. /Със съдебния акт, постановен в наказателното производство, С. А. К. е призната за виновна в това, че на 15.06.2019 г. в гр.Пловдив – на кръстовището на бул. „АС и К. ш.“, при управление на МПС „С. КР, е нарушила правилата за движение – чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Г. П. Х../ Н алице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” – застрахователна полица №BG/22/1***********, валидна за периода 12.12.2018г. - 11.12.2019г.

Първият спорен въпрос, очертан с предметните предели на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, е досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.432 ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.