Решение № 2462 от 15.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2462 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100109555 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Л. Д. С., с която е предявен срещу Д. А. Е. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата от 30 000 лева, представляващa обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен на страните имот за периода 01.01.2013 г. – 08.01.2021 г.

Претендира законна лихва по осъдителния иск от предявяване на исковата молба.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици при равни квоти, а именно – с по 1/2 идеална част на недвижим имот, представляващ дворно място с две жилищни сгради в него, находящ се в гр. София, ул. ****. Излага твърдения, че в процесния период не е допускан да ползва съсобствения имот, като ответникът го държи заключен, а имотът се обитава от непознати за ищеца лица, които вероятно са наематели на ответника. Претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота и законната лихва върху него от подаване на исковата молба.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че не е използвал процесния имот в посочения период като през 2013 г. имотът е обитаван от наемател по договор за наем с ищеца, като наемната цена е ползвана от ищеца, а след напускане на наемателя имотът не е използван, защото е негоден за обитаване - с прекъснато електрозахранване и водоподаване. Оспорва да е препятствал ищеца да ползва имота. Твърди, че не е получил писмено искане за ползване на имота. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземането.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

1

За да бъде уважен иска по чл.31, ал.2 ЗС, следва по делото да се установи наличието на следните предпоставки: 1) имотът да е съсобствен между страните; 2) да се ползва лично само от един от съсобствениците и 3) да е отправена писмена покана до ползващия съсобственик за плащане на обезщетение.

Не се установява първата предпоставка – наличието на съсобственост между страните на процесния имот и при какви квоти. Представен е по делото нотариален акт №170 от 16.06.1952 г., по силата на който Д. С. С. и Б.М.М. са придобили 1/2 ид.ч. от недвижим имот, с площ от 1650 кв.м., представляващ УПИ 1 от кв.10а по плана на Красно село – София.

Представени са и скица на поземлен имот с идентификатор *** и комбинирана скица за пълна и частична идентичност за имот с идентификатор *** и предходния градоустройствен статут на имота, както и удостоверение от ГИС – София, съгласно което имотът с идентификатор *** попада в част от УПИ I-851 от кв.10а, описан в нотариален акт №170 от 16.06.1952 г.

Представено е и удостоверение за наследници на Д. С. И., от което е видно, че ищецът и ответника, наред с трети за процеса лица са наследници на И.. Дори и да се приеме, че имената Д. С. И. и Д. С. С. се отнасят до едно и също лице, няма яснота как са се образували имотите, представляващи по предходния си градоустройствен статут УПИ I-851 от кв.10а, с площ от 1650 кв.м., включително имота с идентификатор ***, с административен адрес гр. София, ул. ****, с площ от 404 кв.м.

По тези съображения не може да се приеме за установено, че ищецът и ответникът са съсобственици по силата на наследствено правоприемство на процесния имот.

Не се установява и втората предпоставка, а именно – в процесния период имотът да се е ползвал лично само от ответника. От показанията на разпитаните свидетели С.С. и М.М. се установява, че ищецът е живеел в имота до 2010 г. (според Стойков) или 2013 г. (според М.), като ищецът е напуснал имота, защото къщата, която е обитавал, не е била годна за живеене.

След като ищецът се е изнесъл, имотът бил заключен с катинар, а през 2017 г. в имота били забелязани възрастен и млад мъж и куче. Съдът приема, че тези факти не могат да обосноват извод, че ищецът е лишен от достъп до имота.

Обстоятелството, че имотът е заключен, сочи на положена грижа да се запази имота от външно въздействие, като се ограничи достъпа до него от чужди лица. Разпитаните свидетели не дават сигурно данни дали ищецът е имал ключове от имота – свидетелят Стойков не може да каже дали ищецът е имал ключ, а свидетелят М. посочва, че след като се е изнесъл и е спрял да посещава имота, ищецът „много рядко минаваше и започна да няма достъп, няма ключове, сменени катинари, нямаше как да влезе в неговия имот.

Според мен неговият племенник го е изгонил, така ги виждам нещата“.

Изложеното от свидетеля сочи на негови предположения, а не на конкретни факти, които е възприел лично. По делото не се установява, че ищецът не е имал ключ от имота, а ако ключалките са били сменени – че именно ответникът ги е сменил. В последния случай няма данни и дали ищецът е 2 поискал ключ и съответно такъв да му е отказан, с което да е лишен от възможността да ползва имота си. Ето защо съдът приема, че не се установява ответникът да е лишил ищеца от възможността да ползва имота, като е препятствал достъпа му до него.

Не се установява и третата предпоставка – писмено поискване, адресирано до ответника, за ползване на имота или заплащане на обезщетение. По делото не се твърди покана в писмена форма да е отправяна до ответника.

С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не се установява нито една от предпоставките, с осъществяване на които законът свързва възникване на вземане за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Поради това предявеният иск следва да се отхвърли.

По изложените съображения Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Д. С., ЕГН: ********** срещу Д. А. Е., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен на страните имот, находящ се в гр. София, ул. ****, за периода 01.01.2013 г. – 08.01.2021 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3