Решение № 967 от 11.11.2019, Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 448 град Горна Оряховица,

11.11.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

КРАСИМИРА НИКОЛОВА при участието на секретаря Милена

Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 1597 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД във вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът „АГЕНЦИЯ

ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощника си – юрисконсулт И.С., твърди в исковата си молба, че на 21.08.2017г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, с ЕИК *********, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на които вземането на „УКФ” ЕАД от О.Д.К., произтичащо от договор за потребителски паричен кредит № 2377013/12.08.2016г., е прехвърлено в собственост на „АСВ” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Твърди, че на ответника е изпратено уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с изх. № УПЦ-С-УКФ/2377013 от 07.02.2018г., посредством куриерска фирма „Лео Експрес”, с товарителница № 67666139 и известие за доставяне, като писмото е върнато в цялост като невръчено. Счита, че уведомлението за цесията е получено на 13.02.2018г., съгласно Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК. Сочи, че съгласно чл.4.3. от рамковия договора за цесия, ищцовото дружество, в качеството на цесионер, се е задължило от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което има изрично пълномощно от „УКФ” ЕАД.

Твърди, че процесното вземане произтича от одобрен на 10.08.2016г. и подписан на 12.08.2016г. договор за потребителски паричен кредит № 2377013, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненеинг” ЕАД, в качеството му на кредитор, и О.Д.К., в качеството му на кредитополучател, при спазване на разпоредбите на ЗПК и на основание ОУ - неразделна част от договора за кредит. Твърди, че при условията на договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски паричен кредит с главница /общ размер на кредита/ от 51 500 лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 50000 лв. и комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от 1500 лв. Сочи, че за кредита е сключена и месечна застраховка със застрахователна премия от 24,24 лв., включена в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план към договора, като общият размер на застрахователната премия за срока на договора е 2327,04 лв.

Посочва, че чистата стойност на кредита от 50000 лв. е преведена на дата 12.08.2016г. по посочената от кредитополучателя банкова сметка, ***то си по договора. Твърди, че съгласно чл.6,ал.1 от ОУ към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на Договора се олихвява с възнаградителна лихва, като към датата на подписване на договора страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 11,49 %, и така е постигнато съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер от 27382,87 лв. Посочва, че подписвайки договора, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне, в общ размер от 81209,91 лв., платима на 96 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 845,93 лв., без последната, която е изравнителна вноска и е в размер на 846,56 лв. Твърди, че съгласно чл.12,ал.1 от ОУ към договора, при забава в плащанията на дължимите суми, кредитополучателят освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница, поради което е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 991,49 лв. за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Твърди, че

Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която е погасена до подаване на заявлението в съда, е в размер на 4327,41 лв. Посочва, че след датата на входирането на заявлението в съда по реда на чл.410 от ГПК няма плащания по задължението. Сочи, че с подаденото заявление срещу О.Д.К. се претендира същият да заплати всички падежирали, но непогасени суми до датата на подаване на заявлението, като по образуваното ч. гр. д. № 506/2018г. по описа на ГОРС е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбите на ГПК, поради което ищцовото дружество предявява настоящия иск за установяване на вземането си. Счита, че уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е получено от ответника на 13.02.2018г., като се позовава на Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д.

№ 601/2014 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че О.Д.К., като кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2377013, одобрен на 10.08.2016г., подписан на 12.08.2016г., дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 506/18г. на ГОРС, а именно : сумата от 23 737,22 лв. - частично претендирана сума по договора, представляваща главница на неплатените месечни погасителни вноски за периода от 21.03.2018г. до 21.02.2022г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; сумата от 1209,06 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.08.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга, както и да му присъди сумата от 648,92 лв. - разноски по ч. гр. д. № 506/18 г. по описа на ГОРС.

Моли съда, в условията на евентуалност, в случай, че не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу О.К., да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди О.Д.К., като кредитополучател по договор за потребителски паричен кредит № 2377013, одобрен на 10.08.2016г., подписан на 12.08.2016г., да плати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните неизплатени по процесния договор суми, а именно : сумата от 23 737,22 лв. - частично претендирана сума по договора, представляваща главницата по неплатените месечни погасителни вноски за периода 21.03.2018г. до 21.02.2022г., сумата от 2087,51 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.03.18г. до датата на подаване на исковата молба в съда 02.08.2018г.; сумата от 40,55 лв. – лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.03.2018г. до датата на подаване на исковата молба в съда /02.08.2018 г./; - законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба /02.08.2018/ до окончателно погасяване на дълга.

Моли съда да му присъди съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт И.С., с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в двете съдебни производства.

Ответникът О.Д.К. с ЕГН **********,***, редовно призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Д.П.Ц. от ВТАК, назначена като особен представител на ответника О.Д.К.. Особеният представител счита предявените искове за недопустими, респективно за неоснователни. Заявява, че цесионерът, упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, е изпратил писмо изх. № УПЦ-С-УКФ/2377013 от 07.02.2018г. до ответника, с което го уведомява за извършеното прехвърляне на вземания, но това писмо не е получено от ответника, като пратката е върната от куриера на 13.02.2017г. и други опити за уведомяване на длъжника за цесията не са предприемани. Заявява, че длъжникът не е уведомен, че потребителският му кредит е предсрочно изцяло изискуем. Излага съображения, че исковете са недопустими, репс. неоснователни, тъй като ищецът не е материално легитимиран да търси изпълнение по договора за кредит, тъй като цесията не е надлежно съобщена на ответника, поради което и съгласно чл.99,ал.4 от ЗЗД тя няма действие спрямо него. Счита, че връчването на особения представител на приложеното с исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по договора не поражда последици в правната сфера на ответника и не легитимира ищеца като кредитор. Сочи, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Счита, че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника. Твърди, че цесионерът не е направил и никакви други опити да намери длъжника, което се изисква от принципа за дължима грижа и добросъвестност. Поради това и доколкото ищецът не разполага с активна материална легитимация, счита, то предявените искове следва да бъдат отхвърлени като недопустими, респ. като неоснователни само по тази причина.

Счита, че искът е неоснователен и тъй като не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. Твърди, че в настоящия случай предсрочна изискуемост въобще не е настъпила и не може да се приеме за релевантен факт връчването на писмото за настъпване на предсрочна изискуемост на особения представител, тъй като представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Оспорва исковете не само по основание, но и по размер. Счита предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск за недопустим, в каквато насока е и трайната съдебна практика, приемаща, че е недопустим осъдителен иск, предявен след подадено от длъжника възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК. Счита, че правният интерес на кредитора е да предяви установителен иск за съществуването на вземането, и за него липсва правен интерес да предяви осъдителен иск за вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати производството по делото, тъй като исковете са недопустими, респ. ако ги приеме за допустими, да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание, ответникът О.К. не се явява.

Особеният представител на ответника – адвокат Д.Ц. от ВТАК, поддържа писмения отговор на исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че е образувано ч. гр. дело № 506/2018г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С. и М.Д.Д., чрез пълномощник – юрисконсулт А.Б., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 572/06.03.2018г. против длъжника О.Д.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и длъжника С.П.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, солидарно, за следните суми: 23737,22 лв. (двадесет и три хиляди седемстотин тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки), представляващи част от главница по договор за потребителски паричен кредит № 2377013, сключен на 10.08.2016 г. между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и кредитополучателя О.Д.К., обезпечен с поръчителство от С.П.К., вземанията по който са прехвърлени на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, а именно 48 неплатени месечни погасителни вноски за периода от 21.03.2018 до 21.02.2022 година, обявени за предсрочно изискуеми на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от общите условия към договора; 1209,06 лв. (хиляда двеста и девет лева и шест стотинки), представляващи обезщетение за забава за периода от 21.08.2017 до 05.03.2018 г. включително; законната лихва върху главницата от 23737,22 лв. за времето от 06.03.2018 г. до изплащане на вземането; 498,92 лв.