Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3496 от 17.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 5805/2026
Вид
Решение № 3496
Подписан
17.09.2026
В сила
17.09.2026
Състав
АЛБЕНА ТАКОВА МОМЧИЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 28 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3496 гр. София, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря Д. В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110205805 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С. Т. Г., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 25-4332-026547, издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро (300,00 лева) за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. Посочва, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.

28 от ЗАНН поради липсата, респективно незначителността на вредоносния резултат, инцидентността на деянието и липсата на данни за предходни нарушения от същия вид, както и ниската степен на обществена опасност на нарушителя. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. А. с пълномощно по делото. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на сторените разноски. Представя писмени бележки, в които поддържа, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, тъй като фактическото описание на извършеното нарушение и неговата правна квалификация не попадат в нито една от изрично изброените хипотези на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Допълва, че в обжалвания акт не е посочена коя от всички посочени от законодателя предложения наказващият орган е счел за нарушена. Сочи, че липсват данни за причинени материални щети на друго превозно средство. Счита, че липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че актът за установяване на административно нарушение не е съставен от лице, което лично е възприело произшествието. При условията на евентуалност счита, че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.

1

Представени са писмени бележки от юрк. К., в които оспорва депозираната жалба.

Поддържа, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения. Намира, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин извършване на вмененото нарушение от страна на жалбоподателя. Счита, че извършеното деяние не представлява маловажен случай. Моли за потвърждаване на обжалвания акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като настоящият съдебен състав анализира събраните писмени доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност намери, че фактическата обстановка се е развила по следния начин:

На 30.09.2025г., около 10:30 часа, в гр. София, на ул. „Лъчезар Станчев“ до № 4, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Г. М. Димитров“, жалбоподателят С.

Т. Г. управлявал товарен автомобил марка „Рено“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', собственост на „,,***''“ ООД. Жалбоподателят Г. предприел маневра за влизане в реда на паркираните превозни средства и реализирал пътнотранспортно произшествие с паркирания отдясно товарен автомобил марка „Форд“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***''.

Във връзка с настъпилото произшествие бил подаден сигнал до спешен тел. 112 от лице, което се представило като П. – собственик на товарен автомобил марка „Форд“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***''. На местопроизшествието пристигнал свидетелят Д. В. Г.– младши автоконтрольор на ОПП-СДВР, който съставил протокол за ПТП № 2025-1022-126591/30.09.2025г. и съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4681502/30.09.2025г. за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на жалбоподателя и на М.М.С.. Жалбоподателят получил препис от акта на същия ден и не депозирал писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение.

На 14.10.2025г. Г.В.Б. – началник група в ОПП-СДВР издала наказателно постановление № 25-4332-026547, издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153,39 евро (300,00 лева) за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя Г. на 14.03.2026г. На 24.03.2026г. жалбоподателят Г. депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал – показанията на свидетеля Д. В. Г., писмо с вх. № 167613/26.05.2026г. с приложение – 1 бр. CD, писмо с вх. № 177317/03.06.2026г. с приложение – снимков материал, съдържащ 6бр. снимки, писмо с вх.

№ 196166/18.06.2026г. с приложение – 2 бр. справка за регистрация на МПС, декларация, скица на ПТП, протокол за ПТП № 2025-1022-12659-1/30.09.2025г., справка картон на водача, заповед № 513з-9623/13.09.2024г., заповед № 8121к-12047/12.09.2024г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Д. В. Г. относно извършената проверка на жалбоподателя, доколкото неговите показания са непротиворечиви, последователни, подробни и логични. Същите се потвърждават изцяло от съставените писмени документи, поради което съдът се довери изцяло на заявеното от свидетеля. От показанията на свидетеля Г. съдът получи информация относно извършената проверка след подадения сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие. Свидетелят бил изпратен от дежурния на местопроизшествието, където установил виновния водач, заснел щетите по превозните средства, тествал жалбоподателя за употреба на алкохол и съставил необходимите документи. Свидетелят си спомня, че действията на жалбоподателя се изразяват в извършване на маневра за паркиране жалбоподателят реализирал пътнотранспортно произшествие с паркирано превозно средство. Не си спомня дали водачът на паркираното превозно средство е бил установен. Самият свидетел не е възприел инцидента – установил е нарушението по дадените сведения и констатираните щети на двете 2 превозни средства.

Съдът се довери на събрания и проверен писмен доказателствен материал, поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация по случая и доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав, поради което съдът го кредитира изцяло.

От писмо с вх. № 167613/26.05.2026г. се установява съдържанието на подадения сигнал до тел. 112 във връзка с настъпилото произшествие. Лице, което се е представило като П. е подал сигнал за това, че пред сградата на КАТ товарен автомобил с рег. № ,,***'' предприел маневра за паркиране и реализирал пътнотранспортно произшествие с паркирания товарен автомобил марка „Форд“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***''.

От писмо с вх. № 177317/03.06.2026г. съдът получи информация, че ОПП-СДВР не разполага с видеозапис от местопроизшествието на 30.09.2025г., между 10:00 часа и 11:00 часа на ул. „Лъчезар Станчев“ № 4. Представен е снимков материал, възпроизвеждащ констатираните материални щети по двете превозни средства.

От писмо с вх. № 196166/18.06.2026г. съдът получи информация относно история на регистрацията на товарен автомобил марка „Рено“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***'' и товарен автомобил марка „Форд“, модел „,,***''“, с рег. № ,,***''.

От декларация, скица на ПТП, протокол за ПТП № 2025-1022-12659-1/30.09.2025г. съдът получи информация относно обстоятелствата около настъпване на транспортния инцидент.

От справката картон на водача съдът научи за наличието на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата на жалбоподателя Г., респективно съставените му актове за установяване на административни нарушения, издадени фишове и наказателни постановления и заповеди за прилагане на ПАМ.

От заповед № 513з-9623/13.09.2024г., заповед № 8121к-12047/12.09.2024г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. съдът получи информация за компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, тъй като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 14.03.2026г., докато жалбата е депозирана на 24.03.2026г. от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. От т.

2.1, вр. т. 1.3.2 от приложената по преписката заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. се установява, че лицата, заемащи длъжността младши автоконтрольор са компетентни да съставят актове за установяване на административно нарушения по ЗДвП. Видно от заповед № 513з-9623/13.09.2024г. свидетелят Г. е бил преназначен на длъжност младши автоконтрольор. I степен в 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „пътен контрол и организация на движението“ към ОПП-СДВР. Според съдържанието на т. 3.10 от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., лицата, заемащи длъжността началник група

„Административнонаказателна дейност“ в сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

3

Видно от заповед № 8121к-2047/12.09.2024г. Г.В.Б. е била преназначена на длъжност началник на 01 група „Административнонаказателна дейност“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР.

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

При проверката съдът установи, че са налице всички необходими реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказващият орган е описал достатъчно подробно нарушението и обстоятелствата около неговото извършване. Вмененото нарушение е описано точно, прецизно и разбираемо, като същото съдържа всички обективни признаци на посочената като нарушена правна норма от съответния нормативен акт. Наказващият орган не е посочил коя точно хипотеза приема за нарушена, с оглед различните действия изброени в разпоредбата. Съдът обаче намира, че този пропуск е несъществен, доколкото от изложените факти в обжалвания акт по ясен и непротиворечив начин се установява механизма на вмененото нарушение, а именно, че жалбоподателят е предприел маневра за влизане в реда на паркираните автомобили и е реализирал пътнотранспортно произшествие с друго превозно средство съдържа в съвкупност всички обективни признаци от състава на вмененото административно нарушение. Същият извод се отнася и до приложимата санкционна разпоредба, тъй като от съпоставката с описанието на деянието се констатира пълно съответствие помежду им. Изложената фактическа обстановка е достатъчно пълна и конкретизирана, за да даде възможност на нарушителя да разбере в какво точно се изразява неговото противоправно поведение и да реализира в пълен обем правото си на защита, без да се налага преписване на технически експертизи в самото наказателно постановление.