Определение № 190 от 11.04.2024, Районен съд - Сливница

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Сливница, 11.04.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана М. Маркова при участието на секретаря Галина Д. Владимирова като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело № 20221890100797 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 149, ал.5 от АПК, вр. чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на Л. Л. П. срещу решение № 09/19.02.1993 г., решение № 09/12.06.1999 г., решение № 09/19.06.1995 г. и решение № 09/14.07.2000 г. – всичките на ОСЗ – гр. Б.. Жалбоподателката твърди, че процесните решения на ОСЗ – гр. Б. са нищожни, като постановени в противоречие със съдебен акт – влязло в сила на 22.05.1995 г. решение № 14/28.04.1995 г. по гр.д. № 295/1994 г. по описа на Сливнишкия районен съд. С него по реда на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, е признато за установено по отношение на община Б. правото на Л.М.И. (чийто единствен наследник е жалбоподателката) да възстанови собствеността си върху 13 земеделски имота в землището на с. Х., община Б.. Жалбоподателката посочва, че въз основа на съдебното решение, ОСЗ – Б. е следвало да възстанови собствеността върху имотите в полза на Л.М.И., на негово собствено, лично основание – изтекла придобивна давност преди влизането на имотите в ТКЗС, а с обжалваните решения неправилно е възстановена собствеността върху имотите в полза на наследниците на М.И.П.. Според жалбоподателката този порок на решенията се дължи на обстоятелството, че наследодателят й Л. И. е подал заявление по преписка вх. № 09484/15.06.1995 г. „като наследник на М.И.П.“, защото то е бланково и е попълнил всички графи. Това обаче, не означавало, че с всички процесни решения собствеността е следвало да бъде възстановена в полза на наследниците на М.П., без съответните комисии от ОСЗ-гр. Б. да вземат предвид съдържанието на горецитираното съдебно решение. Посочва, че в административната преписка фигурира удостоверение за наследници на М.П., в което нейният наследодател – Л.М.И. е вписан като негов единствен наследник, но в удостоверение за наследници, издадено през 2019 г. като такива са отразени много други хора. Заявява, че това разминаване най-вероятно се дължи на факта, че М.П. е загинал на фронта през 1913 г.

1

(когато Лазар е бил на 1 година) и е оставил съпруга като наследник, която е сключила втори брак. Жалбоподателката допуска и липса на извършена задълбочена проверка при издаване на удостоверението за наследници през 1995 г., поради липса или недостатъчна база данни. Изтъква, че с постановяването на решенията, ОСЗ-Б. е нарушила материалния закон, което обуславя тяхната нищожност.

Жалбоподателката поддържа доводи, че като наследник на страна в производството по издаване на атакуваните административни актове, тя е активно легитимирана да претендира нищожността им. Обосновава правния си интерес от обявяването на нищожността на решенията на ОСЗ със засегнати нейни права и законни интереси и с липсата на друг процесуален способ за правна защита поради несъществуването на спор за материално право между нея, като наследник на Л.М.И., и другите наследници на М.П.. При тези съображения моли да бъде обявена нищожността на цитираните решения на органа по земеделска реституция.

Ответникът по жалбата – ОСЗ –Б., представлявана от инж. П.В., е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима, тъй като при позитивни за жалбоподателката административни актове, за нея не е налице правен интерес да иска обявяването им за нищожни. Изтъква, че, ако жалбоподателката предявява собственически претенции и те са засегнати с неправомерно издадено решение на ОСЗ – Б., както се сочи в жалбата, процесуалният ред за тяхната защита е чрез предявяване на устониветлните искове по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ или по чл. 124 от ГПК. Моли съда да остави жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и да прекрати производството по делото.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява.

Ответната Общинска служба по земеделие – гр. Б. – редовно призована, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила на 22.05.1995 г. решение № 14/28.04.1995 г. по гр.д. № 295/1994 г. по описа на Сливнишкия районен съд. С него по реда на чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, се признава за установено по отношение на община Б. правото на Л.М.И. (чийто единствен наследник е жалбоподателката) да възстанови собствеността си върху следните земеделски земи в землището на с. Х., община Б.: 1. нива с площ от 1,5 дка в м. „Локви; 2. нива с площ от 3 дка в м. „Караджин дол“; 3. нива с площ от 3 дка в м. „Слогове“; 4. нива с площ от 5 дка в м.

„Бранище“; 5. нива с площ от 2,5 дка в м. „Брего“; 6. нива с площ от 3 дка в м. „Райно орище“; 7. нива с площ от 3 дка в м. „Райно орище“;8. нива с площ от 5 дка в м. „Кочияш“;

9. нива с площ от 0,6 дка в м. „Кираджийски път“; 10. нива с площ от 2,3 дка в м. „Ливаге“;

11. нива с площ от 5 дка в м. „Върганов рид“; 12. нива с площ от 5 дка в м. „Блещаново равнище“ и 13. нива с площ от 2 дка в м. „Блещаново равнище“.

2

С решение № 09/19.02.1993 г. по заявление вх. № 09484/15.06.1995 г. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.П. (по удостоверение за наследници № 9/23.01.1995 г., намиращо се на л. 45 от делото) в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: 1. нива с площ от 3 дка в м. „Слогове“; 2. нива с площ от 2,5 дка в м. „Брег“; 3. нива с площ от 0,6 дка в м. „Кираджийски път“; 4. нива с площ от 2,3 дка в м. „Ливаге“; 5. нива с площ от 5 дка в м. „Върганов рид“. В цитираното удостоверение за наследници е посочена единствено Л. М. И. – наследодател на жалбоподателката.

С решение № 09/19.06.1995 г. по заявление вх. № 09484/15.06.1995 г. e признато правото на собственост на наследниците на М.И.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните имоти: 1. нива с площ от 3 дка в м. „Слогове“; 2. нива с площ от 2,5 дка в м. „Брег“; 3. нива с площ от 5 дка в м. „Блещаново равнище“; 4. нива с площ от 2 дка в м. „Блещаново равнище“. Възстановено е правото на собственост върху нива с площ от 3 дка в м. „Слогове“ и нива с площ от 2,5 дка в м. „Брег“. Отказано е възстановяването на правото на собственос върху нива с площ от 5 дка в м. „Блещаново равнище“ и нива с площ от 2 дка в м. „Блещаново равнище“, тъй като са признати и възстановенипо реда на ЗВСГЗГФ. Уточнено е, че правото на собственост се възстановява на наследниците на М.И.П., б.ж. на с. Хераково, по удостоверения за наследници № 9/23.01.1995 г. (л. 45 от делото) и № 87/КАО-Л97/31.01.1997 г. (л. 70 от делото), според които такава се явява единствено жалбоподателката Л. Л. П..

С решение № 09/12.06.1999 г. по Заявление вх. № 09484/15.06.1995 г. на собствеността е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.П. върху изброените в решението поземлени имоти, като изрично е уточнено, че това право се възстановява на наследниците на М.И.П., б.ж. на с. Хераково, по удостоверения за наследници № 9/23.01.1995 г. (л. 45 от делото) и № 87/КАО-Л97/31.01.1997 г. (л. 70 от делото), на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне.

С решение № 09/14.07.2000 г. по заявление вх. № 333/24.06.1999 г. на Л. Л.

Младенова e възстановено правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на М.И.П. в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, като изрично е уточнено, че това право се възстановява на наследниците на М.И.П., б.ж. на с. Хераково, по удостоверение за наследници № 14/19.01.1996 г. (което не фигурира по делото) и № 87/КАО-Л97/31.01.1997 г. (л. 70 от делото), на основание чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з ал.1 от ППЗСПЗЗ.

В писмо изх. № 243/11.06.07 г. от ОСЗ – Б. е отразено, че с решение № 09/19.02.1993 г. по заявление вх. № 09484/15.06.1995 г. не е постановено възстановяване на собствеността, тъй като в ОСЗГ – Б. няма подадена молба от наследниците на М.И.П. за заснемане на описаните в решението имоти. Посочено е също така, че с решение № 09/13.06.1999 г. е възстановена собствеността чрез план за земеразделяне върху 28.400 дка и са настанени служебно, тъй като наследниците на М.П. не са присъствали при анкетирането на имотите и не са възразили срещу проекто-плана или коригирания план за земеразделяне в 3 законоустановения 14-дневен срок от обнародването му в ДВ.

В пимо изх. № ПО-15-1-1/15.05.2019 г. от ОСЗ – Б. е отразено, че въз основа на съдебно решение № 14/28.04.1995 г. на РС – гр. Сливница, ПК – Б. е постановила решение № 09/12.06.1999 г. за възстановяване на право на собственост върху земи чрез план за земеразделяне и решение № 09/19.06.1995 г. за признаване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници за четири имота, от които два попадат в горския фонд и са възстановени по ЗВСГЗГФ с решение № 09/14.07.2000 г.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ вр. чл. 149, ал. 5 АПК - административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Подадена е от легитимирана страна, като съдът намира, че жалбата е недопустима.

В конкретния случай са налице изцяло благоприятни за жалбоподателката индивидуални административни актове, с които са уважени исканията за реституция, така както са предявени. Поради това тя няма правен интерес да оспорва обжалваните административни актове, включително и по отношение на неговата валидност, тъй като с тях изцяло се удовлетворява първоначалното искане, от една страна. Липсата на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, поради което настоящият състав намира, че същото следва да бъде прекратено, тъй като евентуалното произнасяне по спора по същество ще бъде като последица постановяване на недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.

От друга страна, ако е налице претенция от страна на жалбоподателката относно това кому е принадлежала собствеността върху реституираните имоти – дали са били изключителна собственост на нейния наследодател Л.М.И., а не на общия наследодател М.И.П., ще е налице спор за материално право, чието разглеждане е по друг ред, а не в рамките на настоящото производство. Чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ сочи, че при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по общия исков ред, като при евентуално успешното му провеждане следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Именно в рамките на исковия процес следва да бъде и разрешен въпросът относно това от чие име е подадено и заявлението по чл. 11 от ЗСПЗЗ, като предпоставка за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. В това отношение е налице непротиворечива съдебна практика и споровете се решават по общия исков ред, а не в рамките на административноправния спор по повод оспорването вкл. и като нищожни на решенията на административния орган. Основания в тази връзка са и мотивите и разрешението дадени с т. 3а от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, както и тези на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ВКС, ОСГК.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба и липсата му винаги е основание за недопустимост на 4 подадената жалба.

По разноските:

Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски. В конкретния случай липсва искане в тази насока от ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустимо жалбата на Л. Л. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С......................, срещу решение № 09/19.02.1993 г., решение № 09/12.06.1999 г., решение № 09/19.06.1995 г. и решение № 09/14.07.2000 г. на ПК – Б. (понастоящем - ОСЗ – гр. Б.).