Решение № 181 от 16.10.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Габрово, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова

Членове:

Симона Миланези

Велемира Димитрова при участието на секретаря Ваня Д. Матеева като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234200500307 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. Ц. В. и И. В. Ц. – П., двамата от гр. Габрово против Решение № 320/23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1873/2022 г. по описа на Районен съд Габрово, с което са отхвърлени изцяло исковете им против С. И. В. от с. село Борики, общ. Габрово, с основание чл. 45 от ЗЗД.

Според жалбоподателите обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че неправилно съдът е отказал да спре производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до приключването на образваното за процесното деяние досъдебно производство № 528/2022г. на РУ Габрово. При преценката на събраните доказателства неправилно били кредитирани показанията на свид.Й.Ф.К.– съжител на ответницата, който освен това не бил пряк свидетел на случилото се. Също така съдът не приел като годни доказателства обясненията на ответницата дадени пред полицейските органи с мотива, че по делото тези обяснения не са представени. Последното обаче според жалбоподателите се дължи на двукратния отказ на съда да поиска за прилагане ДП № 528/2022г. на РУ Габрово.

Независимо от това по делото е приложена справка от РУ Габрово, която дословно пресъздава показанията на разпитаните свидетели и според жалбоподателите е годно доказатлство за волеизявленията им. Прието е и постановление за спиране на наказателното 1 производство от 03.05.2023г. по ДП № 528/2022г. на РУ Габрово, от което по безспорен начин се установявало авторството на деянието квалифицирано по чл. 216 ал.1 от НК.

С оглед на горното и предвид представените доказателства за размера на имуществените и неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателите се прави искане въззивният съд да отмени решението на Районен съд - Габрово, по гр.д. 1873/2022 г. като постави друго, с което да уважи предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответницата по жалбата, с който същата се оспорва и се излагат аргументи относно нейната неоснователност.

Въззивната жаба срещу решението е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от В. Ц.

В., ЕГН ********** и И. В. Ц. - П., ЕГН **********, против С. И. В. обективно, кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 3000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на В. Ц. В., изразени в увреждане на притежавана от него движима вещ - лек автомобил марка Ауди А4 Авант, рег.

№ *** и за заплащане на сумата 1000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от И. В. Ц. – П. – стрес и емоционален дискомфорт от обективирано на 24.10.2022 г. противоправно поведение на ответницата, изразено в хвърляне на камъни по управлявания от И. В. Ц. – П. лек автомобил, като е осъдил ответниците да заплатят на С. И. В. 1000 лв. разноски за производството.

Първоинстанционният съд е приел, че от събраните в производството доказателства не се установява ответницата С. И. В. на 24.10.2022 г. да е изскочила пред управлявания от И. В. Ц.– П. лек автомобил марка Ауди А4 Авант, рег. № *** и да е хвърляла камъни по него, с което да му е причинила повреди. Изложени са съображения, че не съставлява доказателство за извършено противоправно деяние от ответницата постановлението за спиране на наказателното производство от 03.05.2023 г. по досъдебно производство № 528/2022 г. по описа на РУ Габрово, доколкото същото съдържа единствено констатации на прокурора, които не са обвързващи гражданския съд.

Прието е, че при липсата на ангажирани доказателства за първия елемент от фактическия състав на деликтната отговорност – доказано осъществяване на противоправно деяние, предявените искове за обезщетение на причинени имуществени вреди за сумата 3000 лева и неимуществени вреди за сумата 1000 лева, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, тъй като не са от естество да променят формирания правен извод Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Видно от исковата молба ищците са твърдели, че на 24.10.2022 г., около 19.20 часа на 2 околовръстен път от гр. Габрово в посока гр. В. Търново ищцата И. В. Ц. – П. е управлявала лек автомобил марка Ауди А4 Авант, рег. № ***, собственост на баща й В. Ц. В.. След извършена маневра обратен завой, на пътното платно внезапно се появила ответницата С. И.

В. и започнала да хвърля камъни по автомобила. Причинени били повреди върху предният капак, предна броня, предната решетка, металната лайсна на маската, както и бил счупен заден десен стоп. Извършеното деяние причинило на ищцата И. В. Ц. - П. неимуществени вреди – претърпени силен стрес, уплаха, емоционални страдания. С оглед изложеното, ищците са предявили искове за заплащане от ответницата на сумата 3000 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди на В. Ц. В., настъпили от увреждане на движима вещ - лек автомобил марка Ауди А4 Авант, рег. № ***, негова собственост и за заплащане на сумата 1000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от И. В. Ц. – П..

По делото са събрани гласни и писмени доказателства, от които не се установяват изложените в исковата молба твърдения.

Видно от свидетелските показания на Й.К. и К.П. двамата не са виждали С. И. В. да е извършила действията, които се твърди, че са причинили вредите, чието обезщетяване се претендира. В представена справка на ОД на МВР Габрово, РУ Габрово е отразено, че било снето писмено обяснение от С. И. като същата обяснила, че след възникнал конфликт с ищцата И. В. Ц. – П., хванала камък от земята с приблизителни размери 0.5 см и го хвърлила по земята.

По делото не е разпитан соченият в исковата молба свидетел очевидец Б.Б., тъй като ищците са оттеглили искането си за разпита му с мотив, че при разпита по образуваното досъдебно производство си бил променил обясненията дадени саморъчно в хода на проверката като се е отказал от тях. От показанията на свид. К.П. – служител на РУ Габрово, който на 24.10.2022 е видял лекия автомобил марка Ауди А4 Авант, рег. № ***, паркиран пред Районното управление непосредствено след случилото се между ищцата и ответницата се установява, че колата е била в нормално състояние, по нея имало само незначителни щати, които не изглеждали като причинени от хвърлени камъни.

Не съставлява доказателство по делото за осъществено противоправно деяние от ответницата и постановлението за спиране на наказателното производство от 03.05.2023 г. по досъдебно производство № 528/2022 г. по описа на РУ Габрово, доколкото същото съдържа описание на приетата от прокурора фактическа обстановка, които не са обвързващи гражданския съд. Както е посочено и от първата инстанция за гражданския съд задължително значение и то в рамките на изрично очертания кръг въпроси (чл. 300 ГПК) има само влязлата в сила присъда на наказателния съд.

Други доказателства в подкрепа на твърденията изложени в исковата молба не са събрани.

При тези обстоятелства, доколкото в хода на гражданското производство не са били установени данни за извършено престъпление, правилно съдът не е спрял производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК. Не са налице и условия за спиране на 3 производството и по точка 4 от същия текст доколкото видно от приложеното постановление от 03.05.2023г. за спиране на досъдебно производство № 528/2022 г. по описа на РУ Габрово, прокурорът е приел, че в случая се касае за деяние, което се преследва по тъжба на пострадалия, а от страна на жалбоподателите не са представени доказателства за депозирана пред съда частна тъжба, по която да има образувано наказателно дело от частен характер.

При тези обстоятелства въззивният съд намира, че направените от първоинстанционния съд правни изводи са законосъобразни и правилни, поради което постановеното решение следва да бъде потвърдени като на осн. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид изхода на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят разноските направени за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 1 400 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/23.06.2023 г., постановено по гр.д. № 1873/2022 г. по описа на Районен съд Габрово.

ОСЪЖДА В. Ц. В., ЕГН **********, с адрес: ***** и И. В. Ц. - П., ЕГН **********, с адрес: *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на С. И. В., с адрес: *****, сумата 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева) – разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4