Решение № 2936 от 20.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 36/2026
- Вид
- Решение № 2936
- Подписан
- 20.07.2026
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.1 т.7 · Закон за общинската собственост
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4а · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- §4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2936 гр. Варна, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело № 20263110100036 по описа за 2026 година
Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК от Г. Ц. Г., ЕГН **********, адрес: град Р., ул. „А. К.“ срещу О. В., адрес: град В., бул. „О. п. п.“ № **3 с искане да се признае за установено в отношенията между страните, че О. В. не е собственик на поземлен имот, с идентификатор ******* по КК и КР на град Варна, одобрена със заповед № РД **-**/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с площ 463 кв.м., находящ се в землището на град В., район А., местност Р.**, местност № **, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м, предишен идентификатор *****, номер на предходен план ***, при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори *******, *********, *******, *******, ******и *******.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 11.11.2025 г. ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост № ****/11.11.2025 г., след подадена от него молба – декларация за признаване право на собственост по реда на чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС, от 16.07.2025 г. Твърди, че актът е съставен в нарушение на материалния закон.
Посочва, че е владял и продължава да владее процесния имот. Ответникът никога не е владял имотът. Заявява, че стопанисва и владее имотът повече от 10 години. Осъществявал е непрекъснато и необезпокоявано владение.
Имотът неправилно и незаконосъобразно е актуван като частна общинска собственост на оригинерно придобивно основание. Полага грижи за имота, повече от 10 години като го поддържа и почиства. Към датата на депозиране на исковата молба е почистен, изкосен, поддържан и заграден. Ползва се за лятна градина, за отдих и барбекю зона. През годините по отношение на имота не са извършвани отчуждителни или други сделки, нито е отчуждават 1 по законовоустановения ред за държавна, респективно общинска дейност. Не е бил уведомяван за отчуждителни процедури, които да са предстоящи или започнали. Заявява, че е единствен собственик на имота като твърди, че го е придобил на оригинерно основание, изтекла в негова ползва придобивна давност. При осъществяване на владението, не е бил обезпокояван и имотът неправилно е актуван като общински. Не е налице основание за придобиване на имота от ответника. Твърди, че владее имота за себе си като не е сключвал брак. На 23.12.2009 г. е закупил съседен на процесния имот и процесния е бил приобщен към него и от тогава владее и упражнява фактическа власт в намерение за своене. Твърди, че владението му е явно, необезпокоявано и открито като поддържа имота в добър вид, окосен, подреден, аранжиран с различни растения. Всички съседи знаят, че стопанисва имота и до настоящия момент не се е появил друг, който да оспорва владението му. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че исковата претенция е допустима, но неоснователна, необоснована и недоказана. Твърди, че ищецът следва да установи, че е налице изтекла в негова полза придобивна давност. Посочва, че Актът за частна общинска собственост е официален писмен документ и правото на собственост не е възникнало въз основа на съставения акт за общинска собственост, а на основание чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Твърди, че процесният имот представлява земеделска земя и попада в територия по §4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Не са налице постъпили реституционни претенции и постановени решения за възстановяване, респ. признаване право на собственост. Не е налице и трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Излага се, че имотът не е държавна собственост. Оспорва ищецът да упражнява непрекъснато, явно и спокойно владение, в продължение на повече от 10 години. Посочва, че имотът не би могъл да се придобие по давност, по силата на наложен мораториум. Твърди, че имотът е занемарен и пустеещ. Оспорва да се обработва от ищеца. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните доказателства, намира от фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е прието заявление за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост от 16.07.2025 г., депозирано от Г. Ц. Г. до О. В., относно имот с идентификатор *******, както и молба декларация от страна на Г. Ц. Г., че притежава по давност имот с идентификатор ******* и моли да се извърши обстоятелствена проверка и да му се издадат документи за собственост. От удостоверение от 15.07.2025 г., издадено от О. В. се установява, че за имот с идентификатор *******, град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“ няма открита данъчна партида.
От удостоверение, издадено от О. В., от 27.11.2025 г. се установява, че за 2 имот с идентификатор *******, град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“ има съставен акт за общинска собственост № ****/11.11.2025 г.
От удостоверение, издадено от Областния управител на област Варна, от 27.11.2025 г. се установява, че за имот с идентификатор *******, град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“ има съставен акт за общинска собственост № ****/11.11.2025 г.
Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № ** от 23.12.2009 г., от който е видно, че Г. Ц. Г. закупува от Г. З. П. и Д.С. Д. поземлен имот с идентификатор ******, находящ се в град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“.
От нотариален акт № ***, том **, рег. № **** дело № **** от 15.10.2004 г. на нотариус с рег. № 194 и район на действие Районен съд – град Варна се установява, че З. А. П.продава на Д. С. Д. и Г. З. П. имот с идентификатор ******, находящ се в град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“ За поземлен имот с идентификатор *******, находящ се град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“ е съставен Акт за частна общинска собственост № ****/11.11.2025 г., на основание чл.2, ал.1 т.7 ЗОС във връзка с чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ.
От приобщената скица на поземлен имот, издадена от Агенция по геодезия картография и кадастър, от 25.07.2025 г. се установява, че процесния поземлен имот е бил с предишен идентификатор *****, а по предходен план с номер ***.
От представената преписка относно имот с идентификатор *******, находящ се град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“, с предходен номер *** е видно, че в регистър на имот липсва отразен собственик.
Приобщено по делото е решение № 9856/12.09.2025 г. по административно дело № 1706/2025 г. по описа на Административен съд – град Варна, от което се установява, че обявен за нищожен мълчалив отказ на кмета на О. В. да извърши административна услуга по заявление от 16.07.2025 г. от страна на Г. Ц. Г., за заверка на молба – декларация за извършването на обстоятелствена проверка на имот с идентификатор *******, находящ се град В., район А., землище Г., с.о. „Р. - 1“, местност „24“ и е върната преписката на Кмета на Общината за произнасяне по искането, съобразно депозираното заявление.
От заключение по съдебно техническа експертиза, се установява, че за процесния имот с идентификатор *******, находящ се град В., район А., землище Г., с.о. „Р.“ са действали различни кадастрални и устройствени планове. В Кадастрален план на с. Г. от 1960 г. имотът попада в рамките на поголям имот с № ****, който в разписния лист е записан с трайно предназначение „лозе“ на ДЗС „Е.“. При последващите Кадастрални планове от 1988 г. (за м. „М. ч.“) – технически приет, КП от 1996 г. (за м. „Р.“) – одобрен със заповед № Р-***/22.10.1996 г. на кмета на О. В. и Помощния 3 комбиниран кадастрален план от 1997 г., одобрен с решение № 4/28.11.1997 г., съдържащ план на стари имотни граници и кадастрален план на ползвателите границите, площите, номерата и вписването на имотите в разписните листи са напълно идентични като се установява, че процесния имот е ситуиран в три отделни имота като 35 кв.м. попадат в имот № *** (на Ц. В. А.), 363 кв.м. попадат в имот № *** (на Д. Н. Д.) и 105 кв.м. попадат в имот № *** (на И. П.
П.), с нанесена корекция на Г. Т.). Спрямо Помощния комбиниран кадастрален план от 1997 г., процесния имот попада в стар имот № ** с площ 435 кв.м. (на неидентифициран собственик), в стар имот № ** с площ 27 кв.м. (на А Е. П.) и с 1 кв.м. в стар имот № ** (също на А. П.). С одобряването на Плана на новообразуваните имоти (ПНИ) през 2002 г., заповед РД 1*****/378/20.09.2002 г. на областния управител процесният имот в поголямата си част съвпада с границите на новообразуван поземлен имот (НПИ) № *** с площ 323 кв.м., записан в регистъра на неидентифициран собственик, а друга част от 35 кв.м. попада в съседния НПИ № ****. С протокол от 29.01.2009 г. е приет проект за изменение на ПИ **** по ПНИ на СО „Р.“ кв. Г. като се новообразуват следните имоти – ****-463 кв.м. – записан в регистъра на неидентифициран собственик при граници ПИ ***, ***, ***-улица, ***, ***и ***. Със Заповед на Началника на СГКК-Варна от 12.10.2010 г., кадастралната карта е изменена и от заключението се установява, че имотът е окончателно обособен в настоящите си граници и площ от 463 кв.м. под самостоятелния си идентификационен номер - с идентификатор ******* при граници на имота: поземлени имоти с идентификатори *******, *********, *******, *******, ******и *******. Паралелно с това, според действащия План за улична регулация (ПУР) от 2004 г., от заключението се установява, че имотът в частта си от 29 кв.м. се засяга и попада в предвижданията за новопроектирана улица.
Видно от приетата експертиза е, че имотът е в пълна идентичност по местоположение, площ и граници с този, описан в Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № **** от 11.11.2025 г., въз основа на който в действащата към 2026 г. кадастрална карта като собственик е вписана именно Общината. През периода от 1951–1952 г., т.е. преди колективизацията, от заключението се установява, че имотът е бил изцяло земеделска земя, като за него няма съставен Акт за държавна собственост. Имотът исторически променя статута на територията си от земеделска земя през 1960 и 1973 г. до урбанизирана територия (селищно образувание), след като с Решение на Общински съвет – Варна от 30.05.2000 г. са одобрени съответните околовръстни полигони. В разписните листи към по-старите планове до 1997 г. от заключението се установява, че имотът изобщо не фигурира самостоятелно, в Плана на новообразуваните имоти от 2002 г. съответстващият му тогава НПИ № *** е записан на „неидентифициран собственик“, а към настоящия момент – съгласно измененията в КККР – действащото записване е в полза на О. В. въз основа на АЧОС от 2025 г. С оглед действалите Кадастрални планове от 1988 г. (за м. „М. ч.“) – технически 4 приет, КП от 1996 г. (за м. „Р.“) – одобрен със заповед № Р-***/22.10.1996 г. на кмета на О. В. и Помощния комбиниран кадастрален план от 1997 г., одобрен с решение № 4/28.11.1997 г., съдържащ план на стари имотни граници и кадастрален план на ползвателите границите, от които е видно, че процесният имот попада в имот № ***, записан в разписния лист на Ц. В. А. и в имот № *** записан в разписния лист на Д. Н. Д. и в имот № *** – записан в разписния лист на Г. Т. Г. се установява, че няма данни за закупуването на последните по §4а ЗСПЗЗ.
От заключението се установява, че за процесният имот не е издадена заповед по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на А Е. П., въпреки че на същите е възстановена собствеността върху старите имоти № ** /част от *** с площ 27 кв.м. попадат в НПИ *** по ПНИ от 2002 г./ и № **.
Наследниците на К. И. В. пък имат издадена заповед за възстановяване за съседния имот № ****, а на наследниците на А. Г. В. - С. няма данни за възстановено право на собственост върху НПИ ****. След окончателното обособяване на ПИ ******* през 2010 г. с изменението на КК – 2010 и обособяването на НПИ, от заключението се установява, че имотът е бил записан на „неидентифициран собственик“ и за него няма издавана заповед за реституция, като вещото лице изрично уточнява, че имотът попада в територия по §4 и не съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.