Определение № 485 от 26.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 485 гр. С., 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20241800500388 по описа за 2024 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от ЕАД „Д. М.“ срещу определение № 130 от 15.03.2024 год. по гр.д. № 109/2023 год. по описа на РС-Сливница, с което по реда на чл. 248 от ГПК съдът е изменил решение № 33 от 31.01.2024 год. по същото дело в частта за присъденото на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение по исковете на Х. Г. А. чрез адв. М. за нищожност на клаузи от Анекс № 489279 от 11.07.2022 год. към договор за кредит № 475129 и Приложение № 3 към анекса, като и за защита по насрещните искове, предявени от ответника „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С., като е осъдил ответника да заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл. 38 от ЗА сумата в размер на 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по исковете за нищожност, вместо присъдените с решението 1409,90 лева с ДДС, както и е осъдил „А.Т.Е.Г.“ АД да заплати на адвокатското дружество на основание чл. 38 от ЗА сумата 195,88 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск, вместо присъдените 441,79 лева с ДДС. С определението съдът е оставил без уважение молбата на „А.Т.Е.Г.“ АД от 28.02.2024 год. за изменение на решението в частта за присъденото на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение в останалата част.

Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С. оспорва частната жалба.

След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 33 от 31.01.2024 год. по гр.д. № 109/2023 год. на РС-Сливница съдът е обявил за нищожна клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в т. 11 от Анекс № 489279 от 11.07.2022 год. към договор за кредит № 475129 в размер на 6.49 лева средно на ден, но не повече от 1% от главницата, сключен между Х. Г. А. и „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С., поради заобикаляне на закона, а именно чл.

19, ал. 4 от ЗПК. Съдът е обявил за нищожна и клаузата за възнаграждение за допълнителна 1 услуга ВИП обслужване по т. 3 от Приложение № 3 към Анекс № 489279 от 11.07.2022 год. към договора за кредит, възлагаща на потребителя да заплати сумата 60 лева възнаграждение за ВИП обслужване, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Дружеството е осъдено заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл. 38 от ЗА сумата 1409,90 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение по исковете за нищожност. С решението Х. А. е осъдена да заплати на „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С. сумата 1716,88 лева – чистата стойност на кредита по Анекс № 489279 от 11.07.2022 год. към договор за кредит № 475129, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.03.2023 год. /датата на предявяване на насрещния иск/ до окончателното изплащане, както и сумата 524,55 лева – разноски в производството по насрещния иск, като е отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3000 лева, поради погасяване чрез прихващане с насрещно вземане на Х. А. в общ размер от 1283,12 лева – недължимо платени и подлежащи на връщане суми до размера на по-малкото от насрещните вземания, както и искът за сумата 766,07 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 12.07.2022 год. – 27.03.2023 год., като неоснователен. „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С. е осъдено да заплати на ЕАД „Д. М.“ на основание чл. 38 от ЗА сумата 441,79 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за защита по насрещния иск.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищцата е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА от ЕАД „Д. М.“.

Представени са и доказателства за регистрация по ДДС на ЕАД „Д. М.“ /л. 147/.

С молба от 28.02.2024 год. „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С. е поискало изменение на решението на РС-Сливница в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Сочи, че нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. На база събраните по делото данни и с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, без явяване на процесуалния представител на първоначалния ищец в проведените открити съдебни заседания, моли съда да присъди едно адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната в минимален размер, както и без да начислява 20% ДДС върху него, тъй като правната помощ, която адвокат може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 от ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга и поради това не подлежи на облагане с ДДС, арг. от чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, пар. 1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006 год. относно общата система на данъка върху добавената стойност.

ЕАД „Д. М.“ оспорва молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като неоснователна. Позовава се на регламентираните с Наредба № 1/09.07.2004 год. минимални размери на адвокатските възнаграждения по всеки един от исковете, като счита, че определеното от съда възнаграждение съответства на тези минимални размери. Счита също така, че 2 предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, като не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. Моли съда да отхвърли молбата, като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Настоящият състав е запознат със съдебната практика, която приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай обаче съдът намира, че не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата под минималните установени в Наредбата размери. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за нищожност на неустойката по чл. 11 от анекса съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. възлиза на 929 лева с ДДС, а минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска за нищожност на клаузата за възнаграждение за ВИП обслужване възлиза на 480 лева с ДДС, или общо цената на тези два иска възлиза на 1409 лева.

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с 3 определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Различен е случаят, когато с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права - тогава адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото /вж. в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. и др./. С оглед така определената цена на исковете минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от наредбата възлиза на 529 лева с ДДС.

Съдът намира, че този размер не е прекомерен и съответства на фактическата и правна сложност на делото. За разликата до пълния присъден размер искането за присъждане на разноски е неоснователно. По делото са проведени само две открити съдебни заседания, без явяване на представителите на страните, като са събрани единствено писмени доказателства. Поради това за осъществената правна защита по предявените искове за прогласяване нищожност на договорните клаузи адвокатското възнаграждение възлиза на 529 лева с ДДС.

Съдът намира също така, че за защитата на ищцата по предявения насрещен иск следва да се определи адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ в размер на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а именно – 812 лева с ДДС, като с оглед отхвърлената част от претенцията в полза на адвокатското дружество следва да се присъди сумата 441,79 лева с ДДС. С оглед фактическата и правна сложност на делото по този иск, както и осъществената от адв. М. правна защита: подаване на отговор по насрещния иск, в който са развити подробни съображения и са направени редица възражения, вкл. възражение за прихващане с насрещни вземания на ищцата по други 9 броя договори за кредит между страните, произтичащи от неоснователно обогатяване /заплатени суми като неустойка въз основа на нищожни клаузи/, съдът намира, че не следва да се определя възнаграждение под минималния предвиден в наредбата размер.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния съд, определението следва да бъде отменено в частта, с която съдът е намалил дължимото адвокатско възнаграждение на ЕАД „Д. М.“ по исковете за нищожност на договорните клаузи от 1409,90 лева с ДДС на 360 лв. с ДДС, като вместо това съдът постанови друго, с което да намали адвокатското възнаграждение по първоначално предявените искове от 1409,90 лева на 529 лева. В останалата част определението следва да бъде отменено, като молбата по чл. 248 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение № 130 от 15.03.2024 год. по гр.д. № 109/2023 год. по описа на РС-Сливница в ЧАСТТА, с която по реда на чл. 248 от ГПК съдът е изменил решение № 33 от 31.01.2024 год. по същото дело в частта относно присъденото на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение, дължимо от „А.Т.Е.Г.“ АД, гр. С. за защита по исковете за нищожност на клаузата за неустойка по т. 11 от Анекс № 489279 от 11.07.2022 год. към договор за кредит № 475129 и клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга ВИП обслужване по т. 3 от Приложение № 3 към същия анекс, като го е намалил от 1409,90 лева с ДДС на 360 лв. с ДДС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: