Решение № 1353 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20231110141030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл.

52 ЗЗД, от Я. Й. С. срещу Столична Община, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 15 000 лева (частичен иск от 20 000 лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на притезанието.

В исковата молба се твърди, че на 31.01.2023 г., около 08:00 ч. сутринта, ищцата се е движела по тротоара, намиращ се пред адрес, когато се спъва в необезопасена и необозначена неравност на пешеходната алея, вследствие на което губи равновесие и пада на земята. Излагат се твърдения, че пътят е бил неподдържан и в лошо състояние, липсвали плочки, а намираща се по алеята такива били разместени.

След инцидента ищцата с помощта на своя син е пристигнала в лечебното заведение БОЛНИЦА. След извършен преглед е поставена медицинска диагноза „Фрактура Трималеоларис крурис син“ и ищцата е била подложена на медицинска интервенция.

Поставени са 1б, плака и 3 бр. винтове и дрен на медиалния малеол. Ищцата твърди, че вследствие на травмата е претърпяла болки и страдания, изпитвала е неудобство и затруднения при осъществяването на ежедневните си задължения и хобита. До настоящият момент болките и страданията не са изчезнали напълно.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се излагат правни доводи, че настоящата искова молба е идентична с исковата молба по гр.д.

1

№ 56245/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав.

Не са направени доказателствени искания с отговора на исковата молба.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са твърдените от ищеца притезания с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за заплащане на сумата от сумата в размер на 15 000 лева (частичен иск от 20 000 лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на притезанието.

Правопораждащият фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) надлежно възлагане на определена работа, както и наличие на 2) виновно и 3) противоправно 4) действие и/или бездействие на изпълнителя на възложената работа, 5) което е осъществено при или по повод изпълнение на възложеното; 6) и което деяние е в пряка причинно-следствена връзка с 7) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че 1) ответникът е възложил по надлежния ред извършването на определена работа на трето за делото лице, 2) вследствие на което при или по повод на изпълнение на възложеното са причинени 3) имуществени и/или неимуществени вреди, 4) които са в пряко причинноследствена връзка с 5) противоправно 6) действие или бездействие на изпълнителя на възложената работа.

В тежест на ответника е да установи в условията на обратно и пълно доказване липсата на вина на изпълнителя на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, т.е. не е необходимо наличието на вина на възложителя, но следва да е налице спрямо извършителя на деянието, доколкото правопораждащия фактически състав на процесното притезание по чл. 49 ЗЗД включва в себе си елементи на деликта, очертани в нормата на чл. 45 ЗЗД. Вината се предполага, но единствено в хипотезите при които законът не поставя изискване за по-тежка форма на вината, като условие за пораждането на отговорността, т.е. умисъл, следователно презюмира се наличието на вина, но единствено под формата на небрежност – ал. 2, чл. 45 ЗЗД - в този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о. Следователно възложителят носи доказателствената тежест да обори презумпцията за вина на деликвента в условията на пълно и обратно доказване, аргумент то чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Ответникът в условията на насрещно и непълно доказване следва да обори твърдените от ищеца факти и обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 30, ал. 4 и чл. 31 от Закона за пътищата задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно 2 препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Наличието на необезопасен участък, независимо дали се намира на тротоара или на пътното платно, представлява неосигуряване на условия за безопасно движение по пътищата, респективно неизпълнение на предвиденото в обективното право задължение на общината.

От гледна точка на деликтната отговорност, посоченото деяние представлява противоправно бездействие и ангажира отговорността на общината по реда на чл. 49 ЗЗД.

В хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се установи пълно и главно виновните действия на кое конкретно физическо лице, натоварено да поддържа в изправност пътния участък, са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане. Общинските пътища, в т. ч. всички общински паркове съставляват публична общинска собственост - чл. 8, ал. 3 вр. чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 11 ЗОС, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона, и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Поддържането на пътното платно и тротоарната настилка е задължение на Столична община, без оглед на това на кого конкретно е възложена тази дейност, а настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да контролира надлежното изпълнение на възложената работа обуславя отговорността й по чл.

49 ЗЗД.

Настоящият състав на съда приема за установено, че ищцата е претърпяла твърдените неимуществени вреди, вследствие на счупване на лявата глезенна става. Изводът се подкрепя изцяло от заключението на вещото лице и събрания писмен доказателствен материал. Но от анализа на свидетелските показания на П. Я. Б., син на ищцата, не може да се изведе единственото заключение, че претърпяната вреда (счупването на крака) се е осъществило на тротоара пред АДРЕС, т.е. ответникът не е материално легитимиран да отговаря по процесната претенция.

Свидетелските показания на П. Я. Б. остават напълно изолирани от останалия доказателствен материал. Същите са вътрешно противоречиви и нелогични, като на основание чл. 172 ГПК и при съпоставка с установените по делото факти и обстоятелства, съдът счита че не следва да ги кредитира. Първо безспорно свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй като е син на ищцата. Второ в началото на своите показания свидетелят твърди, че живее заедно със своята майка; че се е наложило да вземе отпуск, тъй като е трябвало да се грижи за нея, а след което твърди, че неговият брат се е грижил основно за ищцата и че същата живее с него. На зададените от съда въпроси свидетелят заявява, че майка му живее при него и че той е полагал грижи. Налице е вътрешно противоречие между изложените показания, относно това кой и в какъв период се е грижил за ищцата. Свидетелят също така не знае в коя болница ищцата се е лекувала и къде е провеждана рехабилитацията, което също е в противоречие с твърдението, че се е грижил за нея. Свидетелят в своите показания дори заявява, че не е сигурен дали е провеждана рехабилитация. Следователно от анализа на показанията на свидетеля не може да се установи нито кое лице се е грижило за ищцата, нито периода на възстановяване, 3 включително дали е изпълнявано предписаното лечение и рехабилитация. Поради което настоящият иск следва да бъде отхвърлен като недоказан. Липсват както преки, така и косвени доказателства, от които може да се установи механизма на деянието и къде се е осъществило, т.е. не се установява истинността на твърдението, че ищцата е паднала на път, който е стопанисван от СО.

Съдът служебно установи, че по гр.д. № 42134/2024 г. по описа на СРС, 150 състав, са въведени твърдения от ищцата, чрез същият процесуален представител адв. М. В. П., че на абсолютно същото място, няколко месеца след настоящият инцидент, отново е паднала, поради което се претендират и неимуществени вреди от процесния ответник.

Искът с правна квалификация чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно действие на ответника, вследствие на което са му причинени неимуществени вреди.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени такива в размер 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд: чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, от Я. Й. С. срещу Столична Община, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 15 000 лева (частичен иск от 20 000 лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на осъществен деликт на 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на притезанието.

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Й. С., ЕГН **********, срещу Столична община, осъдителен иск с правна квалификация 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 15 000 лева (частичен иск от 20 000 лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие на осъществен деликт на 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на притезанието.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Я. Й. С., ЕГН **********, да заплати на Столична община сумата от 200 лева, представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от 4 връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5