Решение № 90 от 13.02.2024, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Шумен, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630101976 по описа за 2023 година

Предявен иск, с правно основание чл. 97 от ЗС.

Искова молба от пълномощник на Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес за призоваване – ***, срещу Ж. В. В., ЕГН : **********, с адрес – ***, без посочено правно основание и цена от 22550 лева.

Ищците сочат, че били собственици на недвижим имот – първи жилищен етаж от масивна жилищна сграда с гредоред с площ от 70,44 /седемдесет квадратни метра и четиридесет и четири квадратни дециметра/, заедно с изба от 17,20 /седемнадесет квадратни метра и двадесет квадратни дециметра/ и 18/20 /осемнадесет двадесети/ идеални части от 352 /триста петдесет и два/ квадратни метра дворно место с подобрения, трайни насаждения и стопански постройки в урегулиран поземлен имот № IX - 1671 /девети за хиляда шестстотин седемдесет и първи/, в кв. 62 /шестдесет и втори/ по плана на гр. Шумен, при граници: парцел II - 1722 /втори за хиляда седемстотин двадесет и две/, № III - 1721 /трети за хиляда седемстотин двадесет и първи/, № VIII - 1723 /осми за хиляда седемстотин двадесет и трети/ и улица, описан по документ за собственост, а според Кадастралната 1 карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, недвижимият имот представлява: поземлен имот с идентификатор *** /***/, с адрес на поземления имот: ***, с площ от 338 кв.м. /триста тридесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване; при съседи за поземления имот:

***; ***; ***; ***, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 /осем, три, пет, едно, нула, точка, шест, шест, нула, точка, пет, две, три, точка, едно, точка, едно/ с адрес: ***, ет.1. Самостоятелния обект се намира на етаж 1 /едно/, в сграда с идентификатор ***.1 /*** точка едно/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: няма данни; ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: ***.1.1; над обекта: ***.1.2..

Ответницата била собственик на недвижим имот, в същата сграда Самостоятелен обект с административен адрес: Обл. Шумен, Общ. Шумен, *** /осем/, с предназначение - Жилище, апартамент с идентификатор ***.1.3 /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет точка петстотин двадесет и три точка едно точка три/, представляващ сутеренен етаж от жилищна сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот с идентификатор *** / осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет точка петстотин двадесет и три/, с площ на жилището от 67 кв.м. /шестдесет и седем квадратни метра/, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта – няма; над обекта - ***.1.1; заедно с 1/10 ид. ч. /една десета идеална част/ от общите части на сградата, от правото на строеж и от правото на собствеността върху същия поземлен имот с идентификатор *** /осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет точка петстотин двадесет и три/ по Кадастралната карта на гр. Шумен, а по действащия регулационен план, съгласно удостоверението за данъчна оценка: УПИ 2 /две/ в квартал 62 /шестдесет и две/, целият с площ от 338 кв.м. /триста тридесет и осем квадратни метра/, урбанизирана територия за ниско застрояване, при съседи на поземления имот: ***, ***, ***,

***, номер по предходен план 1722, в квартал 62, парцел 2, с административен адрес: Обл. Шумен, Общ. Шумен, *** /осем/.

Според установеното по ГД № 1380/2021г., по описа на ШРС, водено 2 между страните и приключило, с отхвърляне на ревандикационен иск за избеното помещение, то не съществувало, в приземния етаж на сградата и фактически било присъединено към обекта на ответницата, без възможност да се отдели. Поради това искат осъждането , да им заплати обезщетение за присъединената част от 17,20 кв.м. и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че задължението за обезщетяване собственика на присъединената част възниква в момента на присъединяването и преминаване на собствеността върху нея и тя не е материално правно легитимирана да отговаря за погасяване на това задължение, евентуално ако то съществува за нея, погасено е с изтичане на предвидената в закона давност. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В открито заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните по част от изложените в исковата молба факти, а именно, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда, като ответният се намира под ищцовия, в сутеренния етаж; Извършване на СМР през 2017г. от праводател на ответницата, в сутеренния етаж на сградата, в следствие на които избеното им помещение с площ от 17,20 кв.м., било присъединено към неговия самостоятелен обект; Водене от ищците срещу праводателя на ответницата, на ГД № 217/2018г., по описа на ШРС, по иск за собственост на избеното помещение, което било прекратено и ГД № 1380/2021г., по описа на ШРС, по иск с правно основание чл. 108 от ЗС, срещу настоящата ответница, за същото избено помещение, който бил отхвърлен като неоснователен.

Неоспорените, приети писмени доказателства сочат, че ищецът придобил описания в исковата молба имот, сега самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № ***.1 по КККР на гр. Шумен, по договор за покупкопродажба от 09.11.2001г., за което бил съставен НА № 10,по НД № 855/2001г.

3 на нотариус № 024, с район на действие този на ШРС. Няма данни нито по настоящото, нито по приложеното ГД № 1380/2021г., по описа на ШРС, за право на собственост на ищцата, на обекта. Със същия вид договор от 14.09.2017г., правото на собственост, на намиращия се в сутеренния етаж на сградата самостоятелен обект, с идентификатор № ***.1.3, било придобито от ответния праводатал – В. В. Г./НА № 145, НД № 572/2017г. на нотариус № 709/, който го прехвърлил на ответницата на 02.07.2019г./НА 0 153, НД № 283/2019г. на нотариус № 024/.

Според заключението на СТЕ на сутеренния етаж в сградата, където се намират обектите на страните, не съществува изба с площ от 17,20 кв.м., като е възможно площта да е присъединена към жилището на ответницата и ако трябва да се отдели тази площ от ответното жилище, за да се обособи изба, това ще доведе до същественото му повреждане, а пазарната стойност на 17,20 кв. м. от обект с идентификатор № ***.1.3 е определена на 22157 лева.

Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи, че част от собствена на ищците вещ е присъединена към чужда, без възможност за отделяне, при което ответникът е придобил собствеността на присъединената част, както и размера на дължимото обезщетение.

Предпоставките не са налице – на първо място в случая, според този състав, не е налице присъединяване на част от собствената на ищеца вещ към такава, не само на ответницата, а въобще. Съдебната практика изключва възможността, чрез извършване на СМР, избени помещения принадлежащи към един обект, особено единственото, като в случая, да се присъединяват към друг, като фактическото присъединяване, каквото не се спори да е осъществено и според СТЕ, е възможно, няма вещно действие, и не води до промяна в принадлежността на правото на собственост над него/Р № 27/30.03.2022г. на ВКС по ГД № 2741/21г., Iг.о./. В случая нито ответницата, нито нейния праводател, нито трети лица са придобили собствеността на избено помещение принадлежност на жилищен обект с идентификатор № ***.1, чрез присъединяване по чл. 97 от ЗС. След като собствеността на избеното им помещение не е придобита от друго лице, чрез предвидения в чл.

4

97 от ЗС способ, то за тях не е възникнало право на обезщетение за присъединена част. Зачитането на влязло в сила решение между настоящите страни, за отхвърляне на иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за спорното избено помещение, не налага да се приеме, че ищците са загубили правото на собственост, защото друго лице го е придобило, именно по този, от предвидените в ЗС, способи. В незадължителните му мотиви е посочено, че „…По делото е установено, че избата вероятно е присъединена изцяло в обема на имот е описан като: Жилище, апартамент с идентификатор ***.3…“.

Изложеното е достатъчно за отхвърляне субективно съединените искове на ищците, като този на ищцата е неоснователен и предвид посочената липса на данни, че е собственик на обект с идентификатор № ***.1.

Дори и да се приеме, че ответният праводатал, чрез извършване на СМР е присъединил към собствения си имот избеното помещение на ищците, то основателни са ответните възражения за липса на материално правна легитимация и погасяване на вземането за обезщетение с изтичане на предвидената давност. Задължението за обезщетяване на собственика на част от вещ, която се присъединява към чужда, по реда на чл. 97 от ЗС, възниква в момента на придобиване правото на собственост върху частта, от собственика на главната вещ и за него, в случая В. В. Г.. Частните му правоприемници, биха могли да отговарят за дължимото обезщетение на собственика на присъединената част, при недобросъвестност, какъвто въпрос по отношение на ответницата, не е повдиган в настоящия процес, и то при възприемане по аналогия разрешенията в практиката касаещи вземанията на подобритела на чужд имот, за което няма причина, дори и при разглеждането на двете вземания като способи за избягване на неоснователно обогатяване. Иначе казано, дори и да е собственик на вещ, към която някога е присъединена част от такава на ищците, ответницата не отговаря за обезщетението им за присъединената част. И да се приеме обратното, вземането им за обезщетението е погасено с изтичането на предвидената давност. Не е спорно от страните, че фактическото присъединяване е извършено чрез СМР, през 2017г./22.08.2017г. според твърдение в ИМ/, когато е възникнало и задължението за заплащане на обезщетение/т. 7 от ППВС № 1/79г./, откогато, до предявяване на иска/01.09.2023г./ вземането за него е погасено. Давността не е прекъсвана с предявяване на ищцовите искове по споменатите дела.

Процесното вземане за обезщетение не е било техен предмет, а и първото е 5 прекратено, а по второто, иск за защита право на собствеността е отхвърлен – чл. 116, б. „б“, изр. второ от ЗЗД.

При посочения изход на спора, в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответницата сумата от 2400 лева разноски в производството, представляващо платено адвокатско възнаграждение.

Ищците са останали задължени за разноски в размер на 100 лева възнаграждение за вещо лице, които следва да заплатят по сметка на ШРС, на основание чл. 77 от ГПК.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес за призоваване – ***, срещу Ж. В. В., ЕГН :

**********, с адрес – ***, искове, с правно основание чл. 97 от ЗС, за заплащане сумата от 22550 лева, представляваща обезщетение на ищците, за присъединяване на част от тяхна вещ – прилежащо към жилището им /самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1 по КККР на гр.

Шумен/ избено помещение от 17,20 кв.м., към жилището собствено на ответницата /самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.3 по КККР на гр. Шумен/, като неоснователни.

ОСЪЖДА Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес за призоваване – ***, да заплатят на Ж. В. В., ЕГН :