Решение № 105 от 29.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 453/25.10.2024 г. по гр. дело № 466/2024 г. по описа на ОС Плевен Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на „Мелкор“ ЕООД сумата от 50370 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от повреди и обезценка на иззетите, като веществени доказателства по ДП № 80/2018 год. по описа на СО-СП лек автомобил, марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“, с рег. № СА 68**** и лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел SL500, с рег. № СА 16**** ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния претендиран размер от 51961, 30 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Прокуратурата на Република България, против първоинстанционното решение. Въззивникът твърди, че съдът в нарушение на чл. 6, ал. 2 от ГПК е формулирал изводи, които не кореспондирали с обстоятелствата на исковата молба и е присъдил парична сума за обезщетение на вреди, които не били претендирани с петитума на исковата молба, по този начин постановил недопустимо решение, което подлежало на обезсилване. Претендирана била сума, представляваща разликата между стойността на автомобилите към момента на изземване и тяхната продажна цена, вместо това обаче, съдът присъдил разликата между 1 пазарната стойност на автомобилите към момента на изземване и пазарната стойност към датата на връщане, като по този начин не били отчетени оплакванията за нанесени вреди/повреди по време на съхранението им при ОД на МВР. Не били обсъдени възраженията и становищата на ответника за недоказаност на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД. Не билo отчетенo и установеното по делото обстоятелството, че превозните средства били съхранявани при ОД на МВР, поради което отговорността на Прокуратурата следвало да бъде намалена съобразно отговорността на МВР. Искането до въззивния съд е да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено обжалваното решение, като недопустимо и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде отменено съдебното решение в неизгодната за въззивника част, като неправилно. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „Мелкор“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, с който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение е правилно. От събраните по делото гласни и писмени доказателства се доказвало по безспорен начин повреждането на процесните автомобили, вследствие на изземването и задържането им за 2 /две/ години и неполагането на необходимата грижа за тяхното съхранение, поради което същите били изцяло повредени и обезценени. Това обуславяло ангажиране отговорността на Прокуратурата по чл. 49 ЗЗД, както правилно приел окръжният съд. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението – потвърдено, като правилно. Претендират се разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е оплакването на въззивника за недопустимост на съдебното решение, поради това, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото и е присъдил обезщетение за непретендирани вреди. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба, въпреки допуснатите неточности и смесване на правни институти, става ясно, че ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на стойността на иззетите, като веществени доказателства по досъдебно производство, два автомобила (обезценка), вследствие незаконосъобразното им задържане, по време на което са настъпили увреди на автомобилите от неправилно им съхранение. Следователно се претендират вреди, 2 представляващи претърпени загуби. Това, че ищецът счита, че тяхната парична равностойност възлиза на разликата между продажната им цена и пазарната им стойност към датата на изземването им, а съдът е приел друга парична стойност, определена в мотивите на решението като разлика между пазарните им стойности към момента на изземването и момента на връщането, не представлява недопустимо произнасяне извън предмета на делото и не е основание за обезсилване на решението. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по факти, различни от изложените в исковата молба, а е приел, че размерът на вредите не възлизат на претендираната с исковата молба сума и е присъдил по – нисък размер на обезщетението.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решението в обжалваната му, неизгодна за въззивника, осъдителна част съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от „Мелкор“ ЕООД против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 51961,30 лева - обезщетение за имуществени вреди, вследствие повреди на иззетите, като веществени доказателства, по ДП № 80/ 2018 год. по описа на СО-СП, лек автомобил марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с рег. № СА 68**** и лек автомобил марка „Мерцедес“, модел SL500, с рег. № СА 16**** ведно със законната лихва, считано от 26.06.2024 год. до окончателното изплащане на сумата, довели до намаляване на тяхната стойност, представляваща разликата между пазарната стойност на автомобилите към момента на задържането им и продажната цена, която ищецът получил непосредствено след тяхното връщане.

В исковата молба се твърди, че управителят и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество К. П. М. бил задържан за 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР, по досъдебно производство № 80/2018 год. по описа на Специализиран следствен отдел към Специализирана прокуратура София, а впоследствие бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 във връзка с ал.2 НК. В деня на задържането му, с два протокола за претърсване и изземване от 12.03.2020 год. по ДП № 80/ 2018 год. по описа на СО-СП били иззети два броя автомобили, собственост на „Мелкор“ ЕООД, а именно: лек автомобил, марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, рег. № СА 68**** и лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел SL500, рег. № СА 16****

Твърди се още, че с постановление от 24.10.2022г. на прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен по ДП № 4171/ 2022 год. било частично прекратено наказателното производство срещу К. М. и други лица, а с определение от 12.01.2023 г. по ЧНД № 888/ 2022 год. по описа на Плевенския окръжен съд постановлението било изменено относно основанието за прекратяване, като било прието, че същото следва да се счита като такова по чл. 243, ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 НПК.

Твърди се също, че иззетите автомобили били върнати на „Мелкор“ 3

ЕООД на 15.02.2022 год., след 23 месеца и 3 дни, и множество искания и жалби, подадени от управителя на ищцовото дружество. Автомобилите били върнати в много лошо техническо състояние и отремонтирането им изисквало влагането на значителни парични средства (по 10 000 лева за всеки), което било непосилно за ищеца. Поради това той ги продал - на 08.03.2022 год. продал лекия автомобил, марка „Ланд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“ за сумата от 3 000 лв., а на 23.03.2022 год. - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел SL500, за сумата от 2 000 лв.

Така в резултат на незаконосъобразното задържане и лошо съхранение на процесните автомобили, на ищцовото дружество били причинени имуществени вреди в размер на 51 961,30 лв., представляващи разликата между пазарните цени на автомобилите при изземването им и продажните цени след връщането им, като се претендира заплащането на тази сума, като обезщетение за причинени имуществени вреди.

В срока по чл. 131 ГПК Прокуратурата на Република България е подала отговор, с който се оспорва исковата молба. Възразява се, че нямало виновно и противоправно поведение на прокурор, което да ангажира отговорността на Прокуратурата по чл. 49 ЗЗД, че липсвали доказателства за техническото състояние на автомобилите към датата на изземването им и към датата на връщането им, че липсвали доказателства за каквито и да повреди на автомобилите и разходи за поправянето им, а продажната им цена била ирелевантна за отговорността на ответника.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

По делото не е спорно, а и видно от 2 броя свидетелства за регистрация, част I /л.79 и л. 80 от първоинстанционното дело/, ищцовото дружество е било собственик на лек автомобил, марка „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“, рег.

№ СА 68**** и лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел SL500, рег. № СА 16****

Видно от приетите от първоинстанционния съд, като писмени доказателства по делото, протоколи за претърсване и изземване от 12.03.2020 год. по ДП № 80/2018 год. по описа на СО – СП, гореописаните автомобили са били иззети, като веществени доказателства. В протоколите е отразено, че автомобилите са запечатани в присъствието на поемни лица и К. М. и оставени за съхранение в база на ОДМВР-Плевен в с.Згалево, ведно с контактен ключ за всяко от превозните средства.

С постановление от 13.03.2020 год. по ДП № 80/2018 год. по описа на СО-СП управителят на ищцовото дружество К. М. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, във връзка с ал. 2 от НК.

От приетите като писмени доказателства по делото молби на ищцовото дружество с искания за връщане на автомобилите и постановените по тях 4 прокурорски и съдебни актове се установява, че исканията са били оставени без уважение от съответния наблюдаващ прокурор с позоваване на разпоредбата на чл. 111 от НПК и с мотиви, че връщането на веществените доказателства преди приключване на делото ще затрудни разкриването на обективната истина, като част от прокурорските постановления са били предмет на съдебен контрол и са били потвърдени.

С определение от 07.01.2022 год. по НЧД № 4172/ 2021 год. по описа на Специализиран наказателен съд, с което е било отменено постановление на прокурора при Специализирана прокуратура от 09.12.2021 год., е постановено връщане на процесните два автомобила на управителя на „Мелкор“ ЕООД - К.

П. М..

Видно от приетите като писмени доказателства по делото приемо предавателни протоколи от 15.02.2022 год. автомобилите са били върнати на управителя на ищцовото дружество от младши инспектор при РУ Пордим към ОДМВР – Плевен. И в двата протокола е отразено, че К. М. приема, „без забележки и претенции по състоянието“ съответния автомобил, който му се предава. Протоколите са подписани от предаващия и приемащия автомобила /л.73-74 от първоинстанционното дело/.

С постановление за частично прекратяване и изпращане на досъдебното производство по компетентност от 24.10.2022 год. на прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен наказателното производство по досъдебното производство е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, по отношение на част от лицата, привлечени като обвиняеми, в т.ч. и по отношение на К. П.

М. за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, във връзка с ал.

2 от НК.