Решение № 866 от 22.04.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 866

Перник, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА административно дело № 20267160700084 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В. О. Е., [населено място], чрез адв. Б. В., АК С**** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-210*** от 17.11.2025г., издадена от А. Д. Я. – младши автоконтрольор към отдел „П*** п***“, С***, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС без застраховка „гражданска отговорност“ до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Делото първоначално е образувано пред Административен съд – С*** г***, който с Определение № 62***/16.02.2026г. по адм.д. № 12***/2025г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд – П***.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен срещу лице, което не е собственик, а водач на автомобила. Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по жалбата – А. Д. Я. – младши автоконтрольор към отдел „П*** п***“, С***, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № GPAM-2103*** от 17.11.2025г., издадена от А. Д. Я. – младши автоконтрольор към отдел „П*** п***“, С*** за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. „е“ от ЗДвП, на В. О. Е. временно е отнето свидетелството за управление на МПС на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка гражданска отговорност. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 4591***/17.11.2025г. против В. О. Е., за това, че на 17.11.2025 г. около 20:30ч. в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]управлява лек автомобил – А** К*** с рег. № [рег. номер], собственост на Д. М. С., [ЕГН], като при извършената проверка пред номер 53 се установило, че автомобила няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валидна към датата и часа на проверката.

Прието е, че водачът е управлявал МПС, в нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със своя Заповед № 513з-11***/14.10.2025 г. Директорът на С*** на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР във връзка с 172, ал. 2 от ЗДвП е оправомощил различни служители при С**** да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1 такава компетентност имат полицейските органи в отдел „П*** п***“ при С***. Приложена е Заповед № 513з-9791/13.09.2024г. за преназначаване на младши инспектор А. Я. – младши автоконтрольор в 01 група на 02 сектор „П*** к*** и о*** на м***“ към отдел „П*** п***“ при С***, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Същата съдържа фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в АУАН серия GA № 459***/17.11.2025 г., към който акт се препраща в мотивите на обжалваната заповед. АУАН е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, доколкото разполага с презумптивна доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която не беше разколебана в настоящото производство, а напротив – констатациите в АУАН се подкрепят от събраните доказателства. Посочено е и относимото правно основание – чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Изложеното обуславя извод, че административният акт е надлежно мотивиран. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за неспазване на изискванията форма, поради посочване на грешна правна норма. Действително установява се несъответствие при посочването на нормативния акт в АУАН серия GA № 459***, съдържащ нарушеното от водача правило за поведение, като вместо чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане е посочен чл. 483, ал.1 от Кодекса за застраховането /който касае собственика на МПС/. Тази непрецизност не рефлектира върху законосъобразността на ЗППАМ, тъй като същата съдържа подробно словесно описание на констатираното нарушение, съставляващо фактическо основание за издаване на акта, както и изрично препращане към съставения АУАН. Възраженията в жалбата за липса на уведомяване за прекратена регистрация на автомобила са неотносими, тъй като касаят друг АУАН от същата дата - № 4591059. За настоящото производство е релевантно обстоятелството, че заповедта № GPAM-21*** от 17.11.2025г съдържа посочване на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, която е приложимото правно основание, въз основа на което административният орган е упражнил властническото правомощие.

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, в която е предвидено налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" на "водач, който управлява МПС без застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите- до представяне на сключена валидна застраховка". Следователно необходимите предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ на това основание е установяването по надлежен ред управление на МПС от лице, без да е налице сключена валидна застраховка "ГО". За приложението й е от значение единствено обективният факт - управлява ли се МПС и същото участва ли в движението по пътищата без наличие на валидно сключена застраховка "ГО". По делото не се спори, а и от писмените доказателства е видно, че за процесното МПС на датата и часа на проверката не е била сключена застраховка "Гражданска отговорност", като същата е сключена на следващия ден – 18.11.2025г. Прилагането на мярката в хипотезата на чл. 171, ал. 1, б. "е" от ЗДвП се свързва само с управлението на автомобила, за който няма сключена валидна застраховка, но не и с притежанието на автомобила. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият като водач на автомобила разполага с ограничени възможности да разбере за липсата на сключен договор за застраховка. Напротив, всеки водач преди да предприеме управление на МПС, би могъл да направи проверка досежно наличието на валидна застраховка "ГО".

При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице материалните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП, поради което и с оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК обжалваният акт се явява издаден при правилно приложение на закона. Целта на принудителните административни мерки е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Наличието на сключена застраховка след издаване на ЗППАМ е предпоставка за преустановяване действието на наложената ПАМ, която изрично е предвидена в закона. В този смисъл предприетите впоследствие действия не рефлектират върху законосъобразността на заповедта, доколкото към момента на издаването й са били налице фактическите основания, въз основа на които същата е постановена.

С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта на закона и следва оспорването да бъде отхвърлено.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – П***, III състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. О. Е., [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-210*** от 17.11.2025г., издадена от А. Д. Я. – младши автоконтрольор към отдел „П*** п***“, С*** с която на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС без застраховка „гражданска отговорност“ до предоставяне на сключена валидна застраховка, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия:

/П/