Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.05.2018, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
174/2018
Подписан
17.05.2018
В сила
12.03.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.143,ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146,т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162,ал.2,т.8 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.162,ал.2,т.8 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а,ал.3 и ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а,ал.3 и ал.4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27,ал.3 и ал.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.27,ал.3 и ал.5 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • § 1, т. 23 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 281/17.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

- МОНТАНА , ІІІ СЪСТАВ, в публичното заседание на четиринадесети май , през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : БИСЕРКА

БОЙЧЕВА при секретаря Д*** Д*** , като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело№174/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл.27,ал.3 и ал.5 от ЗПЗП във връзка с чл.162,ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК във връзка с чл.5,§1 и 2 от Регламент/ЕС/№65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони ,във връзка с чл.80,§1 и 2 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 и Регламент/ЕО/ №1234/2007 на Съвета,във връзка с чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на ЕТ“П*** -П.В.“ ,представлявано от П.М.В. ,със седалище и адрес на управление: гр.В*** , ул.“С*** Г*** “№* ,обл.Монтана против Акт за установяване на публично държавно вземане,изх.№02-220-2600/169 от 24.04.2015г.на заместник-изпълнителния директор на ДФ“З“-РА, с който е определено на жалбоподателя да възстанови сумата от 918,68лв. ,представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008,2009 и 2010 г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г. в предходна редакция,ДВ, бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.) В жалбата си счита актът за незаконосъобразен,а в съдебно заседание не се явява ,но в писмена молба,вх.№1005/14.05.2018г. иска отмяната му и присъждане на разноските по делото Ответната страна- зам.-изпълнителен директор на ДФ”Земеделие” –РА в писмена молба, изх.№02-220-2600/169 от 10.05.2018г.моли да бъде оставена жалбата без разглеждане ,като недопустима и да бъде прекратено производството по делото.В съдебно заседание вместо него се явява юрк.Йорданова ,която поддържа заявеното становище ,алтернативно иска да се потвърди обжалвания акт. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Административният съд, след проверка на оспорения административен акт , предвид твърденията на страните и приложените доказателства, приема следното:

Съдът приема жалбата за допустима,доколкото няма данни по делото за редовно връчване на акта на жалбоподателя.Приложени са по делото уведомления до жалбоподателя и констативни протоколи,за които не е ясно къде са поставени и които не са получени от жалбоподателя/л.14,19,20,26 и л.27/чрез куриер ,изпратени по адрес на седалище на дружеството –гр.В*** ,ул.“С*** Г*** “№* ,вместо по адрес за кореспонденция ,при посочен такъв в заявлението от 2008г. при кандидатстване по мярка 211-гр.Б*** ,бул“В*** “№71А.В този смисъл съдът не споделя възражението на ответника в молба /на л.105/,че жалбата е недопустима.По същество същата е неоснователна, по изложените по-долу съображения.

От фактическа страна по делото е установено,че жалбоподателя ,в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подал заявление за регистрация и подпомагане с УИН 22/190608/16293 и е одобрен за участие по мярка 211"Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони".Установено е също, че е получил плащане за 2008,2009 и 2010г./при 5г. ангажимент/ по мярка 211 ,но не е подал заявление за 2011г. ,при което съгласно чл.14,ал.1 и ал.2 от Наредба№11 от 03.04.2008г. ДФЗ-РА е длъжна да прекрати многогодишния ангажимент по тази Наредба с него ,като го задължи да възстанови получените суми до момента в размер ,съобразно годината на прекратяване. С влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-120-2600/3269 от 14.09.2013 г., ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратил многогодишния ангажимент на ЕТ "П*** - П.В." на основание чл. 14, ал.

1 от Наредба № 11, тъй като земеделския стопанин не е подал заявление за подпомагане за четвърта година от поетият петгодишен ангажимент, а именно кампания 2011, за което кандидатът е бил уведомен чрез изпратеното му уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/385 от 19.04.2013 г. /л.57/.На кандидата е изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", по години, както следва: Първа година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 22/190608/16293 за кампания 2008, изплатена сума 566.35лв. Втора година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 12/220709/29484 за кампания 2009, изплатена сума 571.8лв. Трета година от ангажимента - подадено заявление с УИН: 12/070610/38288 за кампания 2010, изплатена сума 699.2лв. Общата изплатена сума по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 1837.35 лв. Съгласно чл. 14, ал. 2 земеделския стопанин се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетепстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си по мярка 211. В съответствие с чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба 11 от 03.04.2008 г, бенефициента следва да възстанови 50% от получената субсидия по мярката в размер на 918.68 лв., тъй като е прекратил участието си по мярка 211 след третата година от поетия ангажимент.С писмо с изх.№ 02-220-2600/4525 от 10.11.2014, ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. В указания в писмото срок в ДФЗ-РА не е постъпила допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимо плащане. С Акт за установяване на публично държавно вземане№***/169 от 24.04.2015г.на заместник-изпълнителния директор на ДФ“З“-РА, е определено на жалбоподателя да възстанови сумата от 918,68лв.

,представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008,2009 и 2010 г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от

Наредба№11 от 03.04.2008г. и този акт се обжалва и е предмет на настоящето съдебно административно производство.От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предмет на обжалване в настоящето производство е Акт за установяване на публично държавно вземане№***/169 от 24.04.2015г.на заместник-изпълнителния директор на ДФ“З“-РА, с който е определено на жалбоподателя да възстанови сумата от 918,68лв. ,представляваща 50% от изплатена субсидия по мярка 211 за кампании 2008,2009 и 2010 г.,на основание чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г.и неговата законосъобразност.По своя характер,актът на зам-изпълнителния директор на ДФ-Земеделие е индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй като с него се създават задължения за адресата на акта и непосредствено се засягат негови права и законни интереси.

При служебна проверка за законосъобразността на акта на основание чл.168 от АПК ,на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК Съдът намира следното.

По отношение на компетентността на органа ,издал оспорения административен акт е приложен по делото Протокол №66 от заседанието на УС на фонда на 29.08.2014г.,с който е избран Ж*** Ж*** за заместник-изпълнителен директор на ДФЗ-РА,като със заповед №ОЗ-РД/1811/14 от 02.09.2014г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА е делегирано на същия да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директни плащания/т.3/,на основание чл.20 и чл.20а от ЗПЗП във връзка с чл.10 ,т.1 и т.2 и чл.11,ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ.След изменението на чл.20а,ал.3 и ал.4 от ЗПЗП е издадена и нова заповед№ОЗ-РД/323 от 11.03.2015г.от изпълнителния директор на ДФЗ-РА за делегиране на правомощия на зам-изпълнителния директор на ДФЗ-РА.

Съдът намира ,че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган- зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие",комуто са делегирани правомощия за издаване на оспорения административен акт. Компетентността на административния орган като кръгът от въпроси, предоставени за решаване, както и начина за това, е уредена само със законови разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административният орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. Такъв орган в областта подпомагането на земеделските производители, по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие". За да може този административен орган да предоставя временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне, наречено от закона оправомощаване, трябва също така да е допуснато от закона. С изменението на чл.20а ,ал.4 от ЗПЗП/ ДВ, бр. 12 от 2015 г.в сила от 17.02.2015г. / Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В заключение ,актът е издаден от компетентен орган ,при наличие на правомощие за това.

По отношение на изискването за форма,актът съдържа правни и фактически основания за издаването му-на основание чл.27,ал.3 и ал.5 от ЗПЗП във връзка с чл.162,ал.2,т.8 и т.9 от ДОПК във връзка с чл.5,§1 и 2 от Регламент/ЕС/№65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони ,във връзка с чл.80,§1 и 2 от Регламент /ЕО/ №1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 и Регламент/ЕО/ №1234/2007 на Съвета от 22.10.2007г..,във връзка с чл.14,ал.1 и ал.2,т.3 от Наредба№11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 .Като фактическо основание е посочено неподаването на заявление за четвъртата година от мярка 211 ,което е наложило прекратяване на многогодишния ангажимент по мярка 211 и възстановяване на 50% от получените суми изплатени за първите 3г.Оттук следва ,че актът не страда от липса на форма и е мотивиран.

Издаден е и при спазване на административно-производствените правила и при съобразяване с материално-правни и процесуални норми и в съответствие с целта на закона.Спазена е процедурата по неговото издаване-подадено е заявление по мярка 211 за първите 3 г.,получени са от жалбоподателя предвидените суми ,като след констатиране неподаването на заявление за четвъртата година от мярка 211 ,с Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 с изх. № 02-120-2600/3269 от 14.09.2013 г., ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция е прекратил многогодишния ангажимент на ЕТ "П*** - П.В." на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11, тъй като земеделския стопанин не е подал заявление за подпомагане за четвърта година от поетият петгодишен ангажимент, а именно кампания 2011, за което кандидатът е бил уведомен чрез изпратеното му уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/385 от 19.04.2013 г.