Решение № 232 от 14.06.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пазарджик, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200094 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-0340-001184 от 07.12.2023 г. на Началник РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик на С. Н. Ч. с ЕГН:

********** от гр. В., ул. „Я.” № 12 е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от С. Н. Ч., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановлението и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и излага допълнителни доводи за отмяна на НП. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което се счита жалбата за неоснователна и се моли да се потвърди издаденото НП.

1

Излагат се доводи възнаграждение. в тази насока.

Претендира юрисконсултско

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. около ... часа на път II-84, около км. 10+... в посока намаляващ км., жалбоподателката С. Н. Ч. управлявала собствения си лек автомобил „М.

140“ с рег. № .... Заедно с нея на предна дясна седалка бил и свидетелят Я.

А.Ч. – неин съпруг. Преди село В. на установъчен пункт се намирали служители при БГ „ТОЛ“, между които и свидетелят В. Н.. Служителите на БГ „ТОЛ“ получили информация от техни колеги, че за автомобила в системата излиза, че имало извършени нарушения – използване на републиканската пътна мрежа без винетка, поради което се опитали да я спрат, но не успели. На свой ред свидетелят Н. излязъл на пътното платно и подал ясен сигнал със „Стоп палка“ в дясна ръка за спиране на автомобила, а с лява посочил къде да отбие водача. Времето било ясно и слънчево, с добра видимост. Н. ясно възприел, че автомобилът се управлява от жена на около 30 години, а до нея на дясна седалка седи мъж. Жалбоподателката обаче не спряла на подадения сигнал, а продължила движението си. Служителите на БГ „ТОЛ“ сигнализирали незабавно на тел.112, след което и изготвили докладна записка по случая. Била образувана проверка в РУ на МВР Септември, като бил издирен собственика на автомобила, а именно жалбоподателката С. Н. Ч.. Тя била призована в РУ на МВР Септември от свидетеля Б. Т., но не се явила. Последният изпратил покана чрез РУ на МВР В., като жалбоподателката се явила в РУ на МВР В. на ... г. и в саморъчно написано обяснение декларирала, че именно тя е управлявала автомобила на посочената дата, но не видяла да й се подава сигнал за спиране със „Стоп палка“. Б. Т. съставил АУАН на Ч., подписан и получен от последната без възражения. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

По делото са разпитани като свидетели В. Н. и Б. Т., които потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от 2 писмените доказателства по делото – включително съставения АУАН, даденото саморъчно написано обяснение от жалбоподателката, където жалбоподателката е посочила, че именно тя е управлявал автомобила на процесната дата. Съдът кредитира показанията на свидетелите В. Н. и Б. Т. .

Те са ясни, категорични и взаимнодопълващи се. Показанията са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. В обратен смисъл са показанията на другия разпитан по делото свидетел - Я. А.Ч. – съпруг на жалбоподателката. Той твърди, че на процесната дата автомобилът на съпругата му е даден на друго лице, което той не може да посочи кое е точно, но било от мъжки пол и евентуално той го е управлявал на процесната дата, а не съпругата му. Твърди обаче също така, че съпругата му се страхува да управлява сама и винаги той я придружавал, когато шофира. Последното много точно кореспондира с показанията на свидетеля В. Н., който заяви, че автомобилът се е управлявал от жена на около 30 години, а до нея на дясна седалка седял мъж. С оглед цялата съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът намира за категорично установено, че водач е била именно жалбоподателката, а до нея е седял именно нейния съпруг – свидетелят Я. Ч.. Съдът намира за безспорно установено, че свидетелят Н. е подал ясен сигнал за спиране със „Стоп палка“ към жалбоподателката, след като е бил навлязъл на около метър навътре в пътното платно, бил е облечен в униформа, а служебният автомобил се е намирал зад него. Безспорно е, че жалбоподателката не е спряла на подадения сигнал, не защото не го е възприела, а защото е управлявала автомобила без винетка по републиканската пътна мрежа. Поради тази причина тя не е спряла по-рано и на подадени сигнали от други служители на „БГ ТОЛ“.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбоподателката С.

Н. Ч. е осъществила от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.103 ЗДвП, като на ... г., около ... часа на път II-84, около км. 10+... в посока намаляващ км. е управлявала собствения си лек автомобил „М. 140“ с рег. № ... и при ясно подаден сигнал със „Стоп палка“ от служител при БГ „ТОЛ“ - В. Н. - не е спряла на подадения сигнал, а продължила движението си. Съдът намира за категорично установени и доказани елементите от състава на административното нарушение. В тази насока са показанията на свидетелите В. Н. и Б. Т., частично тези на Я. Ч. и 3 писмените доказателства.

Настоящият състав на съда намира за нелогична защитната линия на жалбоподателката. От една страна жалбоподателката лично (очевидно е грамотна) е попълнила обяснения, в които е отразила, че е управлявала автомобила на процесната дата. Подписала е и е получила АУАН без възражения. На фона на това в жалбата си твърди, че не тя е управлявала автомобила. Практиката сочи, че в подобни случаи се попълва и декларация по чл.188 ЗДвП под страх от наказателна отговорност. Всичко това означава, че ако съдът отмени като незаконосъобразно издаденото НП, то следва да изпрати материалите на Районна прокуратура Пазарджик за преценка за евентуално извършено от жалбоподателката престъпление по чл.313, ал.1 НК, т.е. жалбоподателката сама рискува да бъде съдена за извършено престъпление, вместо да понесе наложеното й административно наказание.

Съдът намира, че защитата й по това производство не е съобразена с подобно обстоятелство, като очевидно се разчита, че ако съдът евентуално отмени НП, поради недоказаност, няма да сезира прокуратурата. Подобна защитна позиция противоречи на нормалната житейска логика. От друга страна самата защитна теза на жалбоподателката се поддържа само в показанията на свидетеля Я. Ч.. Показанията на този свидетел обаче не само изхождат от предубеден такъв – той е съпруг на жалбоподателката, намирал се е вътре в автомобила и е очевидно заинтересован от изхода на делото, но и са лишени от конкретика – на въпрос на съда на кого точно е бил предоставен автомобила на процесния ден, свидетелят не можа да посочи и заяви, че не помни. Ето защо съдът намира нарушението за безспорно извършено от жалбоподателката, като са доказани всички елементи на състава на административно нарушение по чл.103 ЗДвП.

При определяне на вида и размера на административното наказание административнонаказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на жалбоподателката наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП . Така определеното наказание е в законово определения максимум, предвиден в посочената норма. Съдът счита, че така определеното наказание се явява съответно на нарушението и на личността на дееца и няма основание за неговото намаляване. До този извод съдът достигна след запознаване със справката на нарушител-водач, 4 приложена по делото. От нея е видно например, че жалбоподателката е водач на МПС от 2018 г. и за този, сравнително кратък период, има издадени 15 наказателни постановления (извън процесното) и 16 електронни фиша, т.е. общо за 31 нарушения на ЗДвП, издавани са й също така четири броя Заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и дори й е отнемано вече един път СУМПС. Всичко това сочи, че се касае за системен нарушител на правилата за движение по пътищата и разпоредбите на ЗДвП, като възможността на такова лица да управлява МПС го превръща в потенциална сериозна опасност за останалите участници в движението, както и за случайните граждани и пешеходци. В случая са налице и други отегчаващи вината обстоятелства – например, че жалбоподателката не е спряла и на други сигнали от служители на „БГ ТОЛ“ и е управлявала автомобила по републиканската пътна мрежа без винетка.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“, визиращи неналагане на наказание, а само предупреждаване на нарушителя при деяние, представляващо маловажен случай.

В заключение - обжалваното НП съдържа всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити, издадено е от компетентен орган. При извършената служебна проверка съдът не констатира каквито и да е процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, а жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди 5 минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на две съдебни заседания, без явяване в открито съдебно заседание по делото на процесуалния представител на ответника и изготвянето само на писмен отговор.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 23-0340-001184 от 07.12.2023 г. на Началник РУ Септември при ОД на МВР Пазарджик, с което на С. Н. Ч. с ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Я.” № 12 е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Н. Ч. с ЕГН: ********** от гр. В., ул. „Я.” № 12 да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6