Определение № 1470 от 03.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1470 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501287 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от „Сити кеш“ ООД против Определение № 4269/01.04.2026г., пост. по гр.д.№ 12454/25, ПРС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 442/01.02.2026г. по същото дело в частта за разноските.

Поддържа, че съдът не е изложил никакви мотиви, като се е задоволил единствено да посочи, че липсват основания да отстъпи от мотивите, изложени в съдебното решение. В същото време там изобщо не са изложени никакви съображения защо се присъждат оспорените разноски. Поддържа че съдът не е отговорил на възраженията му, че посоченото основание за приложение на нормата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА – близки отношения, е използвано от адв. Сл. Н. в множество дела. Сочи и че съдът не е уважил направеното доказателствено искане – страната да декларира, че е в близки отношения с пълномощника си. Развива доводите си относно приложимостта на сочената хипотеза за оказване на безплатна правна помощ. Сочи, че целта на законодателя не е била да се заобикаля процесуалната норма за възлагане на съдебно-деловодни разноски, а има социален характер. Позовава се и на съдебна практика в тази насока. Твърди, че правото на иск е упражнено превратно с цел увреждане на жалбоподателя. Сочи, че ищецът е предявил два иска, които макар и по отделни правоотношения са напълно идентични като страни и оспорени клаузи в договорите. Позовава се на съдебна практика, според която при общ материален интерес изискванията за добросъвестност предполагат разглеждане на споровете в едно производство. По отношение размера на присъденото възнаграждение счита, че посочените в Наредба №14/2004 минимуми нямат задължителна и обвързваща сила, като се позовава и на практиката на СЕС.Прави доказателствени искания – за задължаване на ищеца да декларира наличието на близки отношения с пълномощника си, за изискване на конкретно посочени дела. Моли за отмяна на обжалваното 1 определение и за отказ от присъждане на разноски.

Ответната страна Г. А. Д. не е подал отговор.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страната, изложени в подадената жалба, констатира следното :

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Д. против Сити кеш ООД за обявяване на клауза за неустойка в договор за кредит за недействителна. С Решение № 442/01.02.2026г. искът за обявяване на недействителност на неустоичната клауза в договора за заем е уважен.

Присъдени са и разноски за процесуалния представител на ищеца – адв. С. Н. в размер на 400лв. , по реда на чл.38 от ЗА за оказаната безплатна правна защита.

Ответникът Сити кеш ООД е поискал изменение на решението в частта за разноските, като е претендирал, че такива не следва да бъдат присъждани по съображения идентични, с изложените в жалбата.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че липсват основания за изменение, без да излага подробно мотиви.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно като краен резултат, макар и същото да не е мотивирано.

На първо място следва да се отбележи, че за всеки иск, който е уважен, загубилата страна дължи разноски, чийто размер следва да се определи съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Последната се преценява винаги конкретно с оглед обема и сложността на свършената работа, но винаги се дължи поне един минимум, доколкото адвокатската дейност е високо професионална и положеният адвокатски труд следва да се овъзмезди. В този смисъл присъдените разноски от 400лв. са в приеманите от съдебната практика минимални такива за исково производство.

Не би могло да се присъжда по.-ниско възнаграждение с мотив за ниска фактическа и правна сложност и еднотипност на делата и съображенията.

По отношение на оплакванията, че конкретния пълномощник има множество дела, в които е оказвал безплатна правна помощ по реда на чл.38 от ЗА, настоящият състав намира, че този въпрос е без значение за ответниците по всяко от тези дела, включително и за настоящия ответник. Разпределението на тежестта за разноски се следва от правилата по чл.78 от ГПК – коя е загубилата страна, а не от въпроса дали ищецът реално е заплатил възнаграждение на своя пълномощник или последният е поел риска да предоставя правна помощ без да е сигурен дали ще бъде постановено решение в полза на доверителя му , респ. че ще му бъде присъдено възнаграждение. И в двете посочени хипотези ако ответникът загуби делото той дължи разноски на ищцовата страна, като във вторият случай последните се определят от съда и обичайно/ както в настоящия случай/ в минимален размер. От друга страна съдът няма как да проверява и санкционира дали реално са налице предпоставките за приложение на чл.38 от ЗА, т.к. този въпрос стои извън предмета на делото / чл.6, ал.2 от ГПК/. В този контекст липсва законово основание съдът да задължава ищеца да декларира близки отношения с 2 пълномощника си.

По отношение на оплакването за злоупотреба с права, следва да се отбележи, че доколкото самият жалбоподател твърди, че в случая е налице производство по друго дело с предмет друго правоотношение , по отделен договор, то спорен настоящия състав липсват основания за разглеждане на споровете в едно производство, т.к. липсва общност в предмета. Това, че между страните са сключвани еднотипни договори не може да обоснове разглеждането на споровете по действителността им или изпълнението им в едно производство. Напротив, практиката изобилства с множество дела, образувани от небанкови финансови институции срещу едни и същи длъжници за изпълнение на различни договори помежду им. Доколкото се касае за различни правоотношения, в какъвто смисъл е и твърдението на жалбоподателя, то липсват основания да се приеме, че е налице злоупотреба с права. По тази причина и е безпредметно изискване на данни за другото производство между страните.

Предвид изложеното съдът намира, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в минимален размер от 400лв. е правилно и законосъобразно и липсват основания както за неприсъждане на такова, така и за намаляването му.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРДЖАВА Определение № 4269/01.04.2026г., пост. по гр.д.№ 12454/25, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3