Решение № 346 от 14.07.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 843/2024
- Вид
- Решение № 346
- Подписан
- 14.07.2025
- В сила
- 09.08.2025
- Състав
- Виржиния Константинова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.237 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.237 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 346 гр. Русе, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ирена Иванова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20244500100843 по описа за 2024 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът П. С. Ж. иска да се признае за установено по отношение на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София, че не им дължи сумата от 141 026,21 лв., представляваща изискуема главница по Договор за кредит № 802164-5401/ 07.05.2008 г. и 64 412,79 лв.-обезщетение за забава за периода 04.07.2014 г.23.10.2024 г., присъдени със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК под № 2855 по ч.гр.дело № 4437/2014 г. по описа на Районен съд-Русе, издадена по искане на “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, цедирали на 19.02.2018 г. вземанията си на ответника , след образуване на изп.дело № 860/2014 г. на ЧСИ рег.№ 718 с район на действие Окръжен съд-Варна. Твърди се, че последното е прекратено, поради настъпила перемция на 15.04.2020 г.
Ищецът сочи, че вземанията по договора за кредит са погасени по давност, изтекла в негова полза на 13.06.2022 г. Независимо от това обстоятелство обаче, служители на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София продължават да го притесняват по телефон да им плати горепосочените суми. Търсят се разноски за производството.
Ответната страна “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД-София признават исковете.
Считат, че не са дали повод за завеждане на делото, поради което не носят отговорност за направените от насрещната страна разноски за производството.В условия на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
След преценка на данните по делото, съдът приема за установено следното:
1
По делото няма спор, че сумата от 141 026,21 лв., представляваща непогасена главница по Договор за кредит № 80216-5401/07.05.2008 г., е била присъдена със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК под № 2855 по ч.гр. дело № 4437/2014 г. по описа на Районен съд-Русе, издадена срещу ищеца по искане на ,,Райфайзенбанк / България/‘‘ ЕАД.Въз основа на издадения изпълнителен лист в него производство, на 31.07.2014 г. било образувано изп.дело № 860/2014 г. на ЧСИ рег.№ 718 с район на действие Окръжен съдВарна. На 19.02.2018 г. банката цедирали вземанията си по контракта на ответника На 15.04.2020 г. изпълнителното производство било прекратено, поради настъпила перемция. На 08.05.2020 г. “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД изпратили уведомление до ЧСИ, че вземанията по процесния договор за кредит са им били прехвърлени от първоначалния кредитор и желаят образуване на изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист, респективно предприемане на изпълнителни действия по отношение на длъжника. На 22.04.2021 г. до ответника било изпратено известие, че ЧСИ рег.
№ 718 на КЧСИ не разполага с местна компетентност, тъй като длъжникът е с адрес в гр.Русе.Указано било, че взискателят може да поиска връщане на изпълнителния лист. Действия в тази насока били предприети от представител на дружеството на 26.04.2021 г. Изпълнителният лист бил върнат на 14.05.2021 г. По делото няма спор, че за периода 04.07.2014 г.–23.10.2024 г. лихвата за забава върху изискуемата главница възлиза на 64 412,79 лв., както и че на 13.06.2022 г. в полза на длъжника е изтекла погасителна давност по отношение на главното и на акцесорното вземане.
В насроченото открито заседание, след запознаване с отговора на исковата молба, ищецът е направил искане да бъде постановено решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК.
С оглед така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не се установява наличие на някоя от хипотезите на чл.237 ал.3 т.1 т.2 ГПК или друго, установено със закон изключениепризнатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито такива по гражданско състояние или за поставяне под запрещение. С оглед на това, по арг. от нормата на чл.237 ал.2 ГПК, съдът не дължи обсъждане на събраните по делото доказателства. За пълнота на изложеното, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че признанието не противоречи на приобщените по делото доказателства.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен и заявява по същество, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение- в конкретния случай, че претендираното от дружеството право е погасено по давност, изтекла в полза на ищеца, което по естеството си представлява съвпадане на насрещните позиции на страните. По тези съображения следва да се постанови решение, с което предявените искове се уважат изцяло.
2
По отношение на разноските:
При уважаване на предявените искове, съгласно нормата на чл.78 ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски за производството. Ответникът от своя страна иска да се приложи ал.2 на същата норма, като твърди, че дружеството е признало исковете и не е дало повод за завеждане на настоящото дело.
Посочените две предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се осъществи фактическият състав на чл.78 ал.2 ГПК.В случая дружествотоответник е признало исковете. Отговорност за разноски за кредитора би възникнала, ако въпреки изтеклата погасителна давност той предприеме действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, какъвто настоящият случай не е. На 26.04.2021 г. ответникът е депозирал молба по изпълнителното дело да му бъде върнат в оригинал процесния изпълнителен лист. Наличието на такъв за вземанията, предмет на настоящия спор, обуславя допустимостта на исковете, в какъвто смисъл е например Определение № 477 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3407/2019 г., IV г. о., ГК, където е посочено, че правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Страната има интерес да осуети възможността за иницииране на ново изпълнително производство. В настоящия случай обаче липсват данни от 2021 г. и до настоящия момент от кредитора да са били предприети действия в тази насока, както и всякакви други активни действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане по издадения изпълнителен лист. В Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК е споделено разбирането, че извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. На още по-силно основание следва да се приеме, че при липсата на каквито и да е активни действия на кредитора насочени към събиране на вземането не може да се обоснове отговорността му за заплащане на разноски в производството по отрицателен установителен иск за същото вземане. В становището от 11.06.2025 г. ответникът е изразил готовност да предаде на насрещната страна оригинала на изпълнителния лист. Ето защо съдът намира, че предпоставките на чл. 78 ал.2 ГПК са налице, поради което направените разноски за делото следва да останат в тежест на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.439 ал.1 ГПК, че П. С. Ж., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.***************, със съдебен адрес: гр.Варна, бул.***********, чрез адв.П. Й. Н. от АК-Варна, НЕ ДЪЛЖИ на “ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.“Малинова 3 долина“, ул.***********, представлявано от Р. И. М.-Т. и Т.И.В., сумата от 141 026,21 лв., представляваща изискуема главница по Договор за кредит № 802164-5401/ 07.05.2008 г. и 64 412,79 лв.-обезщетение за забава за периода 04.07.2014 г.-23.10.2024 г., присъдени със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК под № 2855 по ч.гр.дело № 4437/2014 г. по описа на Районен съд-Русе, издадена по искане на “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 4