Решение № 396 от 22.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Стара Загора, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000494 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 363/03.07.2024г., постановено по гр. д. № 2151/2023г. по описа на Районен съд – *** с което е отхвърлен предявения от П. П. С. против „БИ ** иск съдът да обяви нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за паричен заем № ***/11.10.2022 г., сключен между П. П. С. и „БИ **, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 323, 20 лв., като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. с чл.10 ЗПК, чл. 19 ЗПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.146 от ЗЗП.

Въззивникът П. П. С. излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Направено е искане същото да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи предявения иск, като присъди направените разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „БИ **.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, 1 намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Ищцата П. П. С. моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 323, 20 лв., от договор за паричен заем № ***, сключен между нея и „Би **, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли да й бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът „БИ **, взема становище, че твърденията изложени от ищцата не отговарят на обективната истина и са неоснователни. Моли съда да отхвърли като неоснователни твърденията на ищцата и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

По делото не е спорно, че между П. П. С. е сключила с „БИ ** договор за кредит № МАХ_***/11.10.2022 г., съгласно който е предоставена сума в размер на 1 300 лв. Не е спорно и че договора е сключен при следните параметри : размер на кредита 1 300 лв., погасителна вноска 141, 44 лв.; брой погасителни вноски 10; срок на кредита 5 месеца; обща стойност на плащанията 1 414, 40 лв.; годишен процент на разходите 49, 86 %; годишен лихвен процент 40,

65 %. Съгласно чл.10, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит. В ал.2 на същия член е посочено, че паричната сума за бързо разглеждане е в размер на 323, 20 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Процесният договор се подчинява и на правилата на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и 2 забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

В разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора – чл. 10а, ал. 1 ЗПК , какъвто характер процесната такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит очевидно няма. Същата попада в забраната на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК. Така уговорената такса съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Съдът намира, че не са необходими специални знания, за да се определи, че при включваната таксата за бързо разглеждане на искането за кредит в уговорения Г П Р /49,86%/, размерът му би надвишил законовия максимум от 50 %, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед дадените разяснения в т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C 714/22 посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на непосочването му. Следователно клаузата на чл. 10, ал. 1 от процесния договор е в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , поради което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е нищожна.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че клаузата на чл. 10, ал. 1 от договор за кредит № МАХ_***/11.10.2022 г. предвиждаща заплащане на таксата за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 323, 20 лв. следва да бъде обявена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

С оглед уважаване на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД , съдът намира, че е безпредметно обсъждането на останалите основания за нищожност, доколкото 3 ищецът не е заявил поредност на разглеждане на исковете и оттам следва да се приеме, че същите са предявени при условията на евентуалност при разглеждането им от най-силния към по-слабия по тежест порок.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 10, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 323, 20 лв. от договор за паричен заем № ***/11.10.2022 г., сключен между П. П. С. и „БИ **, на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД.

По отговорността за разноски в първоинстанционното производство:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищцата Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба № 1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл съдът е свободен да определи размера на дължимото адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.

Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища, претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено от съда по посочените по - горе критерии.

В настоящия случай с оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия 4 подаване на искова молба, без явяване в съдебно заседание, дължимите от „БИ * * разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на П. П. С. в първоинстанционното производство следва бъде определено в размер на 480 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „БИ ** следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство в размер на 480 лв. с ДДС.

В първоинстанционното производство ищцата е заплатила държавна такса в размер на 50 лв.

С оглед изхода на делото „БИ ** следва да заплати на П. П. С. направените пред първоинстанционния съд разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

С оглед изхода на делото „БИ ** следва да заплати на П. П. С. направените по в.ч.гр. д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

По отговорността за разноски във въззивното производство.

В хода на производството е представен договор за правна защита и съдействие сключен с ищцата, в който е обективирано договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В настоящия случай с оглед предмета и сложността на производството и вида на извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия подаване на въззивна жалб, без явяване в съдебно заседание, дължимите от „БИ

** разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на П. П. С. във въззивното производство следва бъде определено в размер на 300 лв. с ДДС.

С оглед изхода на делото „БИ ** следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата във въззивното производство в размер на 300 лв. с ДДС.

Във въззивното производство ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25 лв.

5

С оглед изхода на делото „БИ ** следва да заплати на П. П. С. направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 363/03.07.2024г., постановено по гр. д. № 2151/2023г. по описа на Районен съд – Казанлък като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 10, ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 323, 20 лв. от договор за паричен заем № ***/11.10.2022 г., сключен между П. П. С. и „БИ **, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **, с адрес на упражняване на дейността: ** адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство в размер на 480 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати н а П. П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *** ***** направените пред първоинстанционния съд разноски за държавна такса в размер на 50 лв.

ОСЪЖДА „**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати н а П. П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *** ***** направените по в.ч.гр. д. № 43/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора разноски за държавна такса в размер на 15 лв.

ОСЪЖДА „**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да 6 заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № **, с адрес на упражняване на дейността: ** адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ на ищцата във въззивното производство в размер на 300 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА „**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати н а П. П. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *** ***** направените във въззивното производство разноски за държавна такса в размер на 25 лв.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7