Решение № 331 от 13.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Красимир Шекерджиев

Светла Букова при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора И. Бл. С. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200503 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия П. П. И. срещу въззивно решение №422 от 10.12.2025 г., постановено по ВНОХД №20251000600200/2025 г. по описа на Апелативен съд- гр. София.

С присъда №200 от 19.11.2024 г., постановена по НОХД №279/2023 г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 17.02.2015 г. в гр.

София, на бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 35, вх.А, ет.3, офис 14 в съучастие като съизвършител с Д. Л. К. отнел чужди движими вещи на обща стойност 10 524, 15 лева от владението на А. Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, като на основание чл.198, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е следвало да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 961, 75 лева по сметка на СДВР, 2 377, 18 лева- по сметка на Софийски градски съд и 1 500 лева на частния обвинител Б..

С въззивното решение постановената първоинстанционна присъда е била изменена, в частта относно правната квалификация на инкриминираното деяние, като подсъдимият И. е бил признат за виновен в извършване на престъпление с правна квалификация по чл.198, 1 ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 НК.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия И. са посочени всички касационни основания.

Жалбоподателят твърди, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуални правила като неправилно е анализирал събраните доказателства. Посочва, че незаконосъобразно са кредитирани показанията на свидетелката И., като не е отчетено, че към момента на депозирането им пред разследващите органи на досъдебното производство тя фактически е съжителствала с един от обвиняемите- Д. К.. Предлага да бъде преценено, че е допуснато съществено нарушение на процесуални правила защото разпитващият не й е разяснил възможността по чл.119 НПК да откаже да свидетелства, което прави невъзможно да бъдат използвани показанията й. Наред с това моли да бъде отчетено, че тя ги е депозирала (отново на фазата на досъдебното производство) след като й е бил оказан сериозен натиск и е била заплашена, че ако не уличи обвиняемите ще бъде обвинена на свой ред. В подкрепа на тезата си защитата сочи и това, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетелката не е поддържала показанията си от досъдебното производство и е твърдяла, че не познава подсъдимия И.. Защитникът акцентира и на това, че първостепенния съд не е счел за необходимо да разпита И., като е приемал, че разпита й не е необходим за изясняване на фактите по делото, като той е бил проведен единствено и само по инициатива на защитата.

С касационната жалба се оспорват и изводите на съда, че приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие следва да бъде ценен. Твърди се, че от съдържанието му е видно, че той е дописван, като текста с най- важните иззети като веществени доказателства латексови парчета е дописан върху знак, който отразява край на записването в съответната бланка. Наред с това се поддържа, че в хода на огледа не са участвали поемни лица, което се установява от показанията на свидетелката С. М., която твърди, че не е влизала в апартамента и не е имала видимост към действията на полицейските служители.

На тези основания се предлага да не бъдат кредитирани и заключенията на приетата по делото ДНК експертиза, относима към подсъдимия И., тъй като с нея е изследвано веществено доказателство, който не е било приобщено към доказателствената съвкупност по надлежен ред.

В касационната жалба не са включени оплаквания, относими към касационното основание на чл.348, ал.1, т.1 НПК, като единствено е посочено, че материалния закон е приложен неправилно защото незаконосъобразно и в нарушение на чл.303, ал.1 и ал.2 НПК подсъдимият И. е бил признат за виновен в извършването на инкриминираното деяние.

За наложеното наказание се твърди, че същото е завишено и затова е явно несправедливо защото незаконосъобразно въззивният съд не е отчел константната съдебна практика, която изисква след като наказателното производство не е приключило за срок надвишаващ десет години да бъде определяно наказание под законовия минимум. Моли да 2 бъде отчетено, че И. не е ставал причина за отлагане на делото и продължителността на производство не се дължи на негови действия.

На тези основания защитникът моли атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а подсъдимият И. да бъде оправдан.

При условията на алтернативност моли след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или ако се приеме, че няма основания за това- да бъде намалено наложеното наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба като отново възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли да бъде преценено, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл.14, ал.1 НПК, като погрешно е оценил част от събраните доказателства. Предлага да бъде ценено заключението на приетата техническа експертиза, която установява, че заключителната част на текста на огледния протокол е дописана, като съдържанието на последните пет реда на втора страница са нанесени след изписване на знака „Z“. На тези основания предлага да не бъде ценена ДНК експертизата защото вещта, която тя е изследвала е иззета незаконосъобразно.

В защитната си реч отново моли да не бъдат ценени показанията на свидетелката И., но да бъдат ценени тези на свидетеля К. защото той най- добре знае с кого е извършил престъплението.

Защитникът отправя алтернативни искания за отмяна на атакуваното въззивно решение и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на държавното обвинение моли касационната жалба да бъде приета за неоснователна. Твърди, че правилно са анализирани всички събрани доказателства, като съдът пунктуално е отговорил на всички възражения във въззивната жалба. Поддържа, че фактите по делото са установени и те установяват факта на извършеното инкриминираното деяние и кои са неговите извършители. Моли да бъде преценено, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати процесуални нарушения, материалния закон е приложен правилно и отмереното на подсъдимия И. наказание е справедливо. На тези основания предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Частният обвинител Б. уверява съда, че вярва в силата на правосъдието и изразява благодарност на българската полиция. Твърди, че още си спомня за ужасната агресия, която е преживял и електрическото устройство, с което е бил атакуван. Моли всички доказателства да бъдат разследвани по подходящ начин.

Повереникът на частния обвинител предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна, защото съдът е направил задълбочен и верен анализ на доказателствата и правилно е установил взаимовръзката между тях. Пледира, че материалният закон е приложен правилно и определеното наказание е справедливо. Предлага въззивното решение да бъде преценено като правилно и постановено в съответствие със закона.

Подсъдимият И., редовно призован за касационното съдебно заседание не се явява и 3 не взима отношение по делото.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ. В жалбата се твърди, че неправилно въззивният съд е кредитирал показанията на част от разпитаните свидетели- конкретно тези на свидетелката И. и М. и се поддържа, че неправилно е кредитирал протокола за оглед на местопроизшествие и незаконосъобразно е ценил заключението на изготвена ДНК експертиза, която установява съпричастността на И. към инкриминираното деяние.

Преди да отговори на тези възражения настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. По отношение на оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Направеният доказателствен анализ е пълен, подробен и верен, като съдът е събрал всички възможни доказателства и доказателствени средства и правилно ги е обсъдил.

Касационният съд прецени, че правилно е ценен протокола за оглед и законосъобразно е прието, че с него, в съответствие с предвидения процесуален ред, са приобщени към доказателствената съвкупност следи от престъплението, между които и парчето от латексова ръкавица, обозначено като обект №9. Вярно е, че словно в протокола е вписано мястото, на което то е било открито на редове, предварително попълнени със знака „Z", но това не може да бъде основание да се приеме, че протокола е съставен в нарушение на НПК и в него са отразени обстоятелства, които не отговарят на действително извършените действия по разследване. Не може да бъде установена причината защо 4 съставителят на протокола първоначално е вписал посочения знак, а след това е продължил изложението, като е посочил къде са намерени обекти 8 и 9, но доколкото това е станало с едно и също мастило и очевидно от едно и също лице следва извод, че тази информация е вписана в процесуалния документ от автора на писменото доказателствено средство. В случая не е налице поправка на протокола по смисъла на чл.130 НПК и не е имало задължение на мястото на застъпване на текстове да има положени подписи на лицата, които следва да подпишат протокола.

При преценка на законосъобразността на извършеното действие по разследване следва да бъде посочено и това, че отразеното в протокола за оглед изцяло съответства на множество други доказателствени източници и конкретно на показанията на свидетелите Б. и И. (дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК), на тези на свидетеля К. и на приложените по делото протоколи за разпознаване, в които пострадалият е разпознал И. като жената придружаваща двамата нападатели, а тя от своя страна е разпознала подсъдимия И. като един от нападателите.

Настоящият съдебен състав не намери за основателни оплакванията, че незаконосъобразно са ползвани и ценени показанията на свидетелката И.. На първо място не може да бъде възприета тезата, че е налице формално основание те да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като при депозирането им тя не е била предупредена за възможностите, които й предоставя разпоредбата на чл.119 НПК. В хода на производството тази свидетелка е била разпитвана три пъти- съответно на 04.11.2016 г., на 17.11.2016 г. и в хода на проведеното съдебно следствие пред първостепенния съд. Видно от съставения протокол още при първият разпит на свидетелката е била разяснена възможността по чл.119 НПК да откаже да свидетелства. Това не е била вписано в проведения разпит по чл.223 НПК, но в хода му тя недвусмислено е заявила, че вече не фактически съжител с осъдения И. и очевидно основанията да откаже да свидетелства към този момент не са били налични.