Решение № 707 от 02.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.ова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Т.ова Въззивно гражданско дело № 20263100500925 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗК „УНИКА” АД ЕИК 040451865 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Т. Александров 18, представлявано от Ивана Димова – изп. директор и Албена Райчева – изп.директор, чрез пълн. юрк В. Иванова срещу Решение № 4394/05.12.2025г., пост. по гр.д.№ 7625/2024г. описа на ВРС, 19-ти състав, с което въззивникът Е ОСЪДЕН да заплати на „ТОГО 2“ ЕООД, ЕИК 203596632 със седалище и адрес на управление с. Доброплодно сумата от 15 738.98 лева, частичен иск от целия в размер на 17хил.лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а. «Дачия Дъстър» с рег. № **** настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 15.04.2024г. около 11.30ч. в гр.Варна, бул.

Васил Левски по посока бул. «Вл.Варненчик» по вина на водача на л.а «Тойота Ярис» с рег. № ****, застрахован при ЗК „УНИКА” АД ЕИК 040451865 по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № 23198410052, ведно със законната лихва върху главницата от 100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024г., а върху увеличения размер на главницата от 15 638.98 лева, считано от увеличението – 05.11.2025г. до окончателното погасяване на задължението, на осн.чл. 432 от КЗ.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано, както и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Конкретно се твърди, че исковият съд не е обсъдил обстоятелствата, свързани с движението на увредения автомобил след контакта с бордюра, а именно дали шофьорът е могъл да предотврати 1 увеличаването на вредоносния резултат. Счита се, че маневрата на водача на л.а. «Дачия Дъстър» с рег. № **** е технически неиздържана и неправилна.

Сочи се, че в допуснатата САТЕ не е разгледан този въпрос, поради което направените изводи на основа на приетото заключение и свидетелските показания са непълни и неоснователни, защото не е обсъден изцяло механизмът на процесното ПТП и в частност дали шофьорът на Дачия Дъстър е могъл да предотврати удрянето в бетонната стена и удрянето в стълб. На следващо място се твърди, че приетата САТЕ е непълна, защото не установява точното положение на двата автомобила и дали същите са се движили успоредно или е имало разстояние между тях при предприемането на маневрата за пристрояване и по време на същата. Счита се, че не може да се направи обосновано предположение, че предполагаемият виновен водач е предприел маневрата на разстояние, което да обуславя опасност за другия автомобил и необходимостта от извършване на спасителна маневра. Счита, че доколкото съдът не е изследвал възможността на водача на л.а. „Дачия Дъстър“ да предотврати настъпването на ПТП с оглед пропускането на „виновния“ водач и било ли е възможно това, то не може да се установи безспорно дали същият не е нарушил правилата на движение съгласно ЗДвП.

Оспорва се извода на съда относно размера на присъденото обезщетение, като се настоява, че при определяне на обезщетението стойността на запазените части следва да се приспадне от действителната стойност на автомобила към настъпване на застрахователното събитие, като се позовава на Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО. Сочи, че доколкото в случая няма данни автомобилът да е свален от регистрация и предаден за скраб, липсва гаранцията, че същият няма да бъде разпродаден на части на вторичния пазар, съотв. неговия собственик да се обогати неоснователно със стойността на запазените части, която не е приспадната при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Настоява се за отмяната му като неправилно и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ТОГО 2“ ЕИК 203596632, чрез пълномощник адв.Й.А. депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на съдебния акт, както и за присъждане на разноски във въззивната инстанция.

Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване решението на ВРС.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствена тежест между страните.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи 2 до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (Обн., ДВ, бл.102 от 29.12.2015г. в сила от 1 януари 2016г.).

За основателността на прекия иск с оглед вторичния характер на субективното право по чл.423, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

Не се спори и видно от представено по делото свидетелство за регистрация част първа лек автомобил марка и модел Дачия Дъстър с рег. № **** и рама **** e собственост на „ТОГО 2“ ЕООД с. Доброплодно, обл.

Варна.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между собственика на л.а «Тойота Ярис» с рег. № **** и ответника ЗК „УНИКА” АД ЕИК 040451865 е било налице валидно застрахователно правоотношение по Задължителна застраховка «Гражданска отговорност“, обективирана в полица № 23198410052; че в срока на действие на застраховката на 15.04.2024г. е настъпило ПТП с участие на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, за което ответникът е уведомен и за което е изготвил опис по щета № 23411980008.

Не е било спорно между страните, че за настъпилото ПТП водачите на двата автомобила, участвали в него, попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие са посочили водача на л.а. марка «Тойота Ярис» с рег. № ****, застрахован по ЗЗ ГО при ответното дружество. Също така, страните не спорят, че с опис – заключение, изготвено от служител на ответника в присъствието на представител на ищеца, на 23.04.2024г. са удостоверени констатираните щети по вид и степен на увреждане на всеки елемент.

Като основна причина за отказа да заплати застрахователно обезщетение на пострадалия собственик в писмо от 14.05.2024г. ЗК „УНИКА” АД ЕИК 040451865 посочва липсата на вина на водача на застрахования при дружеството автомобил, както и недостатъчно ясно и безспорно установени обстоятелства, при които е настъпило застрахователното събитие.

Предмет на оспорване в исковото производство, който с оглед въведените основания за обжалване на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, е поставен на разглеждане и във въззивното производство, е механизмът на ПТП, в частност наличието на съпричиняване настъпването на вредите от страна на водача на увреденото МПС. Предмет на оспорване е и размера на дължимото обезщетение, с оглед начина на неговото определяне.

3

Според въззивника решаващият съд не е обсъдил дали с поведението си досежно движението на увредения автомобил след контакта с бордюра шофьорът е могъл да предотврати увеличаването на вредоносния резултат и да избегне удрянето в бетонната стена и удрянето в стълба. Твърди се, че доколкото не е изследвана възможността на водача да предотврати настъпването на вредоносния резултат като пропусне „виновния“ водач, то не можело да се установи дали пострадалия не е нарушил правилата за движение, съгласно ЗДвП.

Възражението на въззивника за необоснованост на изводите на исковия съд за липса на съпричиняване настъпването на вредите от страна на водача на увредения автомобил е неоснователно.

На първо място, с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредите от процесното ПТП, като твърди най-общо, че по време на ПТП ищецът не е изпълнил заложените в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП правила. Ответникът не е заявил конкретни форми на действия или бездействия от регламентираните в сочената разпоредба, с които водачът на увреденото МПС е допринесъл за увеличаване на вредите от процесното ПТП, а същите са разнообразни по вид и проявни форми, съгласно законовата норма на чл. 20 от ЗДзП, като това не е сторено и до приключване на първото открито съдебно заседание. Липсва посочена връзка между конкретно противоправно действие и/или бездействие, проявено от водача на л.а. Дачия Дъстър и увеличаването на вредата, до което е довело поведението му.

Независимо от това, ако се приеме, че въпросът, поставен на вещото лице по САТЕ, за изследване с каква скорост се е движил л.а. Дачия Дъстър и дали тя е била съобразена с разрешената за участъка, е относим към възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на л.а.

Дачия Дъстър, то с констатацията на експерта, че същата е била в диапазона 40-50 км/ч, при липса в участъка на пътни знаци, въвеждащи определена скорост, то с оглед разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, възражението на ответника за съпричиняване настъпването на вредите от водача на л.а. Дачия Дъстър поради управление с превишена скорост е недоказано.

В хода на исковото производство – било с отговора на исковата молба и до приключване на първото по делото открито съдебно заседание, ответникът не е твърдял, че водачът на л.а. Дачия Дъстър е могъл да предотврати удрянето в бетонната стена и бетонния стълб, съотв., че тези действия са последица от конкретно противоправно действие. Вещото лице не е обследвало поведението на водача на л.а. Дачия Дъстър при тази хипотеза, защото подобна задача не е била поставяна от ответника, комуто е възложено да докаже възражението си за съпричиняване вредите от пострадалия, а, както се установи вече, липсват и въведени подобни твърдения от ответника. Видно е от съдебните протоколи, че ответникът не е възразявал относно обосноваността и качеството на докладваното заключение и по двете САТЕ.

Правоизключващото възражение за съпричиняване принципно трябва да бъде предявено от ответника в законоустановения срок за писмен отговор.

Изключенията се свързват само с хипотезата, когато обстоятелствата, сочещи на съпричиняване от пострадалия (напр. новооткрит експертен факт или разкрита причинна връзка), са възникнали или са станали известни на ответника едва след изтичането на срока за отговор. Тогава те могат да бъдат въведени в процеса до приключване на съдебното дирене в първата 4 инстанция.

Видно е, че към настоящия казус това процесуално положение не е относимо по изложените по-горе констатации, поради което и възражението във въззивната жалба за необоснованост на изводите на решаващия съд поради необсъждане изцяло на механизма на ПТП, е неоснователно.

Разпечатката съдържа 41 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5177f56f-065a-48fc-8365-da4abeed7622