Решение № 456 от 02.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330105616 по описа за 2022 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника Е. М. Г. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 955,51 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 16.07.2018г. до 14.12.2021г за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **,ап.**, както и сумата от 125 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *****. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- П., **-ти гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че за периода от 13.05.2016 г.- 06.04.2020 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за притежаван от него обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **,ап.**, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил наемател на недвижим имот в гр. П., „С.“ № ***, ап.** и фигурирал в базата данни на оператора под аб. № ********, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи 1 условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги било определено по чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество, действащи за процесния период. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- П., ***-ти гр. с-в. Издадена била заповед за изпълнение за процесните суми, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не става ясно как са начислени процесните суми. Сочи се, че не са спазени изискванията за начисляване на суми при липсващо измервателно устройство в обекта. Възразява се, че представените с исковата молба карнети не са подписани от потребителя. Сочи се, че процесните искове са погасени по давност.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Правната квалификация на предявените обективно, кумулативно съединени искове е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество на потребителя.

Ищецът не ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и ответника облигационни отношения за процесния период. За да е налице договор за доставка на битово-комунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък че между него и ищеца е сключен договор.

Вярно е, че има писмени доказателства, установяващи наемно правоотношение между ЖИЛФОНД и ответницата/като наемател/ с предмет процесния имот, както и че в ОУ е предвидена хипотеза - чл. 2, ал. 3, според която - по обща договореност между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Тази хипотеза обаче е изпъленена само ако е налице съгласие на наемодателя - дадено лично или с нотариално заверена декларация. В конкретния случай, такова съгласие не се установи да е налице, тъй като представената в съдебно заседание декларация, издадена от **** на 2 община П. не касае процесния исков период, за който ищецът твърди да има вземания. По никакъв начин не се установи собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да е изразявал съгласие за процесния период пред ищцовото дружество за това ответникът, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и съответно да е страна по правоотношението.

От всичко гореизложено следва, че ответницата Е. Г. не се установява да е потребител на ВиК услугите. Освен това не е ясно на какво основание е начислена количеството вода, тъй като ищцовото дружество едновременно твърди, че количеството на предоставената от него услуга на ответницата е определена на основание чл. 25, ал. 8 от ОУ т.е.нередовно измервателно устройство и че в имота изобщо липсва водомер. Други доказателства за наличието на облигационни отношения между страните по делото не са ангажирани, поради което и предявените искове подлежат на отхвърляне като недоказани.

Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против Е. М.

Г., ЕГН ********** с правна квалификация чл. 198о, ал. 1 Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземания, произтичащи от договор за доставка на битовокомунални услуги в размер на 955,51 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 16.07.2018г. до 14.12.2021г за обект, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № **,ап.**, както и сумата от 125 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2018г. до 31.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – *****г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *****г. по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- П., **-ти гр. с-в.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3