Решение № 4693 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4693 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514604 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20163701/27.07.2021г. по гр.д. № 36292 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 162-ри състав „С П. С-С.Т.“ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** е осъдено да заплати на М. Г. З., Е ГН ********** с адрес: гр. София, ул. **** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 240, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 13 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2020г., до изплащането й, представляващи непогасена част от главница по договор за заем от 09.09.2016г.; сумата от 8861,95лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 07.08.2017г. до 05.08.2020г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 4358,52лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователен е отхвърлен иска с правно основание чл. 240, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 988лв., представляващи възнаградителна лихва по договора за заем за целия срок на договора, както и иска по чл. 86 от ЗЗД за горницата над 8861,95лв. до предявения размер от 14041,74лв. , лихва за забава на плащането на възнаградителната лихва и на главницата за периода от 1

01.01.2017г. до 06.08.2017г., като М. Г. З., Е ГН ********** е осъдена да заплати на „С П. С-С.Т.“ООД, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 594,12лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25135998/07.09.2021г. По регистъра на СРС, изпратена по пощата на 03.09.2021г. от ответника по исковете – „С П. С-С.Т.“ООД, ЕИК **** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.

Посочило е, че районният съд се произнесъл по непредявен главен иск, фактическо и правно основание на който не било заявено с исковата молба Ищцата била посочила, че 24000лв. били част от предоставените 30 000лв. за оборотни средства на дружеството през 2018г. и за тези суми не предявява иск. Това ясно проличавало както от исковата молба, така и от молбата подадената от нея в обезпечителното производство по дело № 28934/2020г., с която е признала, че на 18.06.2020г. е подала молба за обезпечение на иска й за 24 000лв., които са дължима главница по предоставени в заем средства през 2018г. Едва в хода на съдебното дирене ищцата сочела тезата за погасяване на задължението за 30 000лв. и уговорка за приоритетно изплащане на същите, като те противоречали на нейните изявления от лятото на 2020г и на документите в счетоводството на въззивника за начина на погасяване на получените суми в заем. С исковата молба заемното правоотношение от 2018г. било изключено от предмета на делото, но независимо от това районният съд допуснал задачи към счетоводната експертиза по това правоотношение и свидетелски показания за уговорки по същото. Така районният съд се бил произнесъл по непредявен иск. Решението било неправилно . Неправилно било прието, че приетият договор за потребителски кредит имал отношение към процесните плащания. Действително получил от ищеца в заем сумата от 30 000лв. на 29.06.2018г. Задължението за връщането на тази сума обаче не било изискуемо, а и не било предмет на делото.

Изводът, че задължението по договора за заем от 2018г. не било изискуемо се потвърждавал от заключението на вещото лице. Без значение било от къде 2 ищцата е получила средствата, които предоставила на въззивника . Месечното възнаграждение на ищцата към него момент било 12 000лв. И малко вероятно било да има нужда от допълнителни средства за да предостави заем от 30 000лв. Без значение било и за какво ищцата ползвала средствата, които й били върнати от въззивника. Напълно лишен от логика бил извода на СРС че направените от ответника плащания за връщане на заем от 10.2018г. до 11.2019г. се отнасят за задължения на ответника по последващия договор за заем от 2018г. , доколкото същите представлявали по-ново и напълно неизискуемо задължение, вместо да се погасят задълженията по договора за заем от 2016г. падежирало и забавено задължение, генериращо възнаградителна и мораторна лихва, застрашено от погасяване по давност.

Нямало съответствие между броя вноските по заема и тези по потребителския кредит, дати на плащане и падежите , размера на вноските по тях, времето на погасяването им, не било доказано, че задължението по заема от 2018г. е изискуемо. Свидетелят З. бил съпруг на ищеца и заинтересован от изхода на делото, показанията му не следвало да се кредитират. Размер на банковите заеми на дружеството доказвал мащаб на дейността му и незначителността на сумата от 30 000лв. По договора от 2018г., поради което и несъстоятелно било твърдението на ищеца че същите били нужни за отваряне на нов обект Неправилно СРС не кредитирал първоначалната и повторната счетоводна експертизи. Двете вещи лица извели идентични изводи за пълното погасяване на задълженията по заема от 2016г, редът за погасяване по чл. 76 от ЗЗД не бил само правен извод, а основен счетоводен принцип. Неправилно били допуснати свидетели за погасяване на задълженията по договора за заем от 2018г. Единият бил съпруг на ищеца и показанията му не били подробни за условията на договора, а другият нямал преки впечатления , но въпреки това си спомнял детайлно информация, която обработвал преди 2 години, поради което показанията им не следвало да се кредитират. Следвало да се кредитират показанията на св. Т. и св. П., установили че няма уговорка за приоритетно погасяване на задълженията по заема от 2018г. Районният съд не обсъдил молбата за обезпечение , съдържаща признание че заема от 2014г. Е погасен в частта само за 6000лв, непогасени били 24000лв, а това доказвало, че няма уговорка за приоритетно плащане на задълженията по заема от 2018г Неправилно била приложена от СРС разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД. Не било доказано по делото, че длъжникът е предложил на кредитора и 3 последният е приел ред за погасяване, различен от този по чл. 76 от ЗЗД Приложим бил реда по чл. 76, ал.1 от ЗЗД, като за намерението му да погасява задълженията си съобразно тази разпоредба свидетелствали показанията на св. Т., заявил, че управителят С. Т. посочил през 2019г. че дружеството погасило по-стария дълг от двата заема. Дори да се приемело, че след погасяване на главница и възнаградителна лихва по заема от 2016г. дружеството продължило да плаща главница по заема от 2018г. , то била изтекла 3-годишната погасителна давност за мораторната лихва за периода от 311.2.2016г. до 07.08.2017г. Правоотношението по договора за заем и по допълнителния заем за оборотни средства не били част от един и същ рамков договор., двете правоотношение не били свързани. Задълженията по договора за заем от 2016г. Били изцяло погасени чрез плащане. Претендирало е разноски.

Въззиваемият ищец - М. Г. З., Е ГН ********** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че предмет на делото са вземанията й по договор за заем от 2016г., въпросът за погасяването на тези задължения бил въведен от ответника. Твърдението на ищеца че неплатени задължения по договора за заем от 2018г. са в размер на 24 000лв. били към отчетния период края на 2018г., а не както въззивникът се опитвал да внуши – към подаване на исковата молба. Плащанията по договора за заем от 2018г. били неотносими към заема от 2016г. И затова не били обсъждани в исковата молба последващото развитие на правоотношението по заема от 2018г. Доколкото ответникът твърдял, че с плащанията погасил задълженията си по договора за заем от 2016г., то правилно СРС разгледал доказателствата за твърденията за погасяване на кое задължение се отнасят плащанията. СРС разгледал всички направени от страната твърдения и възражения и извел обосновани изводи.

Предоставила заема от 2016г. с лични средства, а тези по заема от 2018г. - с предоставени й по договор за кредит средства. Така логично било да иска първо да се погасят задълженията по заема от 2018г., за да погаси задълженията си към банката без да изпада в забава. Ирелевантна била фактическата необходимост на въззивника да получи заетите суми.

Свидетелските показания установявали постигнато съглашение за връщане на сумата по договора за заем от 2018г. на месечни вноски равни от по 2000лв. и последна вноска, която да погаси лихвата по потребителския кредит. Св. В.

4 бил незаинтересован от изхода на делото и показанията следвало да се кредитират. Вноските по заема от 2018г. били сходни с тези по потребителския кредит. Обяснение за същественото надплащане на суми от въззивника по договора за заем от 2016г. не било дадено по делото, това доказвало, че плащанията са по договора от 2018г. Правилно не било кредитирано от СРС заключението по основаната счетоводна експертиза, която неясно изследвало допълнително предоставената сума, това заключение било противоречиво и непълно. Правилно било прието от СРС, че част от изводите на вещото лице по повторната експертиза касаят правни въпроси.

Свидетелските показания за начина на осчетоводяване на сумите били допустими, защото ищецът нямало как да контролира този процес.

Показанията на доведените от ищеца свидетели се потвърждавали от другите събрани доказателства и правилно били кредитирани от СРС. Същевременно показанията на доведените свидетели от ответника били опровергани от събраните доказателства, включително и от заключенията по счетоводната експертиза. Молбата за обезпечение била представена извън преклузивните срокове и не следвало да се обсъжда, необсъждането й не било съществен порок. С тази молба нямало признание за дължим остатък по договора за заем от 2018г. , тя не съдържала неизгодни за ищеца факти. С тази молба не се сочело че сумата от 24 000лв. се дължи по предоставени допълнително средства през 2018г. Обезпечение по тази молба било допуснато но иск за сума от 24 000лв. Не бил предявен, което доказвало, че ищцата приемала, че тази сума не й се дължи Правилно било прието от СРС, че страните са постигнали съглашение от втората половина на 2018г. Приоритетно да се погасяват задълженията по заема от 2018г. По-обременително било задължението за 30 000лв. Спрямо задължението от 13000лв. По договора от 2016г. С оглед на размера им . Двете суми били предоставени по едно общо рамково правоотношение на два транша – от 80 000лв. И от 30 000лв..

Претендирал е разноски. Оспорил е претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2015145/07.08.2020г. на М. Г. З., Е ГН ********** с адрес: гр. София, ул.

5

**** срещу „С П. С-С.Т.“ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „**** с която е поискала от съда да осъди ответника да й заплати основание на чл. 240, ал.1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 13 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 07.08.2020г., до изплащането й, представляващи непогасена част от главница по договор за заем от 09.09.2016г.; сумата от 988лв. , представляващи неплатена възнаградителна лихва по договора за заем върху главница от 80000лв. за периода от 09.09.2016г. до 31.12.2016г; сумата от 14041,74лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на задълженията по договора за заем за главница и за възнаградителната лихва за периода от 01.01.2017г. до 05.08.2020г. Навела е твърдения, че на 09.09.2016г. предоставила на ответника заем от 80 000лв., уговорили възнаградителна лихва от 3,90% годишно, срок за връщане бил 31.12.2016г., за обезпечаване на задълженията ответникът издал запис на заповед.