Решение № 53 от 01.11.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. гр. Радомир, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Т. СТ. П. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200225 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 21-0328-000078/06.08.2021 г. началникът на РУ - Радомир е наложил на жалбоподателката Г. П. Б., с ЕГН:********** административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Недоволна от така наложеното й наказание Б. по изложените във въззивната жалба и в с. з. от адвокат – пълномощника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.Претендират се направени по делото разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представители и с писмено становище моли съда да остави без уважение въззивната жалба, и да потвърди атакуваното НП.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

1

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 20.07.2021 г. е бил съставен акт № 83 за установяване на административно нарушение от свидетеля Г. В. Хр. на длъжност „полицейски инспектор“ в присъствието на свидетеля Ем. В. М. на длъжност „ мл.полицейски инспектор“ в участък Ковачевци към РУ-Радомир, срещу Г. П. Б., с ЕГН:********** за това, че на 20.07.2021 г., около 11.00 ч., в с. Лобош като родител съзнателно е предоставила и допуснала непълнолетния й син С. Б. Х., с

ЕГН:********** да управлява мотопед „Мотор Испаня Pas“, с рег. № ., собственост на Б.Х. Б., с EГН:**********, без да е правоспособен водач и без да притежава СУМПС.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 21-0328-000078 от 06.08.2021 г., като е наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 150 ЗДвП, във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да се пристъпи към разглеждане на делото по същество, съдът следва да провери дали при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване въз основа на него на наказателното постановление административнонаказващият орган е спазил императивните изисквания предвидени от законодателя и визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 и 2 от ЗАНН, както и спазени ли са останалите законови разпоредби в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания по ЗАНН.

След като се занима служебно с горепосочените въпроси съдът намери за 2 неоснователни възраженията на жалбоподателката изложени във въззивната жалба, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП.

Актът за установяване на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В АУАН и в НП са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. Освен това при квалификацията на административното нарушение административно наказващият орган е определил правилно, че е извършено нарушение, за което ангажирана административно наказателната отговорност на Б. е по чл. 150 от ЗДвП, във връзка с чл.26, ал.3 от ЗАНН, като правилно е определена и санкционната норма на чл. 177, ал.1,т.2 от ЗДвП .

По същество на правния спор обаче, предвид ангажираните от страна на АНО писмени доказателства приложени в АНП и предвид показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели Г.Х. - актосъставител и Е.М. – свидетел по акта не бе доказано по безспорен начин извършено от Б. адм.нарушение, за което е санкционирана с НП. За да бъде ангажирана отговорността на Б. по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за извършено адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН в качеството й на родител на непълнолетния С. Х. то следва да бъде доказано, че същата съзнателно е допуснала непълнолетния й син да управлява МПС без да е правоспособен водач.

От събраните по делото гласни доказателства, съдържими в показанията на горепосочените свидетели безспорно се установява, че на процесната дата непълнолетният С. Х. не е спрял на подаден му сигнал за това от униформен полицейски служител, управлявал е мотопед, без да е правоспособен водач . По делото обаче остана недоказано от страна на наказващия орган, жалбоподателката, която е негова майка, да е знаела и именно тя да е допуснала да бъде извършено нарушението.Приложеното в АНП „Сведение“ от Б. не доказва, че същата именно „съзнателно“ е допуснала извършване на нарушението от непълнолетния. В тази връзка настоящият състав следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. В постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. е разгледан въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал.3 от ЗАНН, като е указано, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието съзнателно допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. По делото не са ангажирани доказателства от страна на наказващия орган, чиято е тежестта на доказване в процеса, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателката съзнателно е допуснала извършването на нарушението от страна на сина й. За наличието на умисъл, в процесния случай за съзнателно допускане по чл. 26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с доказателства, от които да може да бъде направен нееднозначен извод, че лицето, допустител е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а такива уличаващи именно майката доказателства, наказващият орган не е представил, което прави недоказана субективната страна на нарушението, и представлява основание за отмяна на НП.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното НП № 21-0328-000078/06.08.2021 г. следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

3

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, такива се дължат на жалбоподателката. Последната е направила изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателката в пълния претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.

Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0328-000078/06.08.2021 г., издадено от началника на РУ - Радомир, с което на Г. П. Б. , с ЕГН: **********, с адрес: **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, във вр. с чл.26, ал.3 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „С.в“ № . ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4